РЕШЕНИЕ № 489 С., 3. януари . 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1405 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 24.06.2011 г. по гр.д. № 861/2011, с което е потвърдено решението на Варненския районен съд от 07.02.2011 г. по гр.д. № 11653/2010, с което е уважен до размера на 6.000 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост. По поставения материалноправен въпрос, Върховният касационен съд намира, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда – колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.). На следващо място размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира частично основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 03.12.2008 до 26.01.2010 г. ответникът е поддържал обвинение срещу ищеца в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 НК. В резултат на повдигнатото обвинение ищецът е изпитвал неудобство, че като полицай е обвинен в нарушаване на човешките права и продължително време се опитвал да запази обвинението в тайна от близките си, изолирал се е от хората и се е притеснявал за изхода на делото. Срещу него не е водено дисциплинарно производство, но той се е притеснявал и за бъдещата си работа като полицай, за които е определено обезщетение по справедливост в размер на 6.000 лева. Правилно въззивният съд е приел, че държавата отговаря за неимуществените вреди, претърпени от ищеца поради неоснователното му обвинение. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че размерът на обезщетението според законовия критерий за справедливост е 6.000 лева. Съдът не е съобразил тежестта на обвинението, вида и характера на процесуалната принуда, която е упражнявана в рамките на разумния срок (малко над една година) и начина, по който ищецът е понесъл наложените му ограничения. Действително ищецът, като блюстител на реда е приел тежко обвинението в неговото умишлено нарушаване. Той е изпитвал установените в производството по делото душевни страдания и чувство на неудобство пред близките и колегите си, но не се е стигнало до разстройство на телесното и психичното му здравето, а и наложените мерки на процесуална принуда на са били чрезмерни както по характер, така и по интензитет и продължителност, поради което размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 2.000 лв. Видно от изложеното обжалваното решение в частта, в която предявеният иск е уважен за сумата над 2.000 лева до размера на сумата 6.000 лева е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявения иск – отхвърлен в тази част от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. При този изход на делото разноски не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Варненския окръжен съд от 24.06.2011 г. по гр.д. № 861/2011 в частта, в която предявеният иск е уважен за сумата над 2.000 лева до размера на сумата 6.000 лева, както и в частта, в която е потвърдено решението на Варненския районен съд от 07.02.2011 г. по гр.д. № 11653/2010 в частта, в която на ищеца Д. С. С. от [населено място], В. област са присъдени разноски по делото над 88,00 лева. ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. С. С. от [населено място], В. област срещу П. на Република България иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ за сумата над 2.000 лева до размера на сумата 6.000 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.