Р Е Ш Е Н И Е № 8 гр. София, 08 февруари 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретаря Мира Недева и с участието на прокурора от ВКП Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Грозева к. д. № 910/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. И. К.- защитник на П. В. Г. срещу решение № 10300 от 25.09.2020 г. на САС по внохд № 641/20 г. В жалбата е релевирано касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК- явна несправедливост на наказанието. Настоява се за намаляването му и за отлагане на неговото изтърпяване. Възразява се срещу отказа на съда да приеме наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които следва да обосноват наказание под минимума. Според касатора, съдът е подценил генералната превенция, за сметка на специалната, като не е съобразил, че от инцидента са изминали 2 години и осем месеца, време през което подсъдимият е претърпял промени в изграждането си като положителна личност. Алтернативно, в случай, че ВКС не възприеме изложените в жалбата доводи за приложението на чл. 66 от НК, то да намали размера на наказанието. В съдебно заседание пред ВКС адв. К. – защитник на подс. Г. поддържа изцяло касационната жалба с развитите в нея доводи и настояват за приложението на чл. 66 от НК. Подс. Г. редовно призован се явява пред ВКС , като изразява съжаление за случилото се и моли за снизходителност. Прокурорът от ВКП изразява становище, че не е налице визираното в касационната жалба основание за изменение на решението на АС- София. Според него наложеното наказание лишаване от свобода е справедливо, съобразено с обществената опасност на деянието и на дееца, като преценката на съда, че то следва да бъде изтърпявано ефективно намира за правилна. Адв. С.- повереник на частните обвинители П. М., М. В. и И. В., изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като във въззивното решение са били обсъдени всички обстоятелства, имащи значение за отговорността на подс. Г., поради което атакуваният съдебен акт следва да остане в сила. Адв. Ж.- повереник на частните обвинители Д. М., Р. Х., Н. Х. и Ц. Х. споделя изводите на въззивния съд за високата степен на обществена опасност на деянието и доводите, с които е защитена тезата на съда и отказа за приложението на чл. 66 от НК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, в пределите на своите правомощия по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното : Жалбата е неоснователна. С присъда № 13 от 28.05.2019 г. по нохд № 109/19 г. на ОС- Враца е признал подс. П. В. Г. за виновен в това, че на 12.02.2018 г. около 15 ч. в [населено място], обл. Б. С., на [улица]до кръстовището с [улица], в посока центъра, при управление на МПС л. а. П. с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил чл. 21 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Д. Х., като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества , поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. б пр. 1, вр. ал.1, б. В вр. чл. 342, ал.1 от НК и чл. 58а от НК го осъдил на две години лишаване от свобода при общ режим. На основание чл. 343г от НК лишил подс. Г. от право да управлява МПС за срок от три години и шест месеца, като зачел времето, през което е лишен от това право по административен ред. Произнесъл се е по веществените доказателства. Срещу присъдата са постъпили протест на прокурор и жалба на частните обвинители с искане за увеличаване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода и жалба на подс. Г. за приложение на чл. 55 от НК и чл. 66 от НК. САС, с решение № 494 от 6.12.2019 г., по внохд № 1231/19 г. е изменил присъдата, като увеличил размера на наказанието на три години лишаване от свобода и на основание чл. 66 от НК отложил изтърпяването му за срок от пет години. По жалба на подс. Г. и защитата му във ВКС е образувано к. д. № 133/20 г. С решение № 60 от 16.06.20 г., ВКС 3- НО отменил въззивното решение изцяло, на основание чл. 354, ал. 3, вр. ал. 1, т. 5 от НПК и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото пред САС, с решение № 10300 от 25.09.20 г. по внохд №641/20 г., САС, 8 състав, изменил присъдата като увеличил размера на наказанието лишаване от свобода от две на три години. Потвърдил присъдата в останалата й част. След внимателно запознаване с процесуалния документ, инициирал настоящото производство, ВКС прецени, че отправените в него критики към дейността на въззивната съдебна инстанция, свързана с начина на определяне на вида и размера на наказанието и неговото ефективно изтърпяване са лишени от основание. САС е изложил убедителни и ясни аргументи, с които е защитил позицията си по фактите и правото. Обсъдил е с нужното внимание относимите към предмета на доказване обстоятелства при съблюдаване на процесуалните правила, като е приел, че самопризнанието на подсъдимия Г. намира опора в наличните доказателствени материали, поради което процедура по чл. 371, т. 2 от НПК е проведена законосъобразно. Откроил е моментите, които имат отношение по въпроса за отговорността на подсъдимия, поведението му по време на деянието и след настъпване на двата последователни удара. Обсъдил механизма на ПТП, причините за пътния инцидент. Приел доказателствена обезпеченост на обвинението за управление на МПС след употреба на наркотично вещество, открито в кръвта на подсъдимия и наличието на причинна връзка между допуснатото от подс. Г. нарушение на чл. 21 от ЗДП и настъпилия съставомерен резултат. По всички тези обстоятелства страните не спорят. С оглед процесуалното развитие на делото, САС е фокусирал вниманието си по въпроса за наказанието на подс. Г.. Касационната инстанция не намери основания да сподели оплакването на касатора за неговата явна несправедливост, тъй като определеното от САС, съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК- да въздейства предупредително на останалите членове на обществото и поправително- възпитателно на подсъдимия. Като се съгласява с тезата на защитата, че точното отмерване на размера на наказанието, не е механична дейност, ВКС счита, че в конкретния случай, съдът се е съобразил с критериите за справедливост и не е надценил значението на генералната превенция пред специалната такава. Контролираният съд е подходил с внимание при обсъждане на въпросите по чл. 54 от НК и е подложил на анализ спецификите на конкретното деяние и данните за личността на подсъдимия, като спазил баланса и съответността между извършеното престъплението и следващото се наказание. Следва да се подчертае, че касаторът изразява несъгласие както с размера на наказанието от три години, така и с отказа на съда да приеме, че целите на чл. 36 от НК са постижими с приложението на чл. 66 от НК. Не е спорно, че това са две самостоятелни дейности, които съда следва да извърши като обсъди първо условията на чл. 54 и чл. 55 от НК и след като определи наказание лишаване от свобода, да прецени не само дали неговия размер / позволява приложението на материалната норма/, но и доколко целите на чл. 36 от НК са съвместими с приложението на чл. 66 от НК. Верни са изводите на въззивната инстанция, че подс. Г. е с много добри характеристични данни, не е осъждан, студент е в НСА, че е трудово ангажиран, че е оказал съдействие при разследване на делото с дадените от него обяснения, с които съществено допринася за разкриване на обективната истина по делото, че е оказал помощ на пострадалата с действията си по преместване на тялото на пострадалата и организиране позвъняването на телефон 112 и че те са относими към смекчаващите отговорността обстоятелства. Изброените, макар и да натежават над отегчаващите, не предполагат приложението на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, тъй като не е налице другата изискуема предпоставка, а именно и най - леко наказание, предвидено в закона за извършеното деяние, не се явява несъразмерно тежко, поради което правилно въззивният съд отказал да определи наказанието под минимума на санкционната част от норма. Този извод е в синхрон с направената констатация, че допуснатото нарушение по чл. 21 от ЗДП е особено грубо, тъй като подсъдимият е управлявал МПС със скорост от 88 км. ч. при разрешена за населено място от 50 км. ч. , както и че не е дооценил неблагоприятните характеристики на пътя и липсата на опит. Не е оставено без внимание и обстоятелството, че от деянието са причинени имуществени вреди и несъставомерни телесни повреди на още едно лице, които се поглъщат от по- тежкия резултат. Към обсъжданата група обстоятелства съдът е отбелязал и факта, че пострадалата няма абсолютно никакъв принос за настъпване на тежкия резултат, тъй като се е движила правомерно по тротоара, когато е била връхлетяна от управлявания от подсъдимия автомобил. На последно място макар употребата на наркотично вещество да е съставомерен признак от състава на престъплението, тя се явява индиция за проявата на самонадеяност на пътя и по- висока степен на обществена опасност на дееца. Ето защо отмереното от САС наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода не е прекомерно тежко с оглед предвидения минимум от три години, който на практика се постига с приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК. При обсъждане на възможностите, които законът предоставя за неговото изпълнение- при условията на чл. 66 от НК или ефективно, въззивния съд е дал верни отговори, коя от двете хипотези би изпълнила целите на чл. 36 от НК, като е определил ефективното изтърпяване на наказанието. Съдът не е недооценил данните за личността на подсъдимия- чистото съдебно минало, младата му възраст и много добрите характеристични данни, които като позитивните данни за личността му не са единственият критерий, който законът поставя за приложението на чл. 66 от НК. Съдът дължи комплексна преценка на всички останали обстоятелства по делото, измежду които тежестта на допуснатото нарушение и степента на засегнатите с него обществени отношения, които надхвърлят характеристиките за обичайните престъпления от този вид. Това се дължи на механизма на самото ПТП : на високата скорост на управление на МПС в населено място, навлизането му на място предназначено за движение само за пешеходци, последвалите на брой два удара, вторият от който се явява фатален за жертвата М. Х. и такъв, увреждащ /несъставомерно/ здравето на още две лица св. А. Т. и св. Р. Ш.. Обективността налага да се посочи, че в причинно следствения процес на конкретното деяние, принос имат попадането на предната дясна гума на автомобила в дупка на пътя, последвалата разхермитизация на гумата и загубата на управлението на автомобила. Обстоятелства, които обаче не могат да оневинят подсъдимия, тъй като началото на този процес е поставен с избраното от него неправомерно поведение –управлението на МПС със скорост от 88 км.ч., с 34 км.ч. над разрешената за населено място. В тази връзка значение има изводът, направен в АТЕ, че при избрана скорост от 50 км.ч., автомобилът би спрял преди мястото на ударите. В заключение, макар и да сподели тезата, че за изминалия период от време от извършване на престъплението до днес, са последвали положителни промени в личността на подсъдимия, с оглед неговата трудова, образователна ангажираност и липсата на други противоправни прояви, ВКС счита, че те не са в състояние да коригират извода на въззивната инстанция за необходимостта, макар и за кратко, подсъдимия да бъде изолиран от обществото, тъй като само по този начин биха се постигнали целите на чл. 36 от НК. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10300 от 25.09.2020 г. по внохд № 641/20 г. по описа на САС, 8 състав. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.