Р Е Ш Е Н И Е № 396 София, 04 октомври 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1393/2013 година. Касационното производство е образувано по протест на Зам. Окръжния прокурор при Окръжна прокуратура-гр. Русе срещу нова въззивна присъда № 26 от 09.05.2013 г., постановена по внохд № 246/2013 г. по описа на Русенския окръжен съд, с която е отменена присъда № 61 от 26.03.2013год. на РС-Русе по нохд № 475/2013год. В касационния протест се поддържа, че въззивната присъда е постановена в нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Искането е за отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В представеното писмено допълнение към протеста вх. № 6782/10.06.2013год. на ОС-Русе се излага ново основание за касационна проверка и отмяна-това по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, за което се излагат подробно развити съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и счита, че въззивният съд е игнорирал събраните по делото доказателства, с което е нарушил процесуалните права на прокуратурата. Подсъдимият С. Т. Т. лично моли протеста да се остави без уважение като неоснователен. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид протеста, становищата на страните в съдебно заседание и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 61 от 26.03.2013год. по нохд № 475/2013год. Русенския районен съд е признал подсъдимия С. Т. Т. за виновен в това, че на 04.09.2012год. в [населено място], управлявал моторно превозно средство-л.а. „марка”, модел, с рег. № с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5%о, а именно-2,20%о, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда по нохд № 2552/2009год. по описа на Русенския районен съд за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2%о, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на сто и петдесет лева. На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието от четири месеца лишаване от свобода, наложено на Т. по влязлото в сила на 12.10.2009год. определение по нохд № 2552/2009год. на РС-Русе. С протестираната въззивна присъда Русенският окръжен съд е отменил изцяло цитираната първоинстанционна присъда, и на основание чл. 334, т. 2, във вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК е постановил нова, с която е признал подсъдимия С. Т. Т. за невинен и го е оправдал по обвинението, повдигнато му с обвинителния акт. Касационният протест на Русенската окръжна прокуратура е процесуално недопустим. В протеста, изготвен от прокурор от Окръжна прокуратура-гр.Русе, въз основа на който е образувано касационното производство, е посочено единствено, че въззивната оправдателна присъда е постановена в нарушение на закона, тъй като той не е приложен правилно-основание за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Това основание в бланкетния протест по никакъв начин не е мотивирано, включително и в представените след изготвяне на мотивите на присъдата допълнителни съображения към него, което изискване е уредено с нормата на чл. 351, ал. 1 НПК, а именно – да се посочи в какво се състои касационното основание, както и данните, които го подкрепят. В допълнението към протеста са изложени доводи за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения в дейността й по събиране, проверка и оценка на доказателствената съвкупност и като резултат от това-до неправилно формирано вътрешно убеждение, довело до неправилното приложение на закона. Тези доводи, обаче, са относими към друго основание за касационна проверка-това по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което липсва в протеста, поставил началото на касационното производство. Съгласно чл. 347, ал. 1 НПК, ВКС дължи произнасяне в обжалваните части на атакувания съдебен акт, по отношение на обжалвалите лица и съобразно релевираните основания за касационна отмяна. Тази норма задължително изисква жалбата и протестът да имат предписаното им съдържание, за да изпълнят успешно предназначението си и инициират контрол по същество от последната съдебна инстанция, в съответствие със законните права и интереси на страната, които тя счита за нарушени с атакувания съдебен акт. Тук е мястото да се отбележи, че въпреки уредената с нормата на чл. 351, ал. 3 НПК процесуална възможност за страните да отстранят недостатъците в жалбата или протеста си, чрез депозирането на писмено допълнение до даване ход на делото, в него не могат да се излагат нови основания за проверка, вън от тези, депозирани в протеста, освен ако са развити в допълнения, представени в определения петнадесетдневен срок за подаване на жалба /протест/ срещу постановения съдебен акт, която хипотеза, в случая, не е налице. С други думи, ненадлежното сезиране на ВКС с протест, негоден да предизвика проверка по същество от последната съдебна инстанция, е останало налично включително и към момента, преклудиращ възможността за упражняването на обсъжданото процесуално право. Предвид горните съображения, в конкретния случай, ВКС се оказва сезиран с несъответен на изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК протест. Липсата на каквато и да било мотивировка на въведеното първоначално касационно основание, с посочване и аргументиране на подкрепящите го данни, препятстват произнасянето по същество от настоящата инстанция. Това налага касационният протест, депозиран от Русенската окръжна прокуратура, да бъде оставен без разглеждане, като се прекрати производството по н. д. № 1393/2013 г., по описа на ВКС, III наказателно отделение. Воден от изложените съображения и на основание чл. 351, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационния протест на Русенската окръжна прокуратура срещу въззивна присъда № 26 от 09.05.2013год. на Русенския окръжен съд, постановена по внохд № 246/2013год., по описа на съда. ПРЕКРАТЯВА производството по н. д. № 1393/2013 г., по описа на ВКС, III наказателно отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: