О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 677 София, 22,07, 2010 г.              Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети юли през две хиляди и десета година в състав:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Никола Хитров                                                     ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева                                                                             Емил Марков   при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..…………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 536 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:   Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 – във вр. чл. 418, ал. 4 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „Т” ЕАД София с вх. № 397/19.ІІІ.2010 г., подадена чрез юрисконсулта му И. А. Т. против въззивното определение № 78 на Силистренския ОС, ГК, от 16.ІІ.2010 г., постановено по ч. т. дело № 19/2010 г., с което е било потвърдено първоинстанционното разпореждане № 3* на Силистренския РС, ГК, от 1. ХІІ.2009 г. по гр. д. № 2451/09 г.: за отхвърляне - на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, на заявлението на този търговец с правно основание по чл. 410 ГПК относно издаване на заповед за изпълнение и изп. лист срещу длъжника Д. С. Е. от с. К., община С. за сума в размер на 1092.41 лв. представляваща главница и договорна лихва по сключен помежду им договор за потребителски кредит № 7714610132/6.VІІІ.2008 г., ведно със законната лихва в/у нея, считано от датата на подаване на заявлението /30. ХІ.2009 г./ и до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в/у същата в размер на 518.07 лв., съответно за периода от 5.ІІ.2009 г. и до 30. ХІ. с.г. Оплакванията на търговеца частен касатор са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно определение на Силистренския ОС при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това дружеството претендира касирането му и връщане на делото в първостепенния съд – за по-нататъшни процесуални действия по издаване заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно заявлението му по чл. 410 ГПК, като въпросната заповед се допълни и с разноските по приложения актуализиран списък, възлизащи общо на 115 лева. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „Т” ЕАД-София обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Силистренският ОС се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за обема на информацията, която трябва да се съдържа в обстоятелствената част на заявление по чл. 410 ГПК /т.т. 9а и 12 от образеца/, за да можело то да се приеме за редовно. Този въпрос бил решен както в противоречие с практиката на ВКС, изразена в представените към изложението определения на отделни негови състави от двете отделения на търговската му колегия, но така също продължавал да се решава противоречиво от съдилищата в Републиката, а и по естеството си бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по частната касационна жалба Д. С. Е. от с. К., община С. не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното от търговеца въззивно определение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Силистренския ОС, частната касационна жалба на „Т” ЕАД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Не е налице предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като определенията на отделни състави на ВКС, постановени по частни касационни жалби вкл. и при сега действащия ГПК /в сила от 1.ІІІ.2008 г./ не представляват „практика на ВКС” по смисъла на горецитирания законов текст, съгласно т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 Г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. Представените от търговеца частен касатор определения на състави от двете отделения на търговската колегия, а именно Опр. № 134/18.ІІІ.2009 г. по ч. т. дело № 120/09 г. на І-во т.о., както и Опр. № 139/5.ІІІ.2009 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т. дело № 41/09 г., са влезли в сила съдебни актове и от съдържанието им е видно, че същият, релевиран понастоящем от частния касатор процесуалноправен въпрос, се разрешава противоречиво от съдилищата в страната. Ето защо се налага извод, че в случая е налице предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационното обжалване. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. Подаденото от „Т” на 30. ХІ.2009 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Д. С. Е. не е по чл. 417 ГПК – „въз основа на документ”, а по чл. 410 ГПК, докато в мотивите на атакуваното въззивно определение на Силистренския ОС процесното заявление е неправилно преценявано като такова по т. 2 на чл. 417 ГПК, вкл. с акцентиране върху обстоятелството, че конкретният договор за потребителски кредит не бил представен като приложение към заявлението. Съгласно чл. 425, ал. 1 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да е винаги по образец /арг. от ал. 2 на същия законов текст/, като един е той, утвърден като Приложение № 1 към чл. 3 от нарочната Наредба № 6/20.ІІ.08 г., издадена от министъра на правосъдието, досежно заявлението по чл. 410 ГПК, а съвсем друг, утвърден като Приложение № 4 към чл. 5 от същата, е образецът на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Неразграничаването от страна на въззивната инстанция на двата правни института на заповедното производство, респ. между съответстващите им образци на заявления за издаване на заповед за изпълнение, е само по себе си достатъчно основание за касиране на обжалваното определение. Допълнителен аргумент, предвид неисковия и формален характер на заповедното пр-во, е и това, че реквизитът по т. 12 на образеца за заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съдържа изискването за посочване единствено на обстоятелствата, „от които произтича вземането” на заявителя – а не общо „изложение на обстоятелствата, на които се основава искът”, каквото е условието по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК за редовност на всяка една искова молба. С оглед на това корективно тълкуване на текста на ал. 2 на чл. 410 ГПК се налага констатацията, че въззивният съд не е имал каквото и да било основание да сподели решаващите правни изводи на първостепенния за отхвърляне на заявлението на „Т” ЕАД-София. В конкретния случай извършеното от търговеца настоящ частен касатор в т. 12 от заявлението му по чл. 410 ГПК позоваване е било върху правилото на чл. 4, ал. 3 от неговите собствени Общи условия, приложими и към конкретния договор за потребителски кредит № 7714610132/6.VІІІ.2008 г., сключен с кредитополучателя Д. С. Е., според което /както това е било изрично посочено от заявителя/ „при неплащане на три поредни месечни вноски, цялото непогасено и непадежирало задължение, става незабавно предсрочно изискуемо”. След като е ноторно, че общите условия стават част от съдържанието на конкретните договори от съответния вид, както и че преди всичко те /ОУ/ са общодостъпни, съставът на Силистренския ОС е могъл да ги съобрази директно посредством публичния достъп до тях през интернет: (obshti_usloviaTBI_credit). По същество е погрешен крайният извод на въззивния съд, базиран върху констатацията в мотивите на обжалваното негово определение, че „Т” ЕАД претендирал „с една обща претенция” две отделни, иначе точно определени парични задължения на кредитополучателя Е. едното за връщане на дадената в заем парична сума, а другото – „за плащане на договореното за предоставяне на кредита възнаграждение”. От правното естество на кредита обаче, по необходимост следва че задължението за заплащане на неговата цена, т.е. на лихвата по договора, както и това за връщане на главницата, по никакъв начин не възникват от различни правопораждащи факти, а, напротив, единствено от факта на постигнатото между страните по сделката от 6.VІІІ.2008 г. съгласие за това. В заключение, след като образецът на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, каквото е било подаденото от „Т” ЕАД – София, не съдържа реквизит „П”, какъвто обаче има образецът на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, понеже последното е „въз основа но документ”, обжалваното въззивно определение на Силистренския ОС, както и потвърденото с него разпореждане на РС-Силистра по чл. 411,ал. 2, т. 1 ГПК, ще следва да бъдат отменени като се допусне издаването на исканата от настоящия частен касатор заповед за изпълнение. В резултат делото ще следва да бъде върнато на същия състав на първостепенния съд за изготвянето й. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ въззивното определение № 78 на Силистренския окръжен съд, ТК, от 16.ІІ.2010 г., постановено по ч. т. дело № 19/2010 г., както и потвърденото с него разпореждане № 3* на Силистренския районен съд, ГК, от 1. ХІІ.2009 г. по гр. д. № 2451/09 г. - за отхвърляне заявлението на „Т” ЕАД-София за издаване на основание чл. 410 ГПК на заповед за изпълнение на парично задължение, произтичащо от договор за потребителски кредит № 7714610132/6.VІІІ.2008 г., сключен с Д. С. Е. от с. К., община С., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА : ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ на парично задължение по чл. 410 ГПК за заплащане от Д. С. Е., ЕГН ********** от с. К., община С., ул. „. поляна” № 13, ет. V, ап. № 17 на „Т” ЕАД – София, ул. „Д” № 5* на СУМА в размер на 1092.41 лв. /хиляда деветдесет и два лева и четиридесет и една стотинки/, което вземане произтича от обявен за предсрочно изискуем остатък от общо 19 месечни погасителни вноски по сключен помежду им потребителски кредит № 7714610132/6.VІІІ.2008 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението /30. ХІ.2009 г./ и до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва върху същата главница за периода от 5.ІІ.2009 г. и до 30. ХІ.2009 г. в размер на 518.07 лв. /петстотин и осемнадесет лева и седем стотинки/, а също и съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 115 лв. /сто и петнадесет лева/. В Р Ъ Щ А делото на същия състав на Силистренския районен съд за изготвяне на тази заповед за изпълнение. Определението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2