О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 128 гр. София, 16.03.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 1099 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно дружество Евроинс” АД срещу решение №214/17.12.2020г. по в.т.д. № 244/2020г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №39/22.01.2020г. по т.д. №36/2019г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която „Застрахователно дружество Евроинс” АД е осъдено да заплати на всеки от ищците Ж. С. С. и В. Г. С., действащ лично и със съгласието на неговата майка и законен представител Ж. С. С., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на техния съпруг и баща Г. С. С. в резултат на настъпило на 13.09.2018г. ПТП, за разликата над 150 000 лв. до присъдения размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.01.2019г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от 200 000 лева за всеки ищец е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, съдебната практика по прилагането му, както и на събраните по делото доказателства. Моли за отмяна на въззивното решение. Претендира и присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като поставя следните въпроси: 1/ Следва ли съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди да съобрази размера на минималната и средната работна заплата в страната, както и инфлационните процеси към момента на настъпване на увреждането?; 2/ Следва ли съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя да съобрази нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност” и конкретните икономически условия/ икономическа обстановка? Поддържа, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК решение №94/18.07.2019г. по т.д. №3030/2018г. на ВКС, II т.о., решение №243/03.05.2018г. по т.д. №198/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №97/13.11.2017г. по гр.д. №60239/2016г. на ВКС, ТК, II гр.о., решение №73/27.05.2014г. по т.д. №3343/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. и други, а вторият в противоречие с решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. а ВКС, II т.о., решение № 66/03.07.2012г. по т.д. №619/2011г. на ВКС, II т.о., решение №207/03.09.2013г. по т.д.№207/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №27/15.04.2015г. по т.д.№457/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №73/27.05.2014г. по т.д. №3343/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. Ответниците по касация Ж. С. С. и В. Г. С., действащ лично и със съгласието на неговата майка и законен представител Ж. С. С., изразяват становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща, вследствие на ПТП от 13.09.2018г., възлиза на 200 000 лева за всеки от тях. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираните от касатора въпроси, касаят критериите, от които решаващият съд следва да се ръководи при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД. Те са относими към предмета на конкретното дело, образувано по иска по чл.432 от КЗ, но не се доказва наличието на релевираните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По въпросите, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика – ППВС №4/23.12.1968г., в съответствие, с която е постановен атакуваният съдебен акт. В същото е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, общественото му положение, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, поради което определеният размер на обезщетението няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. С цитираните от касатора решения на ВКС, както и със служебно известните на настоящия състав решение №1/26.03.2012г. по т.д. №299/2011г. на ВКС, II т.о., решение №25/03.04.2009г. по т.д. №504/2008г. на ВКС, I т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. №916/2011г. на ВКС, I т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, е даден отговор на въпроса релевантни ли са за критерия по чл.52 от ЗЗД лимитите на застраховане, като е прието, че при прилагането на критерия по чл.52 от ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди лимитите на застраховане нямат самостоятелно и водещо значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране критерия за справедливост, като определеното от съда обезщетение следва да бъде съобразено с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл.52 от ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя. В настоящия случай при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е обсъдил всички релевантни за спора факти, съобразил е указаните в ППВС №4/23.12.1968г. общи критерии и е преценил специфичните за конкретния случай обстоятелства, значими за установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, съобразил е икономическите условия към датата на увреждането, включително е посочил размерите на минималната и средната работна заплата за страната към датата на събитието. Въззивният съд не е излагал съображения, че лимитите на отговорност на застрахователя следва да бъдат изключени, а е съобразил постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 34 от 27.03.2020г. по т.д. № 1160/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., според която те нямат самостоятелно значение, а са индиция за икономическата конюнктура в страната към датата на непозволеното увреждане, наред с нормативно определената минимална работна заплата. Следователно не е налице противоречие на изводите на въззивния съд по приложението на чл.52 от ЗЗД със задължителната съдебна практика на ВКС. По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №214/17.12.2020г. по в.т.д. № 244/2020г. на Великотърновски апелативен съд, в обжалваната част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.