Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно уволнение * закрила при уволнение * незаконно уволнение * възстановяване на длъжност * временна неработоспособност * обезщетение за оставане без работа


1



Р Е Ш Е Н И Е

№ 567

ГР. София, 13.10.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 21 септември през 2010 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

при участието на секретаря Ан. Богданова,
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1130/09 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 и сл. от ГПК.
Допуснато е разглеждане на касационната жалба на Р. И. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №2768/08 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос: към кой момент се отнася закрилата по чл.333, ал.1,т.4 от КТ при дисциплинарно уволнение – на извършване на нарушението или на налагане на наказанието за него със заповедта на работодателя, е от значение за спора и точното прилагане на закона.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба „М.” Е. не изразява становище. ВКС на РБ на осн. чл.290, ал.2 от ГПК, след проверка правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания, намира следното: ГС е отхвърлил исковете на касаторката срещу ответното дружество с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ, с които е оспорено дисциплинарното уволнение от длъжността „оператор”, наложено й за нарушение по чл.190,т.2 от КТ със заповед на ответника, връчена на 5.04.02 г. Приел е, че посоченото в заповедта нарушение на тр. дисциплина се установява по делото и при налагане на наказанието е спазена процедурата по чл.193 -195 от КТ. Според ГС, ищцата не се ползва от закрилата по чл.333, ал.1,т.4 от КТ, тъй като разрешеният й отпуск за временна нетрудоспособност е за следващ нарушението/ неявяване на работа от 1.02. до 10.02.02 г./ период.
Изводът на въззивния съд, че ищцата не се ползва със закрилата по чл.333, ал.1,т.4 от КТ е необоснован и незаконосъобразен.
На осн. чл.333, ал.7 от КТ закрилата по този член се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда работник, който към този момент е започнал ползването на разрешен му отпуск.. Работникът обаче следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че го ползва, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения.
От данните по делото се установява, че заповедта за уволнение е връчена на служителката - ищца на 5.04.02 г. в офиса на работодателя, за което е съставен протокол. За времето от 23.03. до 7.04.02 г. тя е ползвала разрешен й отпуск за временна нетрудоспособност,с болничен лист № 0318825/25.03.02 г. Свидетелката Ст. И. / майка на ищцата/ е посочила, че веднага след издаването на болничния лист лично го занесла на работодателя, а той като ответник не е установил твърденията си, че болничният лист не е надлежно представен и регистриран. Няма данни ищцата да се е явявала на работа и да е изпълнявала служебните си задължения през време на разрешения й отпуск. Поканена е била от работодателя да се яви в Бизнес центъра му, за връчване на уволнителната заповед, видно от протокола за това от 5.04.02 г. Не се спори и се установява от представеното удостоверение ИА „Г.” от 23.05.02 г., че разрешение по чл.333, ал.1 от КТ не е искано и давано от инспекцията по труда.
В случая ищцата попада под закрилата на чл.333, ал.1,т.4 от КТ, тъй като към връчване на заповедта за уволнение е ползвала разрешен й отпуск. Работодателят не е поискал и получил предварително разрешение за уволнението й от инспекцията по труда, поради което по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 от КТ уволнението следва да се отмени като незаконно само на това основание, без спорът да се разглежда по същество – чл.344, ал.3 от КТ.
Основателни са и исковете по чл.344, ал.1,т.2 и 3 от КТ. От данните по делото се установява, че ищцата е работила по безсрочен тр. договор на длъжността „оператор” в Бизнес центъра на ответника в Благоевград. След уволнението не е постъпвала на работа по тр. правоотношение за 6 месечния срок по чл.225, ал.1 от КТ, видно от представения препис от трудовата й книжка. Последното й брутно тр. възнаграждение е 366,80 лв.
Въззивното решение, с което е прието противното е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, за уважаване на исковете. На ищцата следва да се присъдят и разноските за адв. възнаграждение за всички инстанции, удостоверени на 1 100 лв., без представен списък.
Поради изложеното и на осн. чл.293, ал.2 от ГПК, ВКС на РБ, трето гр. отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението на Градски съд София от 24.04.09 г. по гр.д. №2768/08 г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ на осн. чл.344, ал.1,т.1 от КТ като незаконно дисциплинарното уволнение на Р. И. И. от длъжността „оператор” в бизнес центъра на „М.” Е., Благоевград, извършено на осн. чл.190, ал.1,т.2 от КТ, със заповед на ответника от 11.03.02 г., връчена на 5.04.02 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на осн. чл.344, ал.1,т.2 от КТ Р. И. И. на предишната работа – „оператор” в Бизнес центъра на „М.” Е., гр. Благоевград.
ОСЪЖДА на осн. чл.225, ал.1 от КТ „М.” Е. да заплати на Р. И. И. 2200,80 лв./ две хил. и двеста лв. и 80 ст./ като обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за времето от 5.04.02 г. до 5.10.02 г. и деловодни разноски от 1100 лв., за всички инстанции.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: