6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
гр. София, 31.01.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2697 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата И. К. Г. – С. срещу решение № 262104 от 30.03.2021г. по гр. дело № 5824/2020г. на Софийски градски съд /СГС/, ГО, Втори „Е“ състав, в частта му, с която са потвърдени решение № 133483 от 05.06.2019г., допълнено с решение № 298703 от 11.12.2019г., постановени по гр. дело № 5179/2019г. на Софийски районен съд /СРС/, в частта им, в която са отхвърлени предявените от касаторката срещу Национален център за обучение и квалификация в системата за спешна медицинска помощ /НЦОКССМП/ искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ: за признаване за незаконно и за отмяна на извършеното със заповед № РД-15-955/18.12.2018г. на Министъра на здравеопазването уволнение на основание чл.19a, aл.2 вр. с чл.19, ал.4, т.4 Закона за администрацията /ЗАдм./; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ на НЦОКССМП и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 19 050 лв. - обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение за периода: 20.12.2018г. - 20.06.2019г..
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно в хипотезата на трите основания по чл.281, ал.1, т. 3 ГПК, като моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени, като й бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски. Твърди, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.19, ал. 4, т. 4 ЗАдм., приемайки, че ищцата е едноличен орган на изпълнителна власт, в резултат на допуснати и от двете инстанции нарушения на процесуалния закон при събирането и обсъждането на доказателствата. СГС не е отстранил допуснатото от първата инстанция процесуално нарушение за приобщаване като доказателство по делото на т. нар. „Концепция за развитие на системата на спешна медицинска помощ в РБ 2014-2020г.”, която не е представена от страните, а служебно събрана от районния съд, без последният да я обяви за общоизвестна или служебно известна с доклада по делото или нарочен акт, при което страните са били лишени от възможността да изложат становище във връзка с нея, макар първоинстанционното решение да е било основано изключително върху този документ. Не са били обсъдени от въззивния съд, според жалбоподателката, длъжностната характеристика на ищцата, мястото на длъжността й по НКПД 2011г., както и съдържанието на трудовия договор, от които се налага извод, че служителката не е разполагала с властнически правомощия, присъщи за орган на изпълнителната власт. Не са съобразени и разпоредбите на чл.13, ал.3 ЗАдм. вр. с пар.18 ПЗРЗИДЗАдм. /обн. ДВ бр.99/2001г./, според които считано от 04.12.2001г. органи на изпълнителната власт по смисъла на чл.19, ал.4, т. 4 ЗАдм. не заемат длъжността си по трудово правоотношение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, при позоваване на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, касаторката поставя следните въпроси: 1. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?, по който въпрос навежда противоречие между приетото от въззивния съд и решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, I г.о., решение № 34 от 22.02.2012г. по гр.д. № 652/2011г. на ВКС, II г.о., решение №189 от 2005г. на ВКС, IV г.о., решение№ 221 от 2002г. на ВКС, I г.о., решение №2 от 1982г. на ВС, II г.о., решение №35 от 2000г. на ВКС, II г.о. и решение №78 от 1986г. на ВС, II г.о., и 2. Следва ли съдът изрично, с доклада по делото, да посочи кои факти приема за неподлежащи на доказване като общоизвестни?, по който въпрос сочи противоречие с решение № 274 от 13.12.2011г. по гр.д. № 1514/2010г. на ВКС, II г.о., решение№ 204 от 12.01.2018г. по гр.д. № 113/2017г. на ВКС, I г.о., решение № 361 от 20.05.2015г. по гр.д. № 1692/2014г. на ВКС, IV г.о., решение № 95 от 16.06.2016г. по гр.д. №5371/2015г. на ВКС, IV г.о. и решение № 149 от 24.11.2016г. по гр.д. № 1281/2016г. на ВКС, II г.о..
Ответникът по касационната жалба – НЦОКССМП, както и Министерство на здравеопазването в качеството си на трето лице помагач на страната на ответника, подават писмени отговори, в които оспорват наличието на наведените основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. НЦОКССМП претендира заплащане на съдебните разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно съдебно решение, поради което тя е допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, СГС е приел за установено, че страните по делото са били в трудовоправна връзка, възникнала от безсрочен трудов договор от 19.10.2017г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „директор“ на НЦОКССМП, с код по КИД 8411 и по НКПД - 1342 7002. От представената по делото длъжностна характеристика, утвърдена на 14.12.2016г., сред основните задължения за длъжността, заемана от ищцата са организирането, ръководеното и контролирането на цялостната дейност на центъра, както и на връзките му с други организации, разпореждането с бюджетните средства на центъра и носенето на отговорност за тяхното управление и законосъобразно разходване, изготвяне на годишен план за дейността на центъра, който се съгласува с Министъра на здравеопазването. С процесната заповед № РД-15-955/18.12.2018г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.19a, aл.2 вр. с чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм., трудовото правоотношение между страните е прекратено, като заповедта е връчена на ищцата на 20.12.2018г.. СГС е намерил за установено, че НЦОКССМП е създаден като юридическо лице на бюджетна издръжка към Министъра на здравеопазването и като второстепенен разпоредител с бюджетни средства, с ПМС № 239 от 13.09.2016г., прието на основание чл.22, ал. 1 ЗЗдр. с цел - структурни промени в системата на здравеопазването. Счел е, че съгласно чл.19а, ал. 2 ЗАдм. правоотношенията със заместник-министрите, областните управители, заместник областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 ЗАдм. еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка. Според чл.19, ал. 4, т. 4 ЗАдм., към която препраща чл.19а, ал. 2 ЗАдм., за органи на изпълнителната власт се считат и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или постановление на МС, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Намерил е, че ответникът е държавна институция, създадена с ПМС, която според чл.22. ал.1 ЗЗдр е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка към Министъра на здравеопазването, а според Правилника за устройството и дейността на НЦОКССМП е второстепенен разпоредител на средства от държавния бюджет. По спорния по делото правен въпрос дали ответникът е институция с функции в осъществяването на изпълнителната власт, за да може да се приложи процесното уволнително основание по чл.19а, ал. 2 ЗАдм., СГС е приел, че центърът упражнява такива функции, въз основа на анализ на Правилника за устройството и дейността му, вкл. въз основа на чл.17 от същия, според който ответният център осъществява дейности по проучване и анализ на потребностите от обучение в областта на спешната медицинска помощ; разработване на програми за първоначално и периодично обучение и квалификация в областта на спешната медицина, съгласувано с националните консултанти по съответните медицински специалности, които се утвърждават от Министъра на здравеопазването; разработване на учебни, методически и информационни материали; организиране и провеждане на първоначално и периодично обучение; извършване на мониторинг и оценка на качеството на провежданите обучения; проучване, обсъждане и подпомагане въвеждането на иновации в областта на спешната медицинска помощ; разработване на методики за оценка на компетентността на персонала в центровете за спешна медицинска помощ и на работещите в спешните отделения на лечебните заведения за болнична помощ и др. – все дейности, които са свързани с осъществяването на изпълнителната власт досежно обучаването и квалификацията в системата за спешна помощ и които пряко кореспондират с възложените на ищцата по длъжностната й характеристика задължения. По оплакванията на ищцата във въззивната й жалба, въззивният съд е приел, че ирелевантно за незаконосъобразността на уволнението по чл. чл.19а, ал. 2 ЗАдм., е обстоятелството какъв е кодът на длъжността по НКПД, тъй като този код не е елемент от фактическия състав на процесното уволнително основание. Като ирелевантни за незаконността на уволнението са преценени и уговорените по трудовия договор срок за изпитване и прекратяване с едномесечно предизвестие, като е посочено, че наличието на други възможни основания за прекратяване на трудовоправната връка, не изключват това по чл.19а, ал.2 ЗАдм. Въззивният съд изрично е посочил, че счита, че възлагането на функции по осъществяване на изпълнителната власт е осъществено чрез ПМС за създаването на центъра и устройствения му правилник, а не чрез оспорената като незаконосъобразно приобщена към доказателствения материал „Концепция за развитие на системата на спешна медицинска помощ в РБ 2014-2020г.”, която също подкрепя този извод. По оплакванията на въззивницата във въззивната й жалба, въззивният съд е изложил допълнителни мотиви, посочвайки, че горепосочената концепция като документ е общоизвестен факт, тъй като е публикувана на сайта на МЗ, поради което не подлежи на доказване, нито се нуждае от приобщаване към доказателствения материал по делото. При тези решаващи съображения, СГС е намерил за осъществено процесното уволнително основание по чл. чл.19a, aл.2 вр. с чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм., доколкото директорът на ответният център е орган на изпълнителна власт и трудовият му договор може да бъде прекратяван от органа по назначаването без предизвестие, по негова преценка. Поради това предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ са отхвърлени като неоснователни.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за крайния изход на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Поставените от касаторката въпроси, по начина по който са формулирани, нямат обуславящо значение за решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение, поради което не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване - достатъчно обстоятелство, за да не бъде допускан искания касационен контрол.
Първият формулиран въпрос дори да се приеме, че не е въпрос по правилността на въззивното решението въпреки, че е зададен в контекста на касационно оплакване за необсъждане от въззивния съд на всички относими към спора доказателства по делото и за неизлагане на мотиви защо са кредитирани или не са кредитирани доказателства, не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, т.е. спрямо него не е осъществено наведеното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обсъждани са, видно от мотивите на въззивното решение, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка всички приети по делото доказателства, както и всички доводи и възражения на страните в първоинстанционното и въззивното производства. Въззивният съд е съобразил съдържанието на трудовия договор, приемайки, че наличието на други уговорени в него основания за прекратяването му не изключват приложението на това по чл.19а, ал. 2 ЗАдм.. Обсъдил е, противно на твърденията на касаторката, и длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност, при извършване на преценка за осъществяването на правнорелевантния за спора факт дали длъжността включва функции, присъщи за орган на изпълнителна власт, след която и след правен анализ на относимите правни норми в ЗАдм. и устройствения правилник на ответния център, е извел решаващия правен извод, че директорът на последния е орган на изпълнителна власт.
Вторият въпрос също не удовлетворява изискването за общо основание за допускане на касационния контрол. Той не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение. За да приеме, че директорът на ответния център е орган на изпълнителната власт, СГС е тълкувал устройствения правилник на центъра и длъжностната характеристика на ищцата, приети като доказателства по делото, за които касаторката не твърди да не са събрани по надлежния ред или да не й дадена възможност да изрази становище по тях. Горепосочените доказателства са счетени за достатъчни от решаващия съд, за да обосноват решаващия извод, че директорът на НЦОКССМП е орган на изпълнителна власт и поради това спрямо него е приложимо уволнителното основание по чл. 19а, ал. 2 ЗАдм.. Поради това е ирелевантно за крайния изход на конкретния спор дали Концепцията за развитие на системата на спешна медицинска помощ в РБ 2014-2020г. е приобщена към доказателствения материал и доклада по делото, необходимо ли е било това или не, доколкото и без нея, същият правен извод за законност на процесното уволнение, би бил направен.
По гореизложените съображения не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 800 лв., съставляваща платен хонорар за един адвокат пред ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262104 от 30.03.2021г. по гр. дело № 5824/2020г. на Софийски градски съд, ГО, Втори „Е“ състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА И. К. Г. – С., ЕГН: [ЕГН], да заплати на Национален център за обучение и квалификация в системата за спешна медицинска помощ, БУЛСТАТ: 77225078, сумата 800 / осемстотин лева/ лв. – съдебно – деловодни разноски в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|