Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * земеделски земи * придобивна давност * начало на давностен срок * трансформация на правото на ползване в право на собственост * право на изкупуване от ползвател * доказателства * добросъвестно владение


4
Решение по гр. д. № 1623/03 г. на ВКС, І ГО, стр.
Р Е Ш Е Н И Е

№ 627

гр. С., 05.10.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и девети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. И.а
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1623 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното:

Производство по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 949 от 30.06.2009 г. по гр. д. № 299/09 г. Окръжен съд гр. В. е оставил в сила решение № 3180 от 18.11.2008 г. по гр. д. № 9011/07 г. на Районен съд гр. В. в обжалваната му част, в която е отхвърлен предявения от Ж. Т. А., И. А. П. и Д. А. С. срещу П. Д. П. и Ц. Н. П. отрицателен установителен иск за собственост на земеделски имот.
Срещу решението на въззивния съд са подадени две касационни жалби от процесуалните представители на Ж. А., И. П. и Д. С.. Оплакванията развити в касационните жалби са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
Становището на ответниците по касация П. Д. П. и Ц. Н. П. по основателността на жалбите, съдържащо се в представения по делото отговор по чл. 287 ал. 1 ГПК е, че въззивното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С определение № 303 от 12.04.2010 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по формулирания въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и по съществения въпрос дали тече давност по отношение на бившите собственици на земеделски земи преди правото им на собственост да бъде възстановено с решение на ОСЗ.
ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
По формулираните въпроси настоящият състав приема следното:
Отговорът на процесуалноправния въпрос се съдържа в разпоредбата на чл. 188 ГПК /отм./, сега чл. 235 ГПК. При постановяване на решението съдът следва да съобрази по свое вътрешно убеждение всички доказателства които страните са ангажирали, както и техните доводи. Нормата е ясна и не е необходимо нейното тълкуване. Освен това, преценката на това задължение е относима към правилността на постановения съдебен акт. Доколкото от мотивите на обжалваното решение е видно, че въззивният съд е изследвал въпроса за правата на страните по иска, като е извършил преЦ. на всички събрани по делото доказателства, вкл. и представените в хода на въззивното производство, то не е налице соченото от касатора противоречие с постоянната практика на ВКС.
По материалноправния въпрос настоящият състав счита, че по отношение на бившите собственици на земеделски имот срок за придобивна давност не тече до момента, до който имотът им е възстановен с решение на ОСЗ. С § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ се прекратява правото на ползуване върху земеделски земи предоставени на граждани по силата на актове на П. на Н. събрание, на Държавния съвет и на М. съвет. С разпоредбите визирани в § 4а и § 4б е дадена възможност на гражданите получили земеделска земя за ползуване, да придобият право на собственост върху нея, при наличие на определени условия за това. В случаите, когато ползувателите не могат да се ползуват от разпоредбите на § 4а и § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, те могат да се позоват на придобивна давност. На това придобивно основание могат да се позоват и третите лица, купили имот от ползувател тогава, когато правото му на ползуване не е надлежно трансформирано в право на собственост.
Съгласно чл. 5 ал. 2 З., изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от 21.11.1997 г., деня на влизането на разпоредбата в сила. Когато изискванията на § 4а и § 4б ПЗР ЗСПЗЗ за преобразуване правото на ползуване в право на собственост не са на лице, ползувателят не е добросъвестен и за да придобие имота по давност е необходимо да го е владял необезпокоявано в продължение на 10 години. Това е така, защото с разпоредбата, отпадат всички елементи от фактическия състав на чл. 79 ал. 2 ЗС, даващи възможност за придобиване на имот чрез добросъвестното му владение. За да започне да тече срок на придобивна давност обаче е необходимо и имотът да е бил възстановен на бившите собственици с решение на ОСЗ. До постановяване на позитивното решение имотът не е индивидуализиран и намерението на ползувателя да владее не е насочено към точно определен обект и конкретното лице което е негов собственик.
По отношение на лице, което е купило земеделската земя от несобственик, без купувачът му да знае това обстоятелство, владението може да бъде и добросъвестно. Според чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик, или че предписаната от закона форма е била опорочена. Но и в този случай, срокът за придобивна давност тече от момента, от който имотът е възстановен на бившите собственици с решение на ОСЗ, а не от момента на закупуване на имота. Затова настоящият състав счита, че практиката в цитираното решение на ВКС № 496 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 905/2008 г. на ВКС I ГО е правилна. В горния смисъл е и практика на ВКС изразена в решения постановени по реда на чл. 290 ГПК след образуване на производството - решение по гр. д. № 896/09 г. и решение № 556 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 1325/09 г. на ВКС І ГО.
По основателността на касационната жалба:
За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че ищците са възстановени собственици на процесния имот. Ответниците закупили имота на 27.03.1995 г. от Д. П. Д.. Според съда, не били представени надлежни доказателства за трансформиране на правото на ползуване на продавача в право на собственост, затова нотариалният акт не ги легитимира като собственици. По възражението на ответниците за добросъвестно придобиване на имота по давност от момента на заплащането му през 1994 г. съдът приел, че те били добросъвестни, тъй като не са знаели че продавачът им е несобственик. Изтеклата придобивна давност до 21.11.1997 г. не можела да бъде зачетена съгласно чл. 5 ал. 2 З., но считано от 21.11.1997 г. петгодишният давностен срок изтекъл на 22.11.2002 г. и към момента на подаване на исковата молба ответниците придобили собствеността на имота и построеното в него.
В касационните жалби се твърди, че правото на собственост на касаторите е възстановено с решение на ОСЗ на 03.05.2005 г. и преди този момент по отношение на тях не е могла да тече давност. До предявяване на иска на 09.11.2007 г. петгодишният давностен срок не е изтекъл, поради което решението било незаконосъобразно. Не била доказана и идентичност на получения от ползувателя имот и възстановения на касаторите.
Жалбата е основателна по следните съображения:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост на земеделски имот. При отрицателния установителен иск доказателствената тежест на кого принадлежи правото на собственост е на ответника. Тъй като предмет на иска е земеделски имот, за който ищецът твърди че му е възстановен в стари реални граници, надлежното доказателствено средство за него е решението на ОСЗ. Ответникът може да възрази, че е придобил имота по производен начин от праводател, като представи нотариалния акт за сделката. Ако придобивното основание е оригинерно, напр. давност, трябва да докаже че е владял необезпокоявано, като е отблъснал владението на собственика.
Установено е по делото, че ищците са наследници на А. И. А. починал на 02.09.2003 г. Правото си на собственост върху ПИ № 3540, представляващ лозе с площ 1.8 дка в кв. „В.” м. „Мешелика”, те доказват с решение № 1284 от 12.10.2005 г. на ОСЗ гр. В.. Установено е от техническа експертиза, че 476 кв. м. от имота, закупен от ответниците, бил идентичен с част от възстановения на ищците имот.
Ответниците противопоставят твърдение, че са закупили имота през 1995 г. от Д. Д., баща на ответника П. Д., евентуално че са придобили собствеността на имота по давност от момента на заплащането му. В процеса не е доказано, че праводателят на ответниците е придобил имота на основание § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Не е представено удостоверение за предоставяне на имота за ползуване по реда на някой от актовете визирани в § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, няма оценителен протокол или доказателство за изкупуването му. Постройката в имота не е достатъчно доказателство че праводателят на ответниците е бил ползувател. В нот. акт № 173 от 27.03.1995 г., с който ответниците са закупили имота, нотариалният акт на праводателя им не е описан, не е представен и в производството, затова няма доказателства че правото на ползуване е било надлежно трансформирано в право на собственост.
Тъй като не е доказано че праводателят на ответниците е бил собственик, те биха могли да придобият собствеността въз основа на добросъвестно давностно владение. Както беше посочено в отговора на формулирания материалноправен въпрос, срокът за придобиване тече не от момента на заплащане на имота на 27.03.1995 г., респективно от 21.11.1997 г., а от момента на постановяване на решението от ОСЗ на 12.10.2005 г. Срокът на владението от този момент до предявяване на иска на 09.11.2007 г. не е достатъчен за придобиване на имота по давност.
Като е приел че ответниците са доказали правото си на собственост върху имота, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, което е основание за касиране на решението. Доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293 ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като отрицателният установителен иск следва да бъде уважен.
Касаторите претендират за разноски. При този изход на делото, с оглед представените документи, на същите се дължат разноски за всички инстанции в размер на 1 495.17 лв.

Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 949 от 30.06.2009 г. по гр. д. № 299/09 г. Окръжен съд гр. В. в обжалваната му част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено по отношение на Ж. Т. А., И. А. П. и Д. А. С., че П. Д. П. и Ц. Н. П. не са собственици на част от ПИ № 221, оцветени с лилава прекъсната линия върху скицата към заключението на в. л. Й., намиращо се на стр. 80 от първоинстанционното дело, неразделна част от решението, които попадат в стар ПИ № 3540 записан на името на И. Янкова.
ОСЪЖДА П. Д. П. и Ц. Н. П. да заплатят на Ж. Т. А., И. А. П. и Д. А. С. 1 495.17 лв. разноски по делото за всички инстанции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: