1
6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 207
СОФИЯ, 21.01.2016
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1381/2015 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Д. М. чрез нейните пълномощници адв. Пл. Г. и адв. Хр. Г., против решение № 18470 от 21.11.2014 г. по гр.д. № 1560/2014 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателката, чрез своите пълномощници, поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че въззивният съд неправилно е приложил нормата на чл. 181, ал.1 ГПК, поради което е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че оспореното завещание има достоверна датата от момента на приемането му за съхранение от нотариус и е преценявал завещателната дееспособност на завещателя М. М. спрямо тази дата, вместо спрямо посочената в завещанието.
Ответниците по касация Д. Г. М., Г. Г. М. и Н. Л. М. изразяват чрез своя процесуален представител адв. С. Б. становище, че касационната жалба е неоснователна. Поддържат, че въззивният съд е тълкувал и приложил нормата на чл. 181, ал.1 ГПК в нейния действителен смисъл, поради което е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решението от 16.09.2013 г. по гр.д. № 59213/2011 г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго по същество на спора, с което е допуснато извършването на съдебна делба между Г. Г. М., Д. Г. М., Н. Л. М. и А. Д. М. по отношение на следния недвижим имот: апартамент № 88, находящ се в [населено място],[жк]/ бивш Западен район/, [жилищен адрес] с площ 78.76 кв.м, заедно с принадлежащото му избено помещение № 21, при права 15/18 ид. части за А. Д. М. и по 1/18 ид. част за всеки от останалите съделители Г. Г. М., Д. Г. Д. и Н. Л. М..
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че саморъчното завещание от 13.04.2008 г., с което М. Г. М. е завещал на съпругата си А. Д. М. цялото свое движимо и недвижимо имущество, е унищожаемо на основание чл. 43, ал.1, б.”а” ЗН и не е породило правно действие поради липса на завещателна дееспособност на завещателя М. М.. Обосновал е извода си с това, че саморъчното завещание е частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК и посочената в него дата на съставянето му не обвързва ищците по иска за делба, които имат качеството на трети лица. Спрямо тях то има достоверна датата съобразно чл. 181, ал.1 ГПК от деня на осъществяването на такъв факт, доказващ по безсъмнен начин предхождащото му съставяне. Тъй като по делото е било установено, че саморъчното завещание на М. М. е предадено за съхранение от нотариус на 18.04.2011 г., съдът е приел за доказано, че то е съставено на тази дата и спрямо нея следва да се преценява завещателната му дееспособност. От 2010 г. завещателят е бил дигностициран със заболяване ”Болест на А.”, при която е налице дементен синдром, засягащ едновременно интелектуалната и личностовата сфера и се нарушават базисните психични годности за разбиране и ръководене на действията - обстоятелства, установени от заключението на назначената по делото съдебно- медицинска експертиза. Това е дало основание на въззивния съд да заключи, че завещанието не е породило действие, поради което след смъртта на М. М. на 20.08.2011 г. процесното жилище е придобито в съсобственост от наследниците му по закон - съпругата А. М., неговите братя Г. М. и Д. М., и Н. М., която наследява по право на заместване починалия преди наследодателя негов брат Л. М..
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по следния правен въпрос, обусловил крайния изход на делото за делба: При оспорване на датата на съставяне на саморъчно завещание имат ли качеството на трети лица по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК наследниците по закон на завещателя и приложима ли е цитираната разпоредба за установяване на “достоверна дата” на завещанието.
В съдебната практика и в правната доктрина е утвърдено разбирането, че под „трети лица” по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК/ чл. 145, ал.1 ГПК отм./ следва да се имат предвид тези, които черпят права от лицето, подписало документа, и биха били увредени от неговото антидатиране. По отношение на тези трети лица законът разпорежда, че частния документ има достоверна дата от деня, в който настъпи такъв факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го /факта/ съставяне на документа. Следователно, „достоверната дата” по чл. 181, ал.1 ГПК е датата, на която се е осъществил този външен за документа факт, който безсъмнено изключва съставянето документа след тази дата, а не истинската дата, на която е направено материализираното в документа волеизявление.
При саморъчното завещание въпросът за „достоверна дата” по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК не се поставя, тъй като тя е ирелевантна при преценка на неговата действителност с оглед разпоредбите на чл. 42, б. ”б” във вр. с чл. 25, ал.1 ЗН и чл. 43, ал.1, б.”а” ЗН. Законът придава специално значение само на датата на съставянето на завещанието, обявявайки я за задължителен елемент от неговата форма, наред със завещателните разпореждания и подписа на завещателя. Спрямо датата на съставяне на завещанието, а не спрямо друга датата - на предаването му за съхранение на нотариуса или друго лице, на откриване на наследството и пр., се преценява дали то отразява последната воля на завещателя, както и дали завещателят е бил способен по смисъла на чл. 13 ЗН да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си.
Датата на съставяне на завещанието следва да бъде обозначена в текста на завещанието, при това ръкописно от самия завещател. Неспазването на това императивно изискване има за последица нищожност на завещателния акт поради липса на форма. Саморъчното завещание е нищожно и когато съдържа необходимите реквизити и е изцяло е написано от завещателя, но е антидатирано /обозначената в него дата не е действителната датата на съставянето му/.
Саморъчното завещание представлява частен диспозитивен документ и се ползва с предвидената в чл. 180 ГПК формална доказателствена сила, която се основава на неговата автентичност. Когато се оспорва автентичността на завещанието, доказателствената тежест за установяване, че същото е написано и подписано от завещателя, е върху страната, която се ползва от него, по правилото на чл. 193, ал.3, изр. последно ГПК. Ако завещанието отговаря на императивните изисквания на чл. 25, ал.1 ЗН, но се оспорва с твърдението, че е антидатирано, установяването на това обстоятелство е в тежест на оспорващата страна, която, за да проведе успешно това оспорване, следва да ангажира такива доказателства, които изключват всяка възможност саморъчното завещание да е било съставено на посочената от завещателя датата. Саморъчното завещание е строго формален акт, законовите изисквания за неговата форма и съдържание са императивни и спазването им от страна на завещателя е преценено от законодателя като достатъчна гаранция за съобразяване на изразената от него воля.
С оглед този отговор на правния въпрос, обосновал допускане на касационно обжалване, въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно въззивният съд е преценявал завещателната способност на завещателя М. М. не към момента на съставяне на саморъчното завещание, а към момента на оставяне на същото за съхранение при нотариус.
От приетите по делото две заключения на съдебно – графически експертизи е безспорно установено, че завещанието на М. М. е написано саморъчно от завещателя в неговата цялост, включително и дата и място на съставянето му. Завещанието съдържа посочените в чл. 25, ал.1 ЗН реквизити и е подписано от завещателя. Ищците по иска за делба, ответници в настоящото производство, не са опровергали верността на посочената от завещателя датата на съставяне на саморъчното завещание. Не е установено към 13.04.2008 г. М. М. да е бил във фактическа невъзможност поради болест или друга причина собственоръчно да изрази в писмен вид волята си за разпореждане с имуществото си за след своята смърт. Събраните по делото доказателства не налагат и извод, че към тази датата завещателят е бил неспособен да разбира свойството и значението на постъпките си и да действа разумно. На база на представената по делото медицинска документация и показанията на разпитаните свидетели назначената комплексна съдебно- медицинска експертиза е дала заключение, че не може да се даде категоричен отговор дали, доколко и по какъв начин здравословното състояние на М. М. е повлияло на способността му да разбира и да ръководи действията си и да преценява значението на извършения от него завещателен акт, предвид обстоятелството, че липсва медицинска документация, съдържаща психиатрична или психологична консултация към този период. Диагнозата „Болест на А.” е поставена за първи път в амбулаторен лист от 13.12.2010 г., т.е. близо две години след съставяне на завещанието, поради което наличието на това заболяване не може да обоснове извод за липса на завещателна дееспособност към релевантния за валидността на завещанието момент. След като завещателят е пълнолетен и не е поставен под запрещение, неспособността му да завещава не може да бъде изведена с хипотетични предположения, а следва да бъде установена по несъмнен начин с оглед конкретното му състояние към датата на съставяне на завещанието, което в случая не е сторено.
В обобщение следва да се приеме, че саморъчното завещание от 13.04.2008 г., с което М. М. е завещал на съпругата си А. М. цялото свое движимо и недвижимо имущество, не страда от пороци, обуславящи недействителност по смисъла на чл. 42, б. ”б” във вр. с чл. 25, ал.1 ЗН и чл. 43, ал.1, б.”а” ЗН. След смъртта на завещателя същото е породило присъщото си правно действие и легитимира жалбоподателката като единствен собственик на процесния апартамент. Като е достигнал до друг извод и е допуснал делба на жилището между наследниците по закон на завещателя, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал.2 ГПК спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като искът за делба на този имот бъде отхвърлен.
С оглед този изход на делото ответниците в настоящото производство следва да бъдат осъдени да заплатят на А. Д. М. доказаните от нея разноски по делото за касационната инстанция в размер на 80 лв./ внесена държавна такса/.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 18470 от 21.11.2014 г. по гр.д. № 1560/2014 г. на Софийски градски съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Г. М., Д. Г. М. и Н. Л. М. против А. Д. М. иск за делба на следния недвижим имот: апартамент № 88, находящ се в [населено място],[жк]/ бивш Западен район/, [жилищен адрес] с площ 78.76 кв.м, заедно с принадлежащото му избено помещение № 21.
ОСЪЖДА Г. Г. М., Д. Г. М. и Н. Л. М. да заплатят на А. Д. М. разноски по делото пред ВКС в размер на 80 / осемдесет/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |