Р Е Ш Е Н И Е № 186 Гр. София, 14.02. 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1501/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. Д. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 410/04.03.2015 г. по гр.д.№ 4609/2014 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 12 състав в частта, с което е потвърдено решението на СГС, І ГО, 19 състав № 17182/03.10.2014 г. по т.д.№ 9983/2010 г. за отхвърляне на иска на касатора против ЗАД Б. В. И. Г. [населено място] за разликата над 30 000 лв. до претендираните 60 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.05.2010 г., на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./. В жалбата се съдържат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се неправилно приложение на нормите на чл.52 и чл.51 ал.2 ЗЗД, както и неспазване на указанията на ППВС № 4/1968 г. от страна на въззивния съд при определяне размера на обезщетението. Релевира се, че не са преценени в съвкупност всички установени по делото факти относно обема на претърпените вреди, както и че липсват данни по делото за съпричиняване на вредоносния резултат. По подробно изложени съображения се моли в отхвърлителната част въззивното решение да бъде отменено и искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло, със съответните разноски, вкл. по чл.38 ЗА. В съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли за нейното уважаване. Ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК, не изпраща и свой представител в проведеното публично съдебно заседание. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, и по реда на чл.290 и сл. ГПК, намира следното: С определение № 492/22.06.2016 г. решението в обжалваната част е допуснато до касационно обжалване по въпроса относно критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост" по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на деликт, при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд, след описание на приетите за установени от него правнорелевантни факти относно търпените от Д. неимуществени вреди – причинено открито счупване на костите на дясна подбедрица, трайно затруднило движението на пострадалия за период от 5 месеца, с интензивни болки в рамките на 3 месеца; и фрактура на носните кости; извършени две оперативни хирургични интервенции /на подбедрицата и носните кости/, първата от тях - по спешност, включваща стабилизация с метален пирон, като по време на процеса е извършена и трета интервенция – за изваждане на металния пирон; както и данните за настоящото му състояние – стабилно, със зараснали кости, при възстановени движения на ставите, но леко накуцваща походка/; е приел, че обезщетението за тях по справедливост следва да бъде определено в размер на 40 000 лв. Според съда така определеното обезщетение съответства на изискванията на чл.52 ЗЗД и ППВС № 4/1968 г., като същото не следва пряко да се влияе от лимитите на задължителната застраховка „ГО”. След обсъждане на данните относно механизма на ПТП /заключение по А., свидетелски показания/ е прието, че пострадалият е навлязъл внезапно в лентата на движение на водача М. Н., извън намиращата се в близост пешеходна пътека, нарушил е чл.113 и чл.114 ал.4 ЗДвП, поради което обезщетението следва да се намали с 25 %, с оглед съпричиняване на вредоносния резултат. Решението е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно. По правния въпрос, обусловил допускането до касация, са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, вкл. и на настоящия съдебен състав, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги свързано с преценка на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства. С оглед горното, за да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпените от деликт болки и страдания при телесни увреждания, е необходимо да се съобразят следните критерии: характер и тежест на уврежданията, интензитет и продължителност на болките, психически и физически последици, получени в резултат на телесните увреди и пр. Всички относими обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост /вж. решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, следва да бъдат обсъдени и въз основа на оценката им да се определи паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва не само да се изброят, а да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и мн. др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован. С оглед горното се налага изводът, че обжалваното решение отчасти е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика, касаеща приложението на чл.52 ЗЗД. Съставът на въззивния съд е декларирал спазване на релевантните за определяне на обезщетението по размер критерии, съгласно ППВС № 4/1968 г., както и е изброил съобразените от него в тази връзка конкретни обстоятелства, установени по делото. Същевременно съдът е подценил значението им при определяне на действителния размер на вредите, като не е извършил анализ и преценка на същите в тяхната съвкупност, а някои от тях напълно е игнорирал, поради което решението е едновременно необосновано и постановено при неточно приложение на материалния закон. Съдът е пропуснал да отчете в нужната степен факта, че почти една година след увреждането, пострадалият все още има накуцваща походка, както и че получава болки при преумора и промяна на времето, изискващи прием на обезболяващи, видно от заключението на вещото лице д-р Б.. Следователно, не са направени съответните изводи, имащи значение за определяне на размера на обезщетението, че към момента на приемане на заключението всъщност липсва пълно възстановяване и продължават да се търпят неблагоприятните последици от причинената травма. Същият порок е допуснат и при преценка на заключението на второто вещо лице д-р М. и неговите обяснения при изслушването му в о.с.з., според които и към момента, в резултат на носната фрактура, пострадалият има затруднено дишане през дясната ноздра /по този въпрос съдът неправилно е приел, че не са ангажирани нарочни доказателства на какво се дължат затрудненията в дишането/. Липсва коментар и относно трайния белег на подбедрицата, резултат от пробиването на костта през кожата, който е пожизнен. Не е отдадено нужното значение на броя и тежестта на претърпените от ищеца-касатор хирургични интервенции. Освен дългият възстановителен период след операциите, установен чрез назначените по делото медицински експертизи, безспорно съпътстван от болки, страдания и неудобства, за обема на вредите и оттам – за справедливото им обезщетяване, следва да се съобразят и остатъчните негативни последици, които влошават качеството на живот на пострадалия, включително с оглед младата му, активна възраст на подрастващ към момента на настъпване на ПТП /Д. е бил 16 годишен/. При отчитане на всички факти по делото в тяхната съвкупност, обезщетението за понесените от касатора неимуществени вреди следва да се определи в размер на 60 000 лв., който настоящият съдебен състав счита за техен адекватен еквивалент към момента на увреждането, с оглед обществено-икономическата нагласа, кумулативно формираща преценката за справедливост. Обосновано и правилно е решението в частта, с която на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД съдът е приел, че пострадалият е допринесъл с 25 % за собственото си увреждане. Изводът за внезапната му поява в лентата за движение на делинквента /и то иззад спрелите коли в другата лента за движение и на около 18 м. от пешеходната пътека на кръстовището/ съответства на данните по делото – САТЕ и свидетелските показания. Правилна е и квалификацията на извършените от пострадалия нарушения на ЗДвП, макар същите да нямат самостоятелно значение за определяне на приноса му, който има обективен характер. Предвид изложеното, при съобразяване размера на съпричиняването, дължимото в полза на касатора обезщетение възлиза на 45 000 лв., в който размер предявеният от него иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ се явява основателен и следва да бъде уважен. По тези съображения съставът на Върховния касационен съд – ТК намира, че решението на въззивния съд в обжалваната част следва да бъде отменено за разликата над 30 000 лв. до 45 000 лв. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 вр. ал.3 ГПК, доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови решение по същество, с което в полза на касатора да бъде присъдена допълнително сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.05.2010 г. до окончателното й изплащане. В останалата отхвърлителна част – над 45 000 лв. до 60 000 лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Същото следва да се отмени и в частта относно разноските, като ответното дружество бъде осъдено да заплати следните суми /общо за трите инстанции/, съобразно съотношението между уважена и отхвърлена част от иска: държавна такса в размер на 1 230 лв., разноските на касатора, направени пред първата инстанция, в размер на 292.50 лв., както и 2 205 лв. - възнаграждение в полза на пълномощника на касатора, на основание чл.38 ал.2 З.. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 410/04.03.2015 г. по гр.д.№ 4609/2014 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 12 състав в частта, с която е потвърдено решение на СГС, І ГО, 19 състав № 17182/03.10.2014 г. по т.д.№ 9983/2010 г. за отхвърляне на иска на С. С. Д. против ЗАД Б. В. И. Г. за разликата над 30 000 лв. до 45 000 лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.05.2010 г., на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, както и в частта относно разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД Б. В. И. Г. [населено място] с ЕИК 000694286 да заплати на С. С. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] допълнително сумата 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 26.05.2010 г., на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху нея, считано от горната дата до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 292.50 лв. – разноски в производството. ОСЪЖДА Б. В. И. Г. [населено място] с ЕИК 000694286 да заплати в полза на адв. К. И. Н. сумата 2 205 лв. - адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 З.. ОСЪЖДА Б. В. И. Г. [населено място] с ЕИК 000694286 да заплати в полза на Върховен касационен съд сумата 1 230 лв., представляваща дължими държавни такси. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 410/04.03.2015 г. по гр.д.№ 4609/2014 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 12 състав в останалата обжалвана отхвърлителна част - за разликата над 45 000 лв. до 60 000 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: