Р Е Ш Е Н И Е                                                             № 886/2009                        София, 08.04.2010 г.                                               В ИМЕТО НА НАРОДА              Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:        Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА   Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                         ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                 при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3220 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. Р. от гр. С. срещу решение №100 от 24.03.08г. по гр.д. №6/08г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №578/15.11.07г. по гр.д. №445/07г. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ. Жалбоподателят счита за неправилен извода на въззивния съд, че представените по делото писмени доказателства не установяват правото на собственост на наследодателя на ищеца към момента на одържавяване на процесните гори. Оплакването е за нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК. Ответникът в производството – общинска с. по земеделие гр. С. оспорва жалбата. Д. л. гр. С. и регионална дирекция по г. гр. С. не вземат становище по жалбата. С определение №36 от 21.10.08г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за доказателственото значение на представените по делото стопански карти и списъци на горопритежателите. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – поради противоречива съдебна практика по няколко серийни дела, имащи за предмет искове по чл.13, ал.2 от ЗСПЗЗ, в които като доказателство за притежаваното право на собственост върху части от ревири „М”, „Х” и „К” са представени същите документи, каквито са приложени и по настоящото дело. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е бил отхвърлен предявеният иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, въззивният съд е изложил мотиви, че представените по делото писмени доказателства - заглавни страници от стопански планове на частни ревири „Х”, „М” и „К” с. М., утвърдени през 1936г., с приложени към тях стопански карти; извадки от списъци на горопритежателите и писмо на лесничей от с. М. до районния горски инспектор в с. Ч. от 1938г. и две писма на Министерство на земеделието и г. от 1948г. и 1949г. до директора на ДГС с. М., не установяват по несъмнен начин правото на собственост на наследодателя на ищеца към момента на одържавяване на горите. Изложени са съображения, че от тези документи не става ясно дали изброените в списъците горопритежатели, като ползуватели на яйлаци, са изплатили съответните петинки и са се снабдили с крепостни или нотариални актове, съобразно процедурата по Закона за продаване на някои държавни земи в С. околия от 1911г. Решението е подписано с особено мнение на член от състава на съда, според което стопанските карти и приложените списъци са сред доказателствата, изброени в чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ, с които може да се доказва правото на собственост. Изключена е възможността списъците да са на ползуватели на яйлаци, защото при неизплащане на съответните петинки, г. би трябвало да бъдат обявени за държавни, съгласно посочения закон, а не да се включват в частни ревири. Приетото в решението от мнозинството на състава противоречи на влязлото в сила решение №397/11.01.2008г. по гр.д. №445/07г. на Смолянския окръжен съд, с което е бил уважен иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, имащ за предмет признаване правото на възстановяване на собствеността върху ид.части от ревир „Х” на с. М.. Н. състав на ВКС намира за правилна практиката, отразена във второто решение на Смолянския окръжен съд - решение №397/11.01.2008г. по гр.д. №445/07г., според което собствеността на одържавени гори, за които се е прилагал Законът за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911г., с измененията и допълненията му от 1931г., може да се доказва и с други доказателства, изброени примерно в чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ, а не само с нотариални актове. Съгласно чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ, правото на собственост върху г. може да се установява с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива – с емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъци към тях и други писмени доказателства, допустими по ГПК. Оттук следва, че допустими и достатъчни доказателства могат да бъдат не само тези, които пряко установяват собствеността, но и доказателства с косвен характер, като например стопанските планове и списъците към тях. Процесните гори, които са се намирали в ревирите „К”, „Х” и М. ” на с. М., са попадали под режима на Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911г., с разширенията и допълненията от 1931г. за П. – т.е. били са яйлаци, за които е предвидено да бъдат продадени от държавата на техните ползуватели. По делото няма представени преки доказателства, че наследодателят на ищеца е бивш яйлакопритежател, че е изкупил от държавата процесните гори по реда и в сроковете по §7 от изменението на закона от 1923г., нито пък че се е снабдил с нотариални актове за тях, съгласно §8 от същия закон. Същевременно името му фигурира в списъците на горопритежателите на посочените ревири. Има данни, че собствеността в ревирите е възстановявана от поземлената комисия в идеални декари, което косвено сочи, че преди одържавяването те са били стопанисвани от горовладелски кооперации. Въззивният съд не е изследвал въпроса дали представените по делото списъци на горопритежателите са били приложение към стопанските карти на ревирите – т.е. дали се касае за допустими доказателствени средства по чл.13, ал.3 от ЗСПЗЗ. Не е изяснено по категоричен начин и това дали при одържавяването им г. са били стопанисвани от кооперации, както и вида им – горовладелски, които са на собственици /виж „Г” на Б. Х. , издание 1938г., стр.91/, или горско-производителни, които са създавани за стопанисване на държавни гори /пак там, както и по аргумент на чл.77 от Закона за г. от 1925г./. Тези въпроси могат да бъдат изяснени с лесотехническа експертиза, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва да се има предвид това, че ако наследодателят на ищеца не е изплатил продажната стойност на държавните гори по реда на §7, ал.1, 2 и 3 от Закона за изменение на закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1923г., то той би загубил всички права по този закон /§7, ал.4/ и следователно не би могъл да фигурира в списък на горопритежателите към стопански план на частен ревир /виж заглавните страници на стопанските планове/, който план се проверява от министерство на земеделието и държавните имоти и се уствърждава с указ – чл.65, ал.5 от Закона за г. от 1925г. Следва да се съобразят и разпоредбите на чл.10, ал.1 и 2 от Закона за задружно стопанисване на частните гори от 1942г., съгласно които в горско-стопанските кооперации могат да членуват по право само собственици на гори, а ако в общите горски стопанства са включени държавни гори, държавата членува в кооперацията по право – т.е. за съответните гори в списъците към стопанските карти не би следвало да фигурира като горопритежател частно лице. По въпроса за доказателствената стойност на стопанските карти и списъците към тях следва да се има предвид и разпоредбата на чл.15, ал.3 от Закона за г. от 1925г., съгласно която стопанските планове са били годно доказателство за установяване правото на собственост на частни лица по искове за гори срещу държавата. И на последно място – следва да се прецени какво е значението на представеното по делото писмо изх. №787/14.11.1938г. на лесничей от М. държавно л. до районния горски инспектор в с. Ч., в което е посочено, че г. в района са групирани в горовладелски кооперации и ревири, като 95% от тях са частни и 5% - общински. Водим от изложеното и на основание чл.293, ал.3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,     Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение №100 от 24.03.08г. по гр.д. №6/08г. на Смолянския окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: