6 Р Е Ш Е Н И Е № 480 гр. София, 23 февруари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, Първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седми декември, две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Топузова кнд №1484 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на защитника на подсъдимия М. П. М. и частните обвинители и граждански ищци срещу решение №159 от 23.09.2015 г., постановено по внохд №195/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. Варна, с която е изменена присъда №10, постановена на 12.05.2015 г. по нохд №58/2015 г. по описа на Окръжен съд- гр. Търговище. С първоинстанционната присъда подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на 16.08.2014 г., на първокласен път ПП-1-4, в участък на км 249+500, като управлявал моторно превозно средство- лек автомобил „Д. Л.“ с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил чл.20, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.133, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Х. Д. З. и средна телесна повреда на Р. П. С., като на основание чл.343, ал.3, б.“б“, във вр. с ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.342, ал.1, НК и чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, което следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. На основание чл.343г НК подсъдимият М. е лишен от право да управлява МПС за срок от шест години, считано от влизане на присъдата в сила. От срока на това наказание е приспаднато времето от 16.08.2014 г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият М. е осъден да заплати на З. Д. З. и на Т. Х. Д. сумите от 20 000 лева (за първия) и 80 000 лева (за втората), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, като предявените граждански искове са отхвърлени до пълния им размер като неоснователни. С присъдата подсъдимият М. е осъден да заплати на З. Д. З. и на Т. Х. Д., сумата от 3 000 лева, представляващи разходи за защитник в досъдебното и съдебното производство, както и сумата от 4546, 84 лева разноски по водене на делото и държавна такса по уважените граждански искове в полза на Държавата. С въззивното решение наложените на подсъдимия М. наказания са намалени съответно на три години и четири месеца „лишаване от свобода“ и пет години „лишаване от право да управлява МПС“. С решението е отменена постановената присъда в гражданско осъдителната й част и в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати разноски по водене на делото на конституираните граждански ищци, в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати държавна такса върху уважените граждански искове, както и е отменено определението от 12.05.2015 г., с което З. З. е конституиран като частен обвинител и е прекратено производството по отношение на него. Първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата й част. В жалбата на защитника на подсъдимия М. се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Поддържа се, че решаващите съдилища не са отчели като смекчаващи отговорността обстоятелства степента на дълбокото емоционално и психическо засягане на подсъдимия от престъплението, това, че той е изпаднал в резултат на него в депресия (която представлява болестно състояние) и действията му, извършени след престъплението, насочени към подпомагане на семействата на пострадалите. Моли да бъде отчетено, че ефективното изтърпяване на наказанието няма да допринесе за постигане на целите на специалната превенция и превъзпитанието на М. може да бъде постигнато и извън условията на затворническа среда. На тези основания се поддържа, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, тъй като е завишено и се предлага същото да бъде намалено до три години, като изпълнението му бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. В хода на касационното производство защитникът поддържа жалбата, като възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Моли при преценка на справедливостта на наказанието да се отчете и това, че той се грижи за болната си майка и за двете си дъщери. Предлага на подсъдимия да бъде определено по- леко наказание. В касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и се атакува въззивното решение в прекратителната и отменителната му части. Поддържа се, че неправилно е определено наказанието на подсъдимия М., като въззивният съд не е отчел завишената обществена опасност на извършеното престъпление и завишената обществена опасност на подсъдимия (предвид множеството му предходни наказания за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата и осъществените три нарушения на ЗДвП в конкретното произшествие). Твърди се, че незаконосъобразно наказанието е определено при отчитане като смекчаващи отговорността обстоятелства на добрите характеристични данни на подсъдимия и изразеното разкаяние след извършване на престъплението. В касационната жалба се поддържа, че в нарушение на разпоредбите на чл.84, ал.1 и чл.74, ал.2 НПК съдът е преценил, че неправилно З. З. е конституиран като частен обвинител и като граждански ищци са конституирани наследниците на Т. Г., като не е отчел, че наследодателката безспорно е претърпяла травми в резултат на загубата на пострадалия З., имала е право на иск и това нейно право по силата на закона е преминало у наследниците й. На тези основания се предлага да бъде отменено въззивното решение в частта, с която е намалено наложеното наказание на подсъдимия М., в частта, с която е прекратено производството по приетите за съвместно разглеждане граждански искове и е отменено определението, с което е конституиран като частен обвинител З. З.. Моли се делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да увеличи наложеното на подсъдимия наказание и да уважи предявените граждански искове в пълния им размер. Пред касационния съд повереникът на частните обвинители и граждански ищци моли да бъде уважена касационната жалба на основанията, отразени в нея. Представителят на държавното обвинение дава становище и двете касационни жалби да бъдат оставени без уважение, като твърди, че са неоснователни. Подсъдимият М. моли да бъде намалено наказанието му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. По оплакването за неправилно прекратяване на производството по отношение на З. З. и по отношение на приетите за съвместно разглеждане граждански искове Касационният съд напълно споделя изводите на въззивната инстанция, че неправилно първостепенния съд е конституирал З. З. като частен обвинител в производството, а наследниците на пострадалата Т. Г. като граждански ищци и е приел за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство на предявените от тях граждански искове. Правото едно лице да се конституира като частен обвинител в наказателното производство е лично по своя характер и упражняването му зависи единствено от волята на пострадалия от престъплението. Когато той не е упражнил това свое право или не е отправил искане до компетентния да го разгледа орган, в което недвусмислено да е изразил намерение да го упражни, същото не може да бъде упражнено от страна на неговите наследници. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че незаконосъобразно З., действайки като наследник на пострадалата Г. е конституиран като частен обвинител в рамките на наказателното производство. На практика вярно въззивният съд е преценил като нарушение това, че първоинстанционния съд е допуснал да бъде упражнено лично право, без да бъде ясна волята на носителя му, като по този начин незаконосъобразно е установил страна в производството. Правилно въззивната инстанция е преценила, че незаконосъобразно З. е конституиран като граждански ищец в наказателното производство и са приети за съвместно разглеждане гражданските искове, предявени от него и Т. Д.. Разпоредбата на чл.74, ал.2 НПК е приложима единствено и само когато предмет на гражданския иск е претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди. Единствено и само в тази хипотеза за наследниците на пострадалия имат правен интерес да бъдат установени като страни в производството и обезщетени за претърпени вреди от престъплението. Когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди, то следва да бъде отчетено това, че същите имат личен характер и правен интерес от претендирането им е налице само ако пострадалият от престъплението е заявил намерение да упражни правото си на обезщетение. Ако той не е осъществил такова действие, това негово лично право не се наследява, респективно не може да бъде упражнено на основание чл.74, ал.2 НПК. Касационната инстанция прецени, че правилно не е било отменено определението на първостепенния съд, с което Т. Д. е конституирана като частен обвинител. Тя има качеството на пострадала по смисъла на чл.74, ал.1 НПК (за разлика от З.) и на това самостоятелно основание законосъобразно е участвала в процеса. Правилно въззивният съд е приел, че независимо от това, че Д. има това качество, респективно е мога да се конституира и като граждански ищец и да предяви граждански иск, определението с което това е било осъществено в наказателното производство е незаконосъобразно. При отправяне на молба за приемане за съвместно разглеждане на граждански иск претендиращият обезщетение следва да посочи не само срещу кого насочва иска, какъв е неговия размер, но и основанието на своята претенция. В писмената молба, приложена по делото, е посочено по изричен начин, че обезщетението се претендира от Д., като наследник на пострадалата Г.. В това й качество приемането на иска е недопустимо, което е и основание касационният съд да прецени, че правилно производството по него е било прекратено. Ако тази пострадала бе предявила иска в лично качество, тогава разглеждането му би било възможно, респективно тя би могла да потърси обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В заключение следва да бъде посочено и това, че при този изход на делото не е преклудирана възможността Д. да потърси защита на правата си и да получи обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди по общия исков ред, предвиден в ГПК. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че правилно въззивната инстанция е отменила първоинстанционната присъда в частта, с което е бил конституиран като частен обвинител и граждански ищец З. З. и като граждански ищец Т. Д. и е било прекратено производството по приетите за съвместно разглеждане граждански искове. Правилно е отменен първоинстанционния съдебен акт и в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати направени във връзка с участието на З. и приетите граждански искове разноски. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационната инстанция прецени, че въззивният съд, при индивидуализация на наказанието на подсъдимия, е направил подробен и верен анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са ценени чистото съдебно минало на М., добрите му характеристични данни, възстановените имуществени вреди от престъплението, това, че той е грижовен баща и полага грижи не само за семейството си, но и за болната си майка. Законосъобразно, като отегчаващо отговорността обстоятелство са отчетени множеството предходни нарушения на правилата за движение по пътищата. Като такова следва да бъде ценено и сравнително високата степен на алкохолно опиване, при която е осъществено престъплението. Касационният съд прецени, че не следва да редуцира допълнително наказанието, наложено на подсъдимия, като прие, че определеното от въззивния съд в размер на три години и четири месеца е съответно на тежестта на извършеното престъпление и данните за личността на М.. Евентуалното определяне на наказание в по- нисък размер, което да дава основание за приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК би било несъответно на конкретното извършено престъпление, настъпилия общественоопасен резултат- смърт на едно лице и увреждане на друго и конкретните обстоятелства, при които е извършено престъплението- подсъдимият е употребявал алкохол на множество места и се е придвижвал до всяко от тях с автомобил. Не на последно място трябва да бъде отчетено и това, че наказанието на М. е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като е отмерено преди редукцията по чл.58а НК на пет години „лишаване от свобода“ (при специален минимум от три години) и определянето му в по- нисък размер не би осигурило постигането на целите на чл.36 НК. Ето защо касационната инстанция прие, че това наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и същото не следва да бъде допълнително редуцирано или да бъде увеличавано. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №159 от 23.09.2015 г., постановено по внохд №195/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.