Ключови фрази
Отговорност на управителя и контрольора * недопустим съдебен акт * ненадлежна страна


3

Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
Гр.София, 03.07.2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 39 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 321/18.10.2010г., постановено по в.гр.д.№ 856/10г. от Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 105/30.06.2010г. по гр.д.№ 681/09г. на Павликенския районен съд за отхвърляне на иска на [фирма], [населено място] против В. М. М., [населено място] за заплащане сумите от 5971.25 лв.- стойност на надвзето възнаграждение като управител и 1237.75 лв. – недължимо внесени осигурителни вноски върху по-високия размер на възнаграждението.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът В. М. М. оспорва жалбата. Претендира разноски.
С определение № 63/03.02.2012г. ВКС, ТК, І отд. допуска касационно обжалване за произнасяне по допустимостта на обжалваното решение, съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Искът е предявен от [фирма], [населено място] срещу В. М. М. за връщане на възнаграждение по договор за възлагане на управлението от 01.10.2004г. и за недължимо внесени осигурителни вноски от дружеството.
С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на [фирма] против В. М..
Въззивната жалба е депозирана от [община]. Във въззивното производство е призовавано като страна [фирма], спрямо което дружество е постановено и решението и същото е осъдено за разноски.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че въззивното решение е недопустимо.
Легитимирани страни във въззивното производство са страните, спрямо които е постановено първоинстанционното решение – ищецът, от чието име се води делото и ответникът – лицето, срещу което е насочен искът – чл.26, ал.1 ГПК. Право на въззивно обжалване има страната, която ще е засегната от правните последици на решението.
В случая, искът е предявен от [фирма], което е самостоятелно юридическо лице и предявява свои права, произтичащи от правоотношенията му с ответника. Независимо, че общината е едноличен собственик на капитала в дружеството, същата не е надлежна страна в процеса, тъй като не са предявени нейни права и не е носител на материалното право, предмет на правния спор. Общината не е участвала и в първоинстанционното производство, поради което не разполага с право на въззивно обжалване. Въззивното производство е образувано по жалба на лице, което не е легитимирано да обжалва първоинстанционния съдебен акт.
По тези съображения въззивното решение е недопустимо и на основание чл. 293, ал.4 вр. чл.270, ал.3, пр.1 ГПК следва да се обезсили, като се прекрати производството по делото.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените за настоящото производство разноски по делото в размер на 500 лв. по договор от 10.01.2011г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА решение № 321/18.10.2010г., постановено по в.гр.д.№ 856/10г. от Великотърновския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 39/11г. на ВКС, ТК, І отд.
ОСЪЖДА [община], [населено място], [улица] да заплати на В. М. М., [населено място], [улица] сумата от 500 лв. /петстотин лв./ - разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.