Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * условно осъждане * незаконна сеч * Касационни дела по глава тридесет и трета НПК

Р Е Ш Е Н И Е

                                Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                                                       № 211

 

                           гр.София, 09 юли 2009 год.

 

                                  В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и девета година  в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РУМЕН НЕНКОВ

                                     ЧЛЕНОВЕ:     ВЕРОНИКА ИМОВА

                                                               СЕВДАЛИН МАВРОВ

 

При участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА

секретаря  ИВАНКА ИЛИЕВА,  разгледа

докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА

наказателно дело № 172/2009 год.

 

Производството е образувано съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл.348, ал. 1, т. т.1-3 НПК, във вр. с чл. 420, ал. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3, изр. 1 НПК, по искане на осъдената Р. П. Ц. за възобновяване на внохд№124/2008 год. на Окръжен съд гр. Г. и отмяна на постановеното по това дело решение №118/18.09.08 год., и на потвърдената с него присъда №46 от 22.04.08 год. по нохд№215/07 год. на Районен съд гр. Д.. Иска се оправдаване по обвинението или прекратяване на производството, без да се сочи конкретно основание.

Обобщеният анализ на искането сочи, че в него се развиват основно оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно осъждане, без обвинението да е било доказано по несъмнен начин. Нарушението на закона е основано на твърдението за несъставомерност на деянието, тъй като не е установено, че за процесния период осъдената да не е притежавала позволително за сеч. А дори и деянието да е извършено, оспорва се авторството му от осъдената, защото процесните трупи са съхранявани в склада на дружеството въз основа на документи за законна сеч и извозване на трупите. Алтернативно изтъква, че дори и да е автор, тя няма вина за извършеното, защото обективно не е могла да знае за неправомерния произход на съхраняваните дървени трупи. Твърди също, че е понесла административна и наказателна отговорност за едно и също деяние, което е недопустимо. Направени са и други доводи /примерно за прекратяване на производството/ които не подлежат на разглеждане, тъй като не съответстват на нито едно от основанията, лимитиращи пределите на настоящата проверка.

В съдебно заседание осъдената редовно призована, не се явява. Постъпила е писмена защита, изготвена от осъдената, в която навежда допълнителни доводи по оспорване изводите за авторството на деянието, което може да се извърши, според нея, само от длъжностно лице , каквото осъдената твърди, че не е имала. Не е установено по делото престъпно действие или бездействия във връзка с изпълнителното деяние по чл. 235, ал.2 НК,липсва виновно поведение и следователно трябва да бъде оправдана.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането , което да се остави без уважение.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди становищата на страните и провери материалите по делото, намира искането за неоснователно по следните съображения:

С присъда № 46 от 22.04.08 год. по нохд№215/07 год. на Районен съд гр. Д. подсъдимата Р. П. Ц. е призната за виновна в това, че на 03.04.2007 год. като управител на “Леа Трейдинг” ООД, гр. Д. е съхранявала в складово помещение на дружеството, находящо се на ул.”Стара Планина”№2, незаконно добит от другиго дървен материал- 81 броя трупи от дива череша с обем 12,69 плътни куб.м. на стойност 2 664,90 лева и 10 броя трупи от орех, с обем 2,54 плътни куб.м. , на стойност 609,60 лева, или общо на стойност 3 274,50 лева, поради което и на основание чл. 235, ал.2,вр. с ал. 1 НК и вр. с чл.54 НК е осъдена на една година и шест месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 2000 лева. Съгласно чл.66, ал.1 НК наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

Със същата присъда подс. Ц. е призната за невиновна , по същото време и място и в същото качество, чрез използване на неистински документи – два боря превозни билети: серия Б№0482041/23.11.06 год. на ДЛ Казанлък и серия Б№1955727/25.01.07 год. на ДЛ Г. , да е извършила същото деяние и по отношение 118 бр.трупи от дива череша- немаркирани, от 21,91 плътни куб.м., на стойност 4 601,10 лева, поради което е оправдана по обвинението за престъпление по чл. 235, ал.3,т.3 НК.

Съдът е приложил чл.235, ал.7 НК по отношение инкриминирания предмет като го е отнел в полза на държавата. На основание чл.53, ал.2,б.”а” НК са отнети 118 бр.трупи от дива череша. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.

С въззивно решение №118/18.09.08 год по внохд№124/2008 год. на Окръжен съд гр. Г. присъдата е потвърдена.

Доводите по искането за възобновяване на наказателното дело са неоснователни.

Предмет на настоящата проверка може да бъде само спазването на съществените процесуални изисквания и приложението на материалния закон при постановяването на осъдителната присъда. В никакъв случай настоящият състав не може да констатира други фактически обстоятелства, различни от онези, които са приети от инстанциите, обвързани със задължението да установят правно-релевантната фактическа обстановка. Същественото в случая е, че не са нарушени процесуалните правила по събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. Правно- релевантните факти са изяснени обективно ,всестранно и пълно . Изводите въз основа на тях почиват на правилно приложение на закона.

Не са основателни доводите за нарушение на предписанието по чл.303 НПК. Деянието по предмет, време, място и авторство от осъдената са доказани по несъмнен начин. Писмените и гласни доказателствени средства и писмени доказателства са анализирани всестранно и задълбочено от съдилищата с правилния извод, че след като в дружеството са липсвали документи, удостоверяващи законната сеч на част от намерените немаркирани дървесни трупи, а използваните от Ц. билети за законна сеч и превоз на трупи , са неистински, деянието на осъдената е доказано, поради обективирането на непосредствените й представи за незаконно държаното от нея в склада на фирмата количество дървени трупи.

Изяснени са фактическите данни, обуславящи съставомерното поведение на подсъдимата. Неправилно се твърди , че тя не е притежавала изискваното от закона специално качество за субект на престъплението по чл.235 НК. Законът не поставя такова изискване. В съставите на престъплението по чл.235 НПК - основен и квалифицирани, е посочено, че негов субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице, тъй като е употребен изразът “който”. От друга страна, като управител на процесното търговско дружество, осъдената наистина е притежавала и качеството по чл.93,т.1б.”б” НК , но в случая ирелевантно за отговорността й.становени са /вж. длъжностна характеристика на л.134-л.136 от досъдебното производство и показанията на свидетеля С/ правомощията на Ц. - да организира работата в производствените и складови помещения на фирмата, и да следи текущите процеси, да сключва сделки, включително и с доставчици на дървени материал за дървопреработване. Тези данни са оценени като важен източник на изводите за авторството на деянието и за съдържанието на престъпния умисъл. Тя е била задължена да следи за правомерността на произхода на добитите от другиго дървени трупи и съответно да не допуска съхранението на незаконно добити такива.становено е, че съхраняването и преработването на дървения материал несъмнено е трябвало да се основава на предварителния контрол на подсъдимата за законен произход на сечта и на превоза на трупите. При проверката на служителите на НУГ-ДЛ “Плачковци” и на РПУ Дряново, на 03.04.07 год. е установена липсата на задължителната маркировка за сеч на съхраняваните в склада на дружеството трупи дива череша и орех, като част от тях са били немаркирани, а маркираните и експедирани с марки, са били с несъответстващи на посочените номера в превозните билети. От ръководеното от Ц. дружество не е бил издаден платежен документ за покупката на процесните трупи, както и липсвали документи за редовно писмено позволително за добиването им.становена е и неистинността на представените от Ц. два броя превозни билети : серия Б№0482041/23.11.06 год. на ДЛ Казанлък и серия Б№1955727/25.01.07 год. на ДЛ Г. , за които тя твърди, че удостоверяват законен добив на трупите от черешово дърво. Тези документи не са съставени и подписани от фигуриращите в тях лица като свид. Христо В. и свид. Костадин И. , чиито волеизявления и подписи са обект на документна подправка. Свидетелят И. А. е установил , че не е издавал превозните билети за превоз на процесните трупи. Изводите в заключенията на СПЕ / спр. на л.75-79,л.81-86,л.90-103 от дознанието/, че подписите върху обследваните разрешителни документи за сеч и за превоз на дървените трупи не са положени от посочените като издатели на документите лица, са интерпретирани наред с всички останали доказателства, в тяхната логическа връзка и действителен смисъл. Ето защо, авторството на деянието от осъдената е несъмнено доказано.

Неоснователно се твърди, че съдилищата не са съобразили доводите на осъдената и защитата й за несъставомерност на деянието по част от обвинението, защото тя е оправдана за законно придобитите и съхранявани количества дървени трупи и е осъдена за съхраняваните , незаконно добити от другиго, дървени материали – 81 трупи дива череша и 10 трупи орех.

Неоснователно се твърди, че Ц. е осъдена два пъти за едно и също деяние, предвид наложената на дружеството административно - наказателна отговорност за съхраняването в складовото помещение на 10 бр. трупи орех ,с кубатура от 2,54 куб.м., без контролна горска марка, без експедиционна горска марка и без документи, доказващи законен произход на дървесината, видно от НП №22/от 08.06.07 год.. Тази отговорност, видно от основанието за налагането й, е насочена не спрямо ФЛ – Ц. , а срещу ЮЛ- “Леа Трейдинг” ООД, гр. Д.. Съгласно чл.80, ал.13 и ал.14, чл.101, ал.2 и чл.102, ал.2 от Закона за горите /Обн., ДВ, бр. 125 от 29.12.1997 г./, е наложена имуществена санкция в размер на 180 лева на дружеството. Отговорността на дружеството е само имуществена, съгласно чл. 102, ал.2,вр. с ал.1 от ЗГ. Тя няма характер на наказание, а на санкция и няма нищо общо с основанието за административно-наказателната отговорност на физическото лице Ц. , която в случая е понесла само по-тежката отговорност – наказателната ,за престъпление по чл.235, ал.2,вр. с ал.1 НК, без оглед на административно-наказателната по ЗГ, която е погълната от първата.

Наказанието е съобразено с чистото й съдебно минало и с всички установени по делото смекчаващи отговорността обстоятелства по чл.54 НК, поради което е наложено при явен превес на същите, правилно е отложено по реда на чл.66 НК, за изпълнение и поради това е справедливо.

Искането трябва да се устави без уважение, поради което Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО, искането на осъдената Р. П. Ц. за възобновяване на производството по внохд№124/2008 год. на Окръжен съд гр. Г. и за отмяна на решение №118/18.09.08 год. и присъда№46 от 22.04.08 год. по нохд№215/07 год. на Районен съд гр. Д..

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :