Р Е Ш Е Н И Е № 434 гр. С., 10 октомври 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1548 по описа за 2013 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. С. П. срещу нова въззивна присъда на Кюстендилски окръжен съд № 21 от 12.06.13 г, по ВНЧХД № 228/13, с която е отменена оправдателна присъда на Кюстендилски районен съд № 19 от 26.03.13 г, по НЧХД № 466/12, в наказателната и в гражданската й части, касаещи произнасянето по обвинението за лека телесна повреда, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 21.03.12 в [населено място], е причинил на К. Ц. И. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 НК, с оглед на което и на основание чл. 130, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на „пробация”, включваща мерките: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от една година, с периодичност не по-малко от два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от една година, които да се изпълняват по график, но не по-малко от един път месечно, „безвъзмезден труд в полза на обществото”, в размер на 200 часа годишно, за срок от една година, както и е осъден да заплати на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 1 000 лв, заедно със законните последици. С жалбата се релевират основанията на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че присъдата на въззивния съд е неправилна, че е извършен превратен анализ на доказателствените източници, че съдът е следвало да кредитира показанията на св. К., че не е обсъдено противоречието в тъжбата и в приетата фактическа обстановка, касаещо мястото на инцидента, че не са взети предвид обясненията на подсъдимия, подкрепящи твърденията на св. К., че осъждането не почива на надеждна доказателствена основа, че не са събрани необходимите за правилното решаване на делото доказателства. С жалбата се иска да бъде отменена обжалваната присъда и подсъдимият да бъде оправдан. В съдебно заседание на настоящата инстанция подсъдимият и неговата защита изразяват писмено становище за уважаване на жалбата. Частният тъжител и нейният повереник в писмен вид изразяват становище за неоснователност на жалбата. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. По делото са събрани в пълен обем необходимите доказателства, имащи значение за разкриване на обективната истина. Въззивният съд е извършил собствен анализ на доказателствената съвкупност, спазвайки изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Механизмът на причинените телесни увреждания правилно е изяснен чрез кредитиране показанията на св. И., св. П., св. В., св. Н., кореспондиращи както помежду си, така и на заключенията на СМЕ-зи. Правилно не са кредитирани показанията на св. К., респективно, обясненията на подсъдимия, тъй като, от една страна, техните твърдения са противоречиви и непоследователни, а, от друга страна, се опровергават от показанията на свидетелите, на които е дадена вяра / съществен принос в доказателствен аспект имат показанията на св. В., служител на МВР, пред когото подсъдимият не е отрекъл извършване на деянието /. Приетата фактическа обстановка е резултат на вярна интерпретация на събраните доказателства, а осъждането почива на надеждна доказателствена основа / несъществено е разминаването в тъжбата и приетите факти относно мястото на нанасяне на ударите, поради което то не би повлияло на правилността на доказателствените изводи /. Въззивният съд е обсъдил версията на подсъдимия за самонараняване на тъжителката и правилно я е отхвърлил, кредитирайки съвкупността от доказателства, уличаващи подсъдимия като извършител на инкриминираното деяние. Основателно е оплакването за неправилност на въззивната присъда относно възприетата по делото правна квалификация. Приложените СМЕ-зи установяват, че получените от тъжителката телесни увреждания са й причинили болка и страдание без разстройство на здравето. Следователно, деянието не е съставомерно по чл. 130, ал. 1 НК, а по чл. 130, ал. 2 НК , и в такъв смисъл следва да бъде изменен въззивният акт. Преквалификацията на деянието обаче не обуславя необходимост от смекчаване на наказанието, тъй като, от една страна, за престъплението по чл. 130, ал. 2 НК също се предвижда „пробация”, а, от друга страна, евентуалното налагане на глоба не би било съответно на обстоятелствата, релевантни за наказателната отговорност на подсъдимия, и не би изпълнило целите по чл. 36 НК. С оглед обремененото съдебно минало на дееца законосъобразно е отбелязано, че не е приложима разпоредбата на чл. 78 а НК. При този изход на делото не може да бъде уважено искането на жалбоподателя за неговото оправдаване от настоящата инстанция, тъй като не са налице основанията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е частично основателна и като такава следва да бъде частично уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 и т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ нова въззивна присъда на Кюстендилски окръжен съд № 21 от 12.06.2013 г, по ВНЧХД № 228/13, като преквалифицира деянието по чл. 130, ал. 2 НК. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: