8 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 505/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 562 гр.София, 17 януари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Севдалин Мавров със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от председателя (съдията) Саша Раданова наказателно дело под № 505/2010 година Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия А. Ц. Ц. против присъда № 26 от 17.V.2010 год. по внохд № 102/2010 год. на Софийския апелативен съд, с която е частично отменена, изменена и потвърдена присъда № 22 от 12.Х.2009 год. по нохд № 349/2008 год. на Кюстендилския окръжен съд. С първоинстанционната присъда Ант.Цв.Ц. е признат за виновен в това, че от началото на м.ХІ.2006 год. до около още 7 дни след това, ежедневно в дома си гр.Дупница е извършвал блудствени действия с малолетната Н. Николова З., за което и на основание чл.149, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК е осъден при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК на 8 месеца лишаване от свобода. Ц. е признат за виновен и в това, че на същото място ежедневно се е съвкупявал с малолетната Н. Н.З., продължило от втората седмица на м.ХІ.2006 год. до 27.ІІІ.2007 год. включително, за което и на основание чл.151, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК е наказан при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК с 1 година лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 НК на Ц. е определено общо за двете престъпления наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим в затвор от открит тип. С тази присъда Ц. е признат за невиновен в това, блудствените действия с Н.З. да са продължили до 27.ІІІ.2007 год. и да е блудствал с повече от 2 малолетни деца – освен с Н.З. още с В. Л. С. и М. Л. С.; признат е за невиновен в това, на същото място да е блудствал с малолетната В. Л.С. за времето от 5 до 11.ІІ.2007 год. включително, както и на неустановена дата през първата половина на м.ІХ.2007 год.; признат е за невиновен в това, на същото място да е блудствал с малолетната М. Л.С. за времето от 5 до 11.ІІ.2007 год. включително, както и на неустановена дата през първата половина на м.ІХ.с.г.; признат е за невиновен и в това, на същото място ежедневно да се е съвкупявал с малолетната В. Л.С. за времето от 5 до 11.ІІ.2007 год. включително, при което е оправдан по 3 обвинения в престъпление по чл.149, ал.5, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК и по 1 обвинение в престъпление по чл.151, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК. С обжалваната присъда е отменено оправдаването на Ц. по обвинението в блудство с повече от едно лице, признат е за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление за времето от 5.ІІ.2007 год. до 14.ІХ.с.г. е блудствал в дома си в гр.Дупница с малолетните В. Л. С. и М. Л. С., и на основание чл.149, ал.5, т.1 НК е наказан със 7 години лишаване от свобода. Наложеното му за съвкупяването с малолетната Н.З. наказание е увеличено на 3 години лишаване от свобода. Общото за престъпната му дейност наказание е определено на 7 години лишаване от свобода, търпими при строг първоначален режим. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. Оплакванията в жалбата и направеното по реда на чл.351, ал.3 НПК допълнение към нея са за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложеното за престъплението по чл.149, ал.5, т.1 НК и за съвкупността от престъпления наказание. Иска се въззивната присъда да бъде отменена и Ц.-оправдан или делото да се върне на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, считана от прокурора за неоснователна със заключение за оставяне на въззивната присъда в сила. Жалбата е неоснователна. Не са допуснати процесуални нарушения, чиято последица да бъде отмяна на обжалваната присъда. Част от твърденията, относими към касационното основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК, е недопустимо да бъдат обсъждани, тъй като съдържат непроверима към настоящия момент информация за допуснати при досъдебното разследване нарушения от страна на съответните длъжностни лица: упражнени от разследващия дознател „физическо насилие”, данни за което били „изнесени от една от свидетелките”, както и „силен психологически натиск”, при което на В.С. са били „буквално… диктувани” показанията, след което била „принуждавана да се съгласява с написаното”; родителите на разпитваните момичета-пострадали и свидетелки – „на нито един от разпитите не са /били/ допуснати, за да може да бъдат притискани, заплашвани с настаняване в ТВУ”; при разпитите на В.С. и М.С. по реда на чл.223 НПК било невярно отразено присъствието на психолог, който, без да е присъствал в проведените заседания, само е подписал съдебните протоколи. Всички изброени твърдения са за допуснати от дознателя и от съда при досъдебното разследване нарушения на служебните им задължения, извършването на които би могло да се установи единствено чрез разследване и в зависимост от резултата от разследването да възникне за засегнатата страна правна възможност да иска възобновяване на наказателното дело. Не е основателно твърдението, че записаното в съдебните протоколи при първоинстанционното разглеждане на делото като казано от свидетелките Н.З., Г. Св.Високомогилска, М. Г.Йорданова и А. Ем.Илиева не било „достоверните, автентични показания на тези момичета”, а „по-скоро интерпретация на съдебния състав”, след като от страната на подсъдимия не е било поискано да се поправят и/или допълнят съответните протоколи по реда на чл.312 НПК с „достоверните” показания, а не с тяхната „интерпретация”. Неоснователно се твърди, още, че посочените четири свидетелки са „объркани създания” и че при тях съществувал „интелектуален недостиг”, водещ до „практическа невъзможност да възпроизведат написаното в протоколите”. В. една от тях е била подложена на психиатрично и психологично изследване, резултатите от което /приложени в т.ІІ от досъд.разследване/ изключва невъзможността им да дават обективни показания, да възпроизвеждат точно случилото се с тях или в тяхното присъствие с други лица, а ако не го сторят, ще бъде в резултат не на обърканост или интелектуален дефицит, а на съзнателно взето решение за лъжесвидетелстване, продиктувано от лични мотиви и в сравнително свободна обстановка, благоприятстваща реализацията му, с каквато обстановка несъмнено се отличава съдебната зала в сравнение с местата за разпит при досъдебното разследване. Като основателно, макар и без значение за изхода на делото, се преценя възражението срещу дейността на въззивния съд, отнасящо се до оценката му като годно доказателствено средство на показанията на свидетелките В.С., Г.Високомогилска, М.Йорданова и Ад.Илиева. Въззивният съд е приел, че след като тези свидетелки са разпитани „пред съдия, в присъствието на психолог и дознател”, не може да не се приеме, че извършеното по реда на чл.223 следствено действие „е обективно закрепено в приложените протоколи”. Това съждение би било вярно, ако във въпросните протоколи – и още в протоколите за разпит на Н.З., Р.Димитрова, М.Иванова и В.Кочев – показанията на изброените лица не представляваха копия на показанията им, дадени преди това пред дознателката Ан.Тахтаджиева, при това с всичките им грешки-технически, граматически, смислови и пр. Повече от очевадно е, че нито „под формата на свободен разказ”, нито в отговор на поставяните им въпроси свидетелите биха могли с такава точност да повторят предходните си показания, нито пък секретарят да отрази отговорите им в съдебния протокол, повтаряйки включително грешките, допуснати от дознателя при изготвянето на протокола за проведения от него разпит на съответния свидетел. Като се прибави към казаното, че всичките 9 свидетеля – и М.С. – са разпитани в един ден, на 20.ІІІ.2008 год., че 8 от тях са разпитани само за времето от 10 до 12.35 ч и през това време показанията им са записани върху 24 страници и, накрая, че всички, освен Н.З., са разпитани в интервала от 10.30 до 15 ч, когато в приложения на л.101, т.І от досъд.разследване протокол е отразено, че е започнал и приключил разпита на В.С., не остава място за съмнение, че възможностите на компютърната техника са позволили съдържанието на едните протоколи да се пренесе в други и последните да се оформят като съдебни, а това напълно изключва и провеждането на процесуално законосъобразно следствено действие по чл.223 НПК, и годността като доказателствено средство по чл.131 НПК на целящите да удостоверят провеждането му протоколи. Както се каза по-горе, обаче основателността на коментираното възражение не може да доведе до успешното оспорване от страната на подсъдимия на осъждането му по чл.149, ал.5, т.1 НПК. В извършването на това престъпление Ц. е уличен пряко от пострадалата М.С., чиито показания, отразени в съдебния протокол на л.110, т.І от досъд.разследване, единствени не дават повод за съмнение, че действително й е бил проведен разпит по реда на чл.223 НПК, а казаното от С. е подкрепено и с други факти, изведени от изброените в мотивите към въззивната присъда доказателствени средства. Наложеното на Ц. за това престъпление наказание не е явно несправедливо, след като надвишава с 2 години законовия минимум при толеранс на предвидената в специалната материалноправна норма санкция от 5 до 20 години лишаване от свобода, след като е осъждан вече за блудство с малолетно момиче /учудваща е проявената тогава от съответните държавни институции снизходителност при определяне на дължимото му за такова престъпление наказание/ и след като е ориентирал задоволяването на противоестествените си сексуални наклонности към възможно най-уязвимите деца – лишени от дом и семейство, от родителска обич и защита, от средства за задоволяване и на най-скромните си потребности при „щедро” отпусканите им от държавата 3 лева на месец, готови да откликнат на всяко оказано им внимание въпреки съзираната зад него корист. Неоснователно се оспорва и правилността на осъждането на Ц. за престъпното съвкупяване с малолетната тогава Н.З.. Напълно се споделят съображенията на въззивния съд да откаже кредитирането на отразената в приложения на л.165 от първ.д. амбулаторен лист констатация на д-р Кр.Стерков като направена след осъществен преглед на Н.З., след като нито от разпита на работещите в ДДЛГР „О. Стоянова”-Дупница учители и възпитатели се е установило, някой от тях да е водил З. на преглед при този лекар, нито в съответната графа в амбулаторния лист е посочено присъствието на такова лице, нито подписът на З. за „пациент” има някакво, дори и далечно сходство с подписите на свидетелката, положени на множество страници при досъдебното разследване, нито, накрая, Н.З. сочи наличието на такъв преглед през 2008 год. преди да бъде експертно освидетелствана през м.V.с.г. от лекарите Ст.Константинов, Д.Динкова и В.Николчев. Неоснователно въззивният съд е упрекнат в изопачаване заключението на посочените трима експерти и разясненията по това заключение, дадено от д-р Ст.Константинов в проведеното на 19.ІV.2010 год. съдебно заседание. Казаното от тях не влиза в противоречие с показанията на пострадалото момиче, но пък изключва истинността на удостовереното от д-р Стерков, на което въззивният съд е без това не е повярвал. Наложеното по чл.151, ал.1 НК наказание надвишава с 1 година установения за това престъпление минимум и при законов толеранс от 2 до 6 години – престъплението е извършено след влизането в сила на ЗИДНК, обн., ДВ, бр.75 от 12.ІХ.2006 год. – не съдържа признаците на явната несправедливост. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 26 от 17.V.2010 год. по внохд № 102/2010 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: