Р Е Ш Е Н И Е
№ 272
гр.София, 24. 06. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори
март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
със секретар Виолета
Петрова
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3198/2008 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 584 от 02.07.2009 год., постановено по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК на въззивното решение № 117 от 16.04.2008 год., постановено по в.гр.дело № 1927/2007 год., с което е оставено в сила решение от 16.05.2007 год. по гр.дело № 11504/2006 год. на Софийския районен съд, 38-ми състав за отхвърляне предявения от Ж. „Български художник” с адрес гр. С., ул.”Ш” № 6 чрез адв. С с адрес гр. С., бул.”М” № 12, ет.5 против Г. В. К. и А. А. К. и двамата с адрес гр. С., ж.к.”Г” бл.259, вх. Е, ет.3, ап.70 и съдебен адрес гр. С., ул.”Т” № 2-адв. Е. Д. , иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 6 000 лева и за периода от 19.05.2002 год. до датата на предявяване на и ска – 23.05.2006 год., претендирана като сумата, с която ответниците са се обогатили в резултат от ползването без основание на апартамент № 70, находящ се в жилищен блок № 259/стар 6/, във вход Е, етаж3, с площ от 129.25 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, преддверие, коридори и три балкона, с административен адрес гр. С., ж.к.”Г”, блок 259, вх. Е.
Недоволен от въззивното решение е касаторът ЖСК”Български художник” представлявана от адвокат С от Софийската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно поради противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Процесуалният представител поддържа жалбата и по съображения, изложени в писмена защита.
От ответниците по касация Г. В. В. и А. А. К., представлявани от адвокат Е от Софийската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност на жалбата.
Процесуалният представител поддържа оспорването и по съображения, изложени в писмена защита.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцовата Ж. поддържа да е собственик на апартамент № 70 в блок 259, вход „Е” на VІ-я етаж на ж.к.”Г” като ответниците са се настанили за периода 19.05.2002 год. – 23.05.2006 год. незаконно в него, с което последните са се обогатили, спестявайки заплащането на жилищен наем, а Ж. се е обеднила поради невъзможност да го отдава под наем за жилищни нужди. Взето е предвид, че сградата не е въведена в експлоатация тъй като със заповед № Д* от 24.10.2005 год. на Столична РДНС на основание чл.178, ал.5 във връзка с чл.222, ал.1, т.6 и т.7 ЗУТ е забранено ползването й, поради което ищецът е в невъзможност да реализира доход, а безспорното ползване на апартамента от ответниците не го обеднява.
Касационната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е нарушен материалния закон – основание по чл.293, ал.2, пр.1 ГПК.
Установено е по делото, че Ж. се легитимира като собственик на 8500/20595 ид.ч. от процесното дворно място, придобити чрез дарение и покупко-продажба през 1994 год., поради което съгласно чл.92 ЗС е станала собственик и на толкова идеални части от построената сграда, в която се намира апартаментът, поради което за ищецът е активно легитимиран по предявения иск за обезщетение за ползване на ап. № 70 в София, ж.к.”Г”, бл.259 за исковия период в размер на частично предявения иск за 6 000 лева, според заключението на приетата експертиза.
По делото е безспорно, че ответниците ползват апартамента за исковия период само въз основа на предварителен договор от 17.04.1992 год., сключен с изпълнителя на СМР на сградата „Б”ЕООД, което не ги легитимира като носители на вещни права или противопоставими на ищеца основания за упражняване на вещни права той като самият им прехвърлител не разполага с такива.становено е, че макар и да не е съставен акт образец 16 строителството на обектите е завършено, поради което отношенията между Ж ползувателите на апартамента без основание се уреждат съобразно правилата на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД.
Обжалваното въззивно решение противоречи на решение № 2* от 22.02.2005 год. по гр.дело № 1206/2005 год. на ІV гражданско отделение и решение № 1* от 28.12.2007 год. по гр.дело № 1363/2006 год. на ІІІ гражданско отделение, двете на Върховния касационен съд и като неправилно следва да се отмени с уважаване на иска по чл.59 ЗЗД за сумата 6 000 лева със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора се присъждат направените разноски пред всички инстанции в размер на сумата 1 780 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2, пр.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Д отделение, постановено под № 117 на 16.04.2008 год. по в.гр.дело № 1927/2007 год.
ОСЪЖДА Г. В. К. и А. А. К. , двамата от гр. С., ж.к.”Г”, бл.259, вх. Е, ап.70 да за платят на ЖСК”Български художник” основание чл.59 ЗЗД сумата 6 000/шест хиляди/лева със законната лихва от 25.05.2006 год. до окончателното плащане и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 780/хиляда седемстотин и осемдесет/лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: