4 Р Е Ш Е Н И Е №102 София 30.05.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА…. и с участието на прокурора……….………...........…......................, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 162 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 48-във вр. чл. 47, ал. 1, т.т. 4 и 6 ЗМТА. Образувано е по предявен от С. Н. Д. от София иск с предмет отмяна на арбитражното решение от 31.VІІ.2014 г. на арбитъра С. В. М. при Арбитражния съд „А. Юстициарум”-София, постановено по арб. дело № 3376/2014 г., с което настоящият ищец е бил осъден да заплати на [фирма]-София следните три суми: 1./ В размер на 9 380.76 лв. и ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на постановяване на арбитражното решение и до окончателното погасяване на задължението; 2./ В размер на 80 лв., представляваща направени от насрещната страна по спора разноски по това арб. дело; 3./ В размер на 625.23 лв., представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение. По подробно изложени в исковата му молба съображения Д. претендира отмяната на горното арбитражно решение. В писмен отговор ответникът [фирма] оспорва както допустимостта, така и основателността на исковата претенция. В откритото съдебно заседание пред ВКС процесуалните представители на страните поддържат становищата и исканията си за присъждане на разноски за настоящето исково производство. В процедурата по размяна на книжата и насрочване на делото съставът на ВКС е констатирал спазването на преклузивния срок за предявяване на иска, поради което образуването на производството по реда на чл. 48, ал. 1 ЗМТА за произнасянето по съществото на същия ще следва да се преценява като процесуално допустимо. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, след като съобрази, че предмет на молбата за отмяна на арбитражно решение, с което е бил разрешен потребителски спор по смисъла на § 13, ал. 1 З. /спор за дължими от ищеца Д. суми по договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 21.ХІ.2013 г./ счита, че постановеното по него арбитражно решение е нищожно и поради това следва този негов неотстраним порок да бъде прогласен без да бъдат обсъждани наведените от ищеца конкретни основания за отмяна /по т.т. 4 и 6 на чл. 47 ЗМТА/. Съображенията за това са следните: Във всички случаи преди да се прецени дали са налице основанията за отмяна, на които съответният ищец се позовава, ВКС следва да се произнесе дали даденото арбитражно решение е валидно, като тази преценка се дължи служебно. По силата на § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 8 от 24.І.2017 г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто по естеството си се явява всеки такъв, по който една от страните е „потребител” – по см.на § 13, ал. 1 З., съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл. 19, ал. 1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания с потребителския спор арбитраж. Съгласно сега действащата новела на чл. 47, ал. 2 ЗМТА арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В исковото производство по чл. 48, ал. 1 ЗМТА въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, следователно разрешаването му следва да е основано на действащата нормативна уредба, която посредством редакциите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗМТА изрично регламентира запрет за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж и прогласява нищожността на постановените по тях арбитражни решения. С влизането в сила на ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 8/2017 г.) и съгласно § 6, ал. 2 от неговите ПЗР, производствата по неарбитрируеми спорове – потребителски спорове, се прекратяват и по тях не е правно възможно постановяването на арбитражно решение. Това правило следва бъде приложено симетрично и по отношение на онези арбитражни решения по аналогични спорове, които са предмет на иск за отменяването им, т.е. такъв иск, който е бил предявен в пределите на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА съобразно датата на получаване/узнаване, на арб. решение от ищеца (респ.в срока по изр. 2-ро на същия законов текст), по което ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на визираното по-горе изменение на Гражданския процесуален кодекс. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т. 3 от конст. дело № 15/2002 г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий на процеса, а защитата по реда на чл. 47 ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното пр-во в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора (чл. 19, ал. 1 ГПК-във вр. § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ, бр. 8/24.І.2017 г.). Съответно във втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение: като постановено по неарбитрируем – потребителски спор, тъй като след като констатира нищожността на такова решение, ВКС не би могъл нито да го отмени, нито да остави исковата молба за отмяната му без уважение. Пореден аргумент за смисъла на дължимото от ВКС произнасяне може да бъде изведен от разпоредбата на новата ал. 5 на чл. 405 ГПК (приета със ЗИД на ГПК-ДВ, бр. 8/24.І.2017 г.), според която съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА решения. Това е процесуалноправна норма, която има незабавно действие от влизане в сила на закона и прилагането й, съответно преценката за нищожност на арбитражното решение при подадена молба за издаване на изп. лист, е възложено на окръжните съдилища в страната. По аргумент за по-силното основание ВКС дължи тази преценка по висящите пред него искови производства по чл. 48 ЗМТА - тези, които са заварени от ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 8/24.І.2017 г.) и по които не е постановено решение. По така изложените съображения ще следва да бъде прогласено за нищожно в настоящата втора фаза на защитата в арбитражното производство процесното арб. решение, постановено на 31.VІІ.2014 г. от Арбитражен съд „А. Юстициарум” С. – София по арб. дело № 3376/2014 г. При този изход на делото в настоящето исково производство пред ВКС ответното по иска търговско дружество ще следва да бъде осъдено да заплати поисканите и доказани разноски на ищеца Д. в размер общо на 1 375.23 лв., от която сума 1 000 лв. платен хонорар за един негов адвокат от САК, а разликата от 375.23 лв. – внесена по с/ка на ВКС държавна такса. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражното решение, постановено на 31.VІІ.2014 г. от Арбитражен съд „А. Юстициарум” С.-София по арб. дело № 3376/2014 г. ОСЪЖДА ответното по иска [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „В” – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК- да заплати на ищеца С. Н. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] ет. V, ап. № 22, СУМА в размер общо на 1 375.23 лв. (хиляда триста седемдесет и пет лева и двадесет и три стотинки), представляваща направени от последния съдебно-деловодни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2