Р Е Ш Е Н И Е № 60251 София, 19 януари 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 830/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на внчд № 451/20г. по описа на Апелативен съд-Варна, отмяна на постановеното по него решение № 31 от 11.03.2020г. и потвърденото с него определение № 320/22.11.2019г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В искането на Главния прокурор се сочат правни основания по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Изтъква се, че в хода на делото не е изяснен въпросът дали наказанието, наложено по присъдата на френския съд е изтърпяно и на какво основание осъденият Р. е бил освободен от френския затвор – по изтърпяване, условно предсрочно или на друго основание. Съдът не е изследвал цялостната престъпна дейност на осъдения, с което е допуснал нарушения на процесуалните правила, което е обусловило и неправилно приложение на материалния закон, при преценката относно приложението на чл.25, вр. чл.23 от НК. Твърди се, че допуснатите нарушение по смисъла на чл.348, ал.1,т.1 и т.2 от НПК са основния за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В заседанието пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа искането на главния прокурор по изложените в него съображения. Изразява становище, че същото е допустимо и основателно, и пледира за уважаването му. Адв.Н. - служебен защитник на осъдения, оспорва искането на главния прокурор, като го намира за неоснователно. Счита, че решението на Окръжен съд – Шумен е правилно и законосъобразно. Осъденият Й. Р., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С определение № 320 от 22.11.2019г., постановено по нчд №315/19г. по описа на ОС - Шумен, по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК са групирани наказанията, наложени на осъдения Й. А. Р. по нохд №233/19г. на ОС – Шумен и с присъда по протокол № 2254 от 12.03.2012г. на Окръжен съд – Лион, Република Франция, като е определено едно общо и най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца. С решение № 31 от 11.03.2020г. по в.н.ч.д. № 451/19г. на АС-Варна е потвърдено първоинстанционното определение. Искането за възобновяване е процесуално допустимо, подадено от активно легитимирано лице, в срок и е насочено срещу съдебен акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. По отношение на Й. Р., решаващите инстанции са констатирали следните осъждания по влезли в сила съдебни актове: -присъда по нохд № 233/19г. по описа на ОС – Шумен за извършено за времето от 05.05.2007г. до 06.10.2009г. престъпление по чл.253 от НК, за което му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване. Присъдата е влязла в сила на 18.09.2019г.; -присъда от 16.03.2012г. по протокол № 2254 на Окръжен съд – Лион, Република Франция за извършено в периода от месец май 2007г. до 29.10.2010г. престъпление в [населено място], за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца. Присъдата е влязла в сила на 04.04.2012г. Съставите и на двете решаващи инстанции са извършили групирането на наказанията по горепосочените присъди, без да са изпълнили задълженията си да съберат всички данни, касаещи съдебното миналото на осъдения Р. и по-точно не се изяснили въпросите относно изтърпяването на наказанието по присъдата на френския съд, а именно изтърпяно ли е изцяло, както и основанието за освобождаването му - по изтърпяване, условно предсрочно или друго. Съдилищата са се позовали на справка на ДМОС – МВР, в която е отразено, че Й. Р. е бил приведен в затвор на 01.10.2010г., където е останал до 30.03.2012г. На последната дата съдията по изпълнение на присъдите е взел решение за условното му освобождаване с цел депортирането му от /държава/. На 03.07.2012г. той е бил депортиран за България. Данните от тази справка по мнение на настоящия състав, не изясняват в необходимата пълнота горепосочената проблематика, която има съществено значение за правилното приложение на разпоредбите на чл.25, вр. чл.23 от НК. Въззивният съд е приел, че липсата на данни относно изпълнението на присъдата, постановена от френския съд касае единствено въпросите по чл.25, ал.2 от НК, което не налага допълнително изясняване, тъй като приспадането на изтърпяната част, е въпрос по изпълнение на наказанието и е от компетентността на прокуратурата. При постановяване на акта си апелативната инстанция е игнорирала обстоятелството, че по настоящия казус едно от наказанията е наложено по присъда, постановена от чуждестранен съд. Това е изисквало при решаване на въпросите по групирането на наказанията да бъдат съобразени и разпоредбите на Рамково решение 2008/675 ПВР на Съвета от 24.07.2008г. по вземане предвид присъдите, постановени в държавите-членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства, както и Решение от 21.09.2017г. по дело С-171/2016г. на Съда на ЕС, постановено по преюдициално запитване на Софийски районен съд. В производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК при вземане предвид на присъда, постановена от чужд съд, в случая от държава-членка на ЕС, е недопустима намеса относно нейното съдържание, а изтърпяването на наказанието е елемент от съдържанието, а не е въпрос на вторични нейни последици. В този смисъл е и Решение № 132/19г. по н.д. №311/19г. на ВКС, І н.о. Ето защо, въпросите относно изтърпяването на наказанието – изцяло или отчасти, и основанието за освобождаването на осъдения, касаят правилното приложение на материалния закон и за изясняването им е било необходимо решаващите съдилища да съберат пълния обем информация досежно наказанието по присъдата на френския съд и неговото изтърпяване. Гореизложеното налага извод за допуснати от решаващите инстанции нарушения на процесуалните правила, което от своя страна не дава възможност за преценка и произнасяне по доводите в искането за допуснати нарушения на материалния закон. Едва след отстраняването им ще може да се прецени дали са налице основанията по чл.25, вр. чл.23 от НК за групиране на наказанията по горните присъди. Обобщено, налице са основанията по чл.425 от НПК за възобновяване на производството, отмяна на въззивното решение и определението на първата инстанция и връщане на делото на първоинстанционния съд, който след като отстрани процесуалните нарушения следва правилно да приложи материалния закон. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внчд № 451//20г. по описа на Апелативен съд-Варна и н.ч.д. № 315/19г. по описа на Окръжен съд – Шумен. ОТМЕНЯВА решение № 31/11.03.2020г. и определение № 320/22.11.2019г., постановени по горните дела. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Окръжен съд – Шумен от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: