Р Е Ш Е Н И Е № 43 Гр. С., 11.07.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 3074/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. Т. и Г. П. Т., чрез процесуалния им представител адв. П. К. от САК, срещу решение № 1136 от 29.05.2015 г. на Апелативен съд [населено място], ГО, VІІІ състав по т. д. № 1292/2015 г. в частта, с която е отменено решение № 17124 от 02.10.2014 г. по гр. д. № 1837/2012 г. на СГС в частта, с която Сдружение „Н.” [населено място] е осъдено да заплати на касаторите обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на тяхната дъщеря С. Г. П., причинена при ПТП, настъпило на 07.10.2009 г., за разликата от 100 000 лв. до 150 000 лв. за всеки, ведно със законната лихва, както и в частта за разноските: за разликата над сумата от 6 706,67 лв. относно присъденото в полза на адв. К. възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв; за разликата над 8 000 лв. относно определената по реда на чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса, която се дължи от Н., като вместо него въззивният съд е отхвърлил предявените от касаторите искове за посочените разлики. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на въззивното решение, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касация по чл. 281, т. 3 ГПК, конкретно мотивирани. Моли се за неговата отмяна в обжалваната му част и постановяване на ново решение по същество, с което исковите претенции да бъдат уважени в пълния им размер, ведно с лихва от датата на деликта - 07.10.2009 г., до окончателното изплащане на сумите. В съдебно заседание жалбата се поддържа, претендират се разноски. Против касационната жалба е депозиран писмен отговор от ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, чрез процесуалния представител адв. Т. Я., със становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание се моли същата да бъде оставена без уважение, а въззивното решение в обжалваната част – в сила, като законосъобразно и обосновано, с присъждане на разноските за настоящата инстанция. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, преценени по реда на чл.290 и сл. ГПК, намира следното: За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли исковете за обезщетяване на причинените на касаторите неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им, настъпила при ПТП на 07.10.2009 г., за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв., Софийският апелативен съд е приел, че оплакването на ответника за прекомерност на присъденото обезщетение е основателно. Безспорно е установено, че ищците са изживели изключително тежко загубата на своята дъщеря, която е била едва на 30 години към момента на настъпване на инцидента. От друга страна, въззивният съд е съобразил датата на настъпване на застрахователното събитие, имаща значение за съществуващата в страната обществено - икономическа обстановка, както и обстоятелствата, че починалата е имала собствено семейство и не е живеела съвместно със своите родители, по които съображения е счел, че присъденото обезщетение в полза на всеки един от ищците надвишава действително претърпените от тях вреди, оценени на 100 000 лв. за всеки. С определение № 700/09.08.2016 г. по т.д.№ 3074/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО решението Софийския апелативен съд в обжалваните части е допуснато до касационна проверка при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса, свързан с тълкуването и прилагането на чл.52 ЗЗД и по-конкретно относно критериите, които имат значение за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при деликт, както и относно задължението на съда да обсъди и анализира всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на съвкупната им оценка да определи паричния еквивалент на вредите. По правния въпрос, обусловил допускането до касация, са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, вкл. и на настоящия съдебен състав, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги свързано с преценка на редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпените от деликт страдания при смърт на близък, от съществено значение са критериите относно съществуващите приживе отношения между пострадалия и лицето, което търси обезщетение за неимуществени вреди, интензитета и продължителността на накърняване на психичната му сфера, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща обществено-оправданата мярка за справедливост /решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/. Лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите следва да се имат предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий за размера на обезщетението /решение № 23/25.03.2014 г. по т.д.№ 1154/2013 г. на ТК, ІІ ТО, решение № 157/28.11.2014 г. по т.д.№ 3040/13 г. на ТК, ІІ ТО и др./. Релевантните обстоятелства следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав преценява, че обжалваното решение е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика по чл.52 ЗЗД, при неточно прилагане на критериите за определяне размера на справедливото обезщетение при деликт, и е необосновано. Въззивният съд правилно и в съответствие с данните по делото е приел, че родителите са преживели изключително тежко шока от загубата на младата им, 30-годишна дъщеря /приемали успокоителни, ежедневно в продължителен период от време посещавали гроба й и пр./. Същевременно без основание е отдал решаващо значение на факта, че към момента на смъртта си тя не е живеела с тях и е имала собствено семейство. Обстоятелството, че пострадалата е създала отделно домакинство и е живеела на съпружески начала с бащата на детето си, не съставлява самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между родители и дете /решение № 23/25.03.2014 г. по т.д.№ 1154/2013 г. на ТК, ІІ ТО/. Всъщност тази връзка изобщо не е надлежно изследвана от въззивния съд, поради което извън формираната преценка в решението са създадените и поддържани до смъртта на пострадалата здрави и топли семейни взаимоотношения с нейните родители, останали непрекъснати и след като тя е заживяла самостоятелно, както и съществуващите между тях близост, загриженост и подкрепа, установени от събраните по делото гласни доказателства. Не е отчетен в достатъчна степен и фактът, че смъртта на дъщерята на ищците се е отразила пагубно върху тяхното психическо състояние в дългосрочен план, а негативите от тази загуба ще бъдат понасяни до живот. Икономическата конюнктура към момента на настъпване на вредоносното събитие е отбелязана само формално. В резултат на допуснатите от въззивния съд пороци при постановяване на решението, обезщетението, определено от него, се преценява като занижено и несъответстващо на изискването за справедливост. При съобразяване на релевантните по смисъла на ППВС № 4/1968 г. обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че адекватното и справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за настъпилите в резултат на смъртта на С. Г. П. неимуществени вреди, причинени на нейните родители, възлиза на по 130 000 лв. за всеки от тях. По тези мотиви решението на въззивния съд в обжалваните отхвърлителни части е отчасти неправилно и следва да бъде касирано за разликата над 100 000 лв. до 130 000 лв., дължими в полза на всеки един от ищците. С оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293, ал.2 вр. ал.3 ГПК, доколкото преценката по касационната жалба не налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови решение по същество, с което в полза на М. С. Т. и Г. П. Т. да бъде присъдена допълнително сумата от по 30 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.03.2011 год. - датата на изтичане на срока по чл.271 ал.5 вр. ал.1 вр. чл.282 ал.5 КЗ /отм./, съобразно разрешението по реда на чл. 290 ГПК, съдържащо се в решение № 207/15.01.2016 г. по т.д. № 3234/201 г. на ВКС, ТК, І ТО. В останалите обжалвани части въззивното решение е правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” следва да бъде осъдено да заплати държавни такси в размер на 3 600 лв. за първата и касационната инстанции, както и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв в полза на адв. К. в размер на 3 432 лв. /с ДДС/ за настоящата инстанция, а М. С. Т. и Г. П. Т. следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ответника разноски в размер на 5 472 лв. – надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1136 от 29.05.2015 г. на Апелативен съд [населено място], ГО, VІІІ-ми състав по т. д. № 1292/2015 г. в частта, с която, след частична отмяна на решение № 17124 от 02.10.2014 г. по гр. д. № 1837/2012 г. на СГС, е отхвърлен искът на М. С. Т. и Г. П. Т. против Сдружение „Н.” за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дъщеря им - С. Г. П., причинена при ПТП на 07.10.2009 г., за разликата от 100 000 лв. до 130 000 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2011 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” [населено място] да заплати на М. С. Т. с ЕГН [ЕГН] и Г. П. Т. с ЕГН [ЕГН] по 30 000 /тридесет хиляди/ лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на С. Г. П., причинена при ПТП на 07.10.2009 г., ведно със законната лихва върху горните суми, считано от 23.03.2011 год. до окончателното им изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1136 от 29.05.2015 г. на Апелативен съд [населено място], ГО, VІІІ-ми състав по т. д. № 1292/2015 г. в останалите обжалвани отхвърлителни части /за разликата над 130 000 лв. до 150 000 лв., претендирани от всеки от ищците/. ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” [населено място] да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд, сумата 3 600 /три хиляди и шестстотин/ лв., представляваща дължима държавна такса. ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” [населено място] да заплати в полза на адв. П. Д. С. - К. от САК сумата 3 432 лв. /с включен ДДС/ – адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за касационната инстанция. ОСЪЖДА М. С. Т. с ЕГН [ЕГН] и Г. П. Т. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” [населено място] сумата 5 472 лв. – разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: