Р Е Ш Е Н И Е   № 249 София, 16.07.2010 година   В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А   Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно  заседание на  трети май две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА           ЧЛЕНОВЕ:  СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА                       ВЕЛИСЛАВ  ПАВКОВ   при  участието на секретар  Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА гр.дело № 268 /2009  година и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290-293 ГПК.   Г. Й. Т. от гр. П. чрез процесуалния си представител адв. И обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 647 от 10.11.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 710/ 2008 година на Пазарджишкия окръжен съд. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е процесуално недопустимо, респ. неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника П. Г. П.. Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК и в правомощията на чл. 291 и чл. 293 ГПК , намира : С обжалваното решение, въззивният съд е отменил Решение от по гр.д. Nо 542/2007 година на Велинградския районен съд по чл. 29 СК-1985 г. /отм./ и вместо него е постановил, по иска на П. Г. П. на основание чл.29 СК -1985 г. /отм./, че от движимите вещи, имущество и собственост на фирмата на ЕТ ”Г” гр. Р. товарен автомобил ИФА Л-60 с ДК Nо РА 5316 АК, ремарке за товарен автомобил с ДК Nо РА 0949 ЕЕ, метална резачка „Х”, кобила с червен цвят на косъма и свидетелство за собственост на едър добитък Nо 088716/30.03.1998 година и кон с червен цвят на косъма и свидетелство за същия , притежава ½ идеална част. Допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК по въпросите: за характера на иска по чл. 29 СК-осъдителен или установителен иск за собственост, за доказателствената тежест при установяване характера на вещите като имущество на предприятието на едноличния търговец и неприложимостта на презумпцията на чл. 19 ал.1 СК/ отм./, е обусловена от констатираното противоречие на обжалваното решение с разясненията на ТР 2/2001 година на ВКС, както и с Решение Nо 1141/2000 година на ВКС-IIотд. Съобразявайки дадените с ТР 2 /2001 година на ОСГК на ВКС разяснения по някой от подигнатите въпроси, настоящият състав на касационния съд намира , че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона- чл. 29 СК -1985 г./ отм./ и посочената задължителна съдебна практика. Бракът на страните- П. П. и Г. Т. е сключен на 14.06.1987 година и е прекратен в влязло в сила решение за развод на 03. 11. 2006 година. След като прекратяването на брака е при действието на СК-1985 година , то приложимият закон е чл.29 СК -1985 г./ отм./. С разпоредбата на чл. 29 СК -1985 г./ отм./ е регламентирана правната възможност при развод, всеки от съпрузите, да има право на получи при определени , установени от закона , условия дял от стойността на имуществото на другия съпруг, което служи за упражняване на професията му, както и от вземанията му. За да бъде предявен надлежно искът, правото да се иска дял от стойността на лично имущество на другия съпруг на основание чл. 29 СК-1985 г./отм./ скледва да е упражнено до една година от прекратяване на брака ,Уреденият с чл. 30 СК-1985 г,/ отм./ срок е преклузивен и съдът следи служебно за неговото спазване. Предпоставки за да бъде уважен иска по чл. 29 СК 1985 г./ отм./ са : 1./ да е съществувал брак и този брак да е прекратен поради развод, а не поради смъртта на някой от съпрузите; 2./ по време на брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което служи за упражняване на професията му , включително и хипотезите на имущество- вещи и/или вещни права, придобито като едноличен търговец и включено е неговото търговско предприятие по см. на чл. 15 ТЗ или влогове /в т.ч. вземания, произтичащи от дялове или акции в търговски дружества/ 3./ придобитите имущества, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност ; 4./ претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си или с работа в домакинството. Искът по чл. 29 СК 1985 г./ отм./, когато се претендира дял от стойността на придобити вещи не е вещен иск, а облигационен осъдителен иск, почиващ на принципа на неоснователното обогатяване . Това не е иск за имуществен дял, а иск за дял от стойността на конкретно имущество/ вещи, вещни права, вземания, акции , дялове в търговско дружество/. Претенцията е по естеството си е претенция за парично вземане , съставляващо стойностния / паричен / еквивалент на дяла на претендиращия съпруг- несобственик , от личното имущество на съпруга ответник по иска , служещо за упражняване на професията му / в т.ч. и като едноличен търговец/. При уважаване на иска се присъжда определена парична сума . Доказването на всеки един от правно релевантни факти е в тежест на страната –, т.е в тежест на съпруга-несобственик. Тази страна не може да се позовава на презумпция на закона, касаеща придобитите в режим на съпружеска имуществена общност права, в която насока са и разясненията на т.1 на ТР 2/2001 год. ОСГК на ВКС, а дължи пълно и пряко доказване. В процеса по чл. 29 СК 1985 г./ отм./ всеки от съпрузите следва да докаже фактите , от който черпи права – арг. на чл. 127 ал.1 ГПК / отм./ съответно на чл. 154 ал.1 ГПК. Съпругът , претендиращ стойностен дял , който твърди , че има принос под някоя от посочените форми следва да докаже този правно-релевантен за изхода на спора факт. Презумпцията на чл. 19 ал.3 СК 1985 г. / отм./ , че приносът се предполага не намира приложение в тази хипотеза, теза изразена по категоричен начин с цитираното решение на ВКС. Преценено в контекста на изложеното, обжалваното решение на въззивния съд е процесуално валидно и процесуално допустимо, но отчасти неправилно. Неправилната квалификация на характера на търсената защита , като вещен иск, а не като облигационен –осъдителен, не обуславя недопустимост на иска, тъй като на базата на твърденията в исковата молба , установените факти и правните изводи за тяхното осъществяване , са ценени предпоставките за уважаване на иска по чл. 29 СК 1985 г./ отм./,. Разгледан е точно заявения иск, но неправилно е прието, че се касае до иск за дял от имущество , а не до стойностен дал от имуществото на съпруга- едноличен търговец . Правно-релевантните за спора факти, касаещи конкретните вещи, придобити по време на брака на страните , но като имущество на ответника в качеството му на едноличен търговец и съставляващи имущество на предприятието на търговеца, както и тяхната значителна стойност. Неправилни са изводите на съда , относно правната природа на вещите, а именно , че те не са изключени от съпружеската общност, както и за тежестта на доказване на факта на ПРИНОС в придобиването на посочените вещи. Изводът , че вещите , включени като имущество на предприятието на едноличния търговец не се изключат от съпружеската имуществена общност е нелогичен и погрешен. Ако вещите са общи на съпрузите , то за тях важат правилата на общността, а по отношение вещите, придобити в режим на съпружеска имуществена общност не се прилага разпоредбата на чл. 29 СК 1985 г.-отм. Заявеният иск по ч;л. 29 СК 1985 г, / отм./ за стойностен дял от лични вещи на съпруга, касае правото на всеки от съпрузите на имуществен коректив чрез стойностен дял, израз на приноса в придобиването, за онези имущества / вещи, права върху вещи и вземания/ които , макар и придобити по време на брака , се считат лични на единия съпруг по см. на чл. 20 ал.2 in fine СК 1985 г./отм./ –т.е. те се изключват от общността. Неправилно с обжалваното решение се приема , че при установяване на приноса на съпруга- ищец и размер на този принос, се прилагат законовите презумпции, които касаят съпружеската имуществена общност, въпреки че се касае до лични вещи на съпруг-ответник. Този извод на съда обосновава и неправилност на решението при преценката установен ли е факта на принос в придобиването на процесните вещи, на коя от страните е тежестта на доказването му , именно като фактическо основание за възможността да се иска от съда присъждане на стойностен дял. Разместената доказателствена тежест е довела и до необоснованост на правните и изводи на съда по отношение на основателността на заявения иск. Констатираните пороци и необходимостта от нова преценка на доказателствата по делото , съобразно изложените съображения на касационната инстанция по приложението на чл. 29 СК 1985 г./ отм./ налагат отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на второинстанционния съд , на основание чл. 293 ал.2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 647 от 10.11.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 710/ 2008 година на Пазарджишкия окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от въззивния съд в производство по §2 ал.2 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 196 и сл. ГПК / отм./, друг състав.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ 1.............. 2..................