О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр.София, 12.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2813 по описа за 2020 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД срещу решение № 713 от 15.06.2020 г. по в. гр. дело № 643 по описа за 2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 387 от 27.12.2019 г. по гр. дело № 963 по описа за 2019 г. на Районен съд-гр. Провадия, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК е прието за установено, че М. Т. не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 5 422,36 лв. за извършена корекция за неправилно отчетена електроенергия за периода от 17.05.2017 г. до 16.05.2018 г.
Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния правен въпрос:
При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на общите правила на договора за продажба, съгласно които купувачът, който вече е получил вещта, е длъжен да плати цената?
Касаторът твърди, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с решения № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО на ВКС, № 21 от 1.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на I ГО на ВКС и № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на III ГО на ВКС.
М. Т. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
М. Т. е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 5 422,36 лв., начислена по партида с абонатен номер 2100107090 за периода 17.05.2017 г.-16.05.2018 г. за неизмерена електроенергия, отчетена при извършена с констативен протокол от 13.05.2019 г. техническа проверка на електромера. Според метрологична експертиза, извършена от Българския институт по метрология и отразена в протокол № 849 от 13.05.2019 г. при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. През тарифа 3 е преминала енергия от 029852,9 кwh, която не е визуализирана на дисплея. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че е налице неправомерно вмешателство в програмата на параметризация на средството за търговско измерване, по-точно в тарифната схема. В резултат от това вмешателство изразходваната електроенергия не се записва в двете тарифи за отчитане, а в скрит регистър, който не се визуализира на екрана. Ето защо са налице техническите предпоставки за извършване на допълнително начисляване на електроенергия, определени в чл.50 от ПИКЕЕ. В публичното съдебно заседание на 4.12.2019 г. вещото лице е потвърдило, че отчетената в скрития регистър електроенергия е била доставена и потребена.
Районният съд в Провадия е приел, че софтуерното вмешателство не е основание за извършване на корекция на сметката на потребителя съгласно чл.50 от ПИКЕЕ, а освен това не е било ясно, кога е била извършена грешката в отчитането, поради което е уважил предявения иск.
Варненският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, възприемайки неговите мотиви. Счел е, че корекция по чл.50 от ПИКЕЕ може да се извърши само по тарифа 1.8.3. Корекция заради вмешателство е била предвидена само на основание на разпоредбата на чл.48 от ПИКЕЕ, която към момента на съставяне на констативния протокол е била отменена от ВАС. След като не е установено от кой момент е грешката в отчитането, не е известно за кой период може да се извърши корекцията.
Доводите на въззивния съд противоречат на цитираните от касатора решения на ВКС по повдигнатия правен въпрос. В решения № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО на ВКС, № 21 от 1.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на I ГО на ВКС и № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на III ГО на ВКС. се приема, че задължението на купувача на електрическа енергия за заплащане на разликата в изразходваното количество поради допусната грешка в отчитането произтича от общата норма на чл.183 от ЗЗД. Достатъчно е доставчикът на електроенергия да докаже реалното количество на доставената енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото. Ето защо на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 713 от 15.06.2020 г. по в. гр. дело № 643 по описа за 2020 г. на Варненския окръжен съд.
Дава на касатора едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 108,45 лв. и да представи вносния документ. В случай на неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството-прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика-за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |