Р Е Ш Е Н И Е № 297 гр.София, 28 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря РУМЯНА ВИДЕНОВА и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Г.ИЛИЕВ наказателно дело № 1547/2011 година Производството е по глава ХХХІІІ НПК. Образувано e по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по внохд № 531/2010г. по описа на Видинския окръжен съд /ВОС./ и отмяна на постановеното решение № 171 от 10.12.2010г., с което е потвърдена присъда № 693/07.10.2010г. по нохд № 1184/2010г. на Видинския районен съд / ВРС/. Поддържа се, че при разглеждане на делото и от първата и от втората инстанция е допуснато нарушение на закона по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 НПК, поради което се прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и упражняване на правомощието по чл.425, ал.1, т.2 НПК, като осъдената бъде оправдана. Прокурорът от ВКП поддържа искането за възобновяване и моли да бъде уважено по подробно изложените в него съображения. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъдената Л. И. К., редовно призовавана, не се явява и не изпраща представител. Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните и провери решението, за да се произнесе в пределите на правомощията си по чл.426 вр.чл.347 вр.чл.348 НПК, взе предвид следното: С атакуваното въззивно решение е потвърдена присъда №693/07.10.2010г. по нохд № 1184/2010г. на ВРС, с която подсъдимата Л. И. К. е призната за виновна в това, че: - в гр.Видин през м.октомври 2009г. на неустановена дата, след като е била поканена от П. М. Ц. и Р. И. Б. да напусне собствения им недвижим имот – УПИ ІІІ-1717 в кв.543 по плана на гр.Видин, ул.”Вела Пеева” № 12, заедно с построената в него едноетажна паянтова сграда с площ от 44 кв.м., отказала доброволно да напусне имота им и по този начин самоволно, не по установения от закона ред осъществила едно оспорвано от Ц. и Б. чуждо право – действителното право на собственост върху имота, като случаят е немаловажен – престъпление по чл.323, ал.1 НК, поради което и на основание чл.323, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК на същата е определено наказание пробация, като съвкупност от следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от една година; - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и - безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 /сто/ часа годишно за срок от една година. Подаденото искане е процесуално допустимо – направено е от главния прокурор в интерес на осъденото лице и има за предмет влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването. Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения: От фактическа страна и двете предходни инстанции са приели, че подсъдимата Л. И. К. е била настанена със заповед № 32/22.06.1992г. на кмета на гр.Видин в общинско жилище, находящо се в [населено място], на ул.”Вела Пеева” № 10 / впоследствие № 12/. С последваща заповед № 286/20.08.2001г. е актуализирана заповед № 32/22.06.1992г. за настаняване на подсъдимата в общинското жилище за срок от три години и определен месечен наем. Със заповед № 42/30.08.2005г. на кмета на Община – Видин подсъдимата К. е настанена под наем в едностайно жилище, също частна общинска собственост, находящо се в [населено място], ул.”Арда” № 19, ап.3 за срок от три години при определен месечен наем, във връзка с решението за продажба на заемания от нея имот. На следващия ден /31.08.2005г./ К. е отказала да получи заповедта. С договор за покупко-продажба от 25.04.2007г. Община – Видин продала на П. М. Ц. обитаваните от подсъдимата дворно място с жилище, находящи се на административен адрес [населено място], ул.”Вела Пеева” № 12 /имотът е придобит по време на брака и представлява съпружеска имуществена общност/.След придобиването на имота Ц. и съпругът й неколкократно посетили подсъдимата К., за да я поканят да напусне, но същата отказала, като обяснила, че нямала къде да отиде и че жилището на ул.”Арда” № 19, в което я е настанила общината, е много малко и мизерно. Установено е също, че с протокол за предупреждение на основание чл.56 от ЗМВР на 23.02.2010г. подсъдимата е предупредена да освободи заетия от нея имот, като е определен срок за освобождаването до 05.03.2010г., но тя отново е отказала. При тези факти съдилищата са приели, че подсъдимата е осъществила състава по чл.323, ал.1 НК, тъй като самоволно и не по установения ред осъществила едно оспорвано чуждо право – действителното право на собственост на Ц. и Б. върху имота, като случаят е немаловажен. Предвид установените по делото фактически положения поддържаният в искането довод за допуснато нарушение на закона е основателен. От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.323, ал.1 НК се изразява в осъществяване самоволно, не по установения от закон ред, на едно действително или предполагаемо, чуждо или на дееца право, което се оспорва от друго лице. Деянието, за което е осъдена подсъдимата, от обективна страна не осъществява състава по чл.323, ал.1 НК, тъй като изпълнителното деяние на самоуправството не може да се осъществи чрез бездействие. В случая, според предходните инстанции самоуправните действия на К. се състоят в отказа й да напусне спорния имот в съответствие със заповедта за преместването й в друго общинско жилище. Бездействието на осъдената, което е обективното проявление на отказа й да изпълни заповедта от 30.08.2005г., обаче, не означава самоволно заемане на дотогава ползвания имот, от който никога не е била надлежно отстранявана. Осъдената Л. К. не е извършила промяна на съществуващото фактическо положение. Тя е живяла в жилището с административен адрес ул.”Вела Пеева” № 10, когато е било собственост на общината, и е продължила да живее в него и след промяната на собствеността му, като действията й са насочени към запазване на фактическото състояние преди сем. К. да придобият собствеността върху жилището, респ. отнемане възможността на съпрузите да ползват имота, като негови собственици. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че с осъждането на К. съдът неправилно е приложил закона. Извършеното от нея деяние е несъставомерно по чл.323, ал.1 НК, поради което решението на въззивния съд следва да бъде отменено, допуснатото нарушение на закона следва да бъде отстранено в настоящето производство, като осъдената бъде оправдана, поради несъставомерност на инкриминираното в обвинителния акт деяние . Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал.1, т.2 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: Възобновява наказателното производство по внохд № 531/2010г. по описа на Видинския окръжен съд. Признава подсъдимата Л. И. К. за НЕВИННА в това : - на неустановена дата през м. октомври 2005 г. вгр.Видин, след като била поканена от П. М. Ц. и Р. И. Б. да напусне собствения им недвижим имот – УПИ ІІІ-1717 в кв.543 по плана на гр.Видин, ул.”Вела Пеева” № 12, заедно с построената в него едноетажна паянтова сграда с площ от 44 кв.м., отказала доброволно да напусне имота им и по този начин самоволно, не по установения от закона ред да е осъществила едно оспорвано от Ц. и Б. чуждо право – действителното право на собственост върху имота и случаят да е немаловажен – поради което я оправдава по обвинението за извършено престъпление по чл.323, ал.1 НК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: