4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 279 София, 17.03.2011 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 181/ 2011 год. Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 1867 от 9.ХІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 931/ 2010 г. на П. окръжен съд в частта, с която е потвърдено Определение от 8.VІ.2009 г. по гр.д.№ 506/ 2008 г. на Велинградски районен съд за прекратяване на производството по делото и по частна жалба на [фирма] -[населено място] срещу въззивното определение в частта, с която е отменено първоинстнационно определение № 582 от 12.VІІІ.2010 г. по гр.д.№ 506/ 2008 г. на Велинградски районен съд, с което е изменено първото определение за разноските и е отхвърлена молбата за изменение на определението в частта за разноските. В частната жалба на [фирма] - [населено място] се прави оплакване за незаконосъобразност на определението, поради което жалбоподателят счита, че са налице касационни основания за разглеждане на въззивното определение. Жалбоподателят в последваща Молба заявява, че допълва частната жалба, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, с което е засегнато правото му на защита, като спорът е дали ПОС е следвало да се произнесе по подадената от страната частна жалба срещу определението за прекратяване на делото, който акт още не е стабилизиран, за да се прави поправка на ЯФГ. Като излага и други съображения за неправилност на въззивното определение, жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване, по който начин касационната инстанция ще допринесе за уеднаквяване на съдебната практика и за правилното прилагане на закона. В частната жалба на [фирма] -[населено място] се излага, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът не е съобразил представеното доказателство за платено адвокатско възнаграждение 1000 лв. и се иска отмяната му и присъждане на посочената сума. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че процесуално - правният въпрос: може ли при формиране на правните си изводи съдът да игнорира представени доказателства, е решен в противоречие със задължителната съдебна практика - ТР №1/2004 г. на ВКС, ОСГК, Опр. по гр.д.№ 144/ 2009 г. на ВКС и Опр. по т.д.№1031/2009 г. на ВКС. Иска да се допусне касационно обжалване и да му се присъдят следващите се разноски за първоинстанционното производство. [фирма] -[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането на “Ф. инвест” -[населено място] за допускане на касационно обжалване, както и по същество частната му жалба, [фирма] -[населено място] не изразява становище по искането на [фирма] -[населено място] за допускане на касационно обжалване, нито становище по същество на подадената от дружеството частна жалба, а [фирма] -[населено място] не изразява становище по основателността на исканията на посочените страни за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на подадените от страните частни жалби. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване на делото, с което се прегражда по - нататъшното му развитие, и е отменено първоинстанционно определение в частта за разноските, като е отхвърлена молбата за изменение на присъдените разноски, намира, че частните касационни жалби са допустими на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 и т. 2 ГПК, подадени са в срок и са редовни. С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион - ното определение, с което е прекратено производството на основание чл. 95 ал. 1 ГПК (отм.) поради преди заведеното гр.д. № 453/ 2007 г. между същите страни, по иск по чл. 135 ЗЗД и по двете дела, като договорът, чието обявяване за недействителен се иска по настоящото дело, е един и същ за двете дела, и е отменено първоинстанционното Определение № 582/12.VІІІ.2010 г., с което е изменено първото първоинстанционно определение в частта за разноските, като въззивният съд е отхвърлил искането на [фирма] за изменение на определението за разноските, по съображения, че няма доказателства страната да е направила за първоинстанционното производство разноски за адвокат 1000 лв. По частната касационна жалба на [фирма] -[населено място]: Жалбоподателят не сочи кой е процесуалноправният въпрос, разрешен от въззивния съд, за който поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, и че се решава противоречиво от съдилищата. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., приложимо и за частните жалби, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. По частната жалба на “Ф. инвест” -[населено място]: Изложеният от жалбоподателя въпрос за задължението на съда да обсъди представените по делото доказателства, е решен в противоречие със задължителната съдебна практика, посочена и от жалбоподателя. Трайноустановена е практиката за задължението на съда да постанови съдебния си акт въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства, и доводите на страните, съгласно чл. 188 ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.), в който смисъл са Р. № 422/ 18.VІІ. 1997 г. по гр.д. № 250/1997 г., Р.№ 183/ 25.ІІ.2005 г. по гр.д. № 439/ 2004 г., Р.№ 2850/ 23.І.2006 г. по гр.д.№ 2250/ 2004 г., Опр. №1082 от 29.ІХ.2009 г. по гр.д. № 938/ 2009 г., всички на ВКС. Изложеният процесуален въпрос е релевантен за делото, тъй като от него зависи основателността на искането на ответника за разноски за първоинстанционното производство. Следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение в частта, с която е отменено първоинстанционното определение, с което са изменени на 1000 лв., дължимите от ищеца на ответника “Ф. инвест” - Пловдив разноски за първоинстанционното производство и е отхвърлена молбата за изменение на определението за разноските. От представения Договор за правна защита и съдействие, към Пълномощно от 2009 г., приложено към Молбата на жалбоподателя с дата 10.І.2008 г., се установява, че [фирма] -[населено място], е изплатил адвокатски хонорар за защита и представителство по делото в размер на 1000 лв. Затова въззивното определение в частта за разноските за първоинстанционното производство следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което ищецът да бъде осъден да плати на ответника [фирма] -[населено място] направените разноски за първоинстанционното производство 1000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1867 от 9.ХІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 931/ 2010 г. на П. окръжен съд по частна касационна жалба на [фирма] -[населено място]. ОТМЕНЯ Определение № 1867 от 9.ХІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 931/ 2010 г. на П. окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отменено Определение № 582 от 12.VІІІ.2010 г. по гр.д.№ 506/2008 г., с което е изменено предхождащото първоинстанционно определение в частта за разноските и въззивният съд е отказал да измени определението в частта за разноските, и вместо това постановява: ОСЪДЖА [фирма] -[населено място] да плати на “Ф. инвест” -[населено място] 1000 лв. - разноски за първоинстанционното производство. ОСЪЖДА [фирма] -[населено място] да плати на “Ф. инвест” -[населено място] 15 лв. - разноски за касационната инстанция. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: