Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * запис на заповед * мотиви на въззивно решение


Р Е Ш Е Н И Е

№ 202

София, 21.12.2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 21.11. две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА


при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 866/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.290 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. К., [населено място], срещу решение №988 от 13.06.2012г. по гр.д.№1054/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 с-в, с което е отменено първоинстанционното отхвърлително решение и по реда на чл.258 ГПК е уважен предявеният от Г. П. С. срещу касатора иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, като по отношение на него е признато за установено съществуването на вземането на ищеца Г. П. С. за сумата 68 000 лв., произтичащо от издадения от касатора Д. Т. К. запис на заповед от 08.03.2005 г. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че неправилно Софийският окръжен съд е отхвърлил иска по съображения, че поради различието на сумата в записа на заповед при изписването й с думи и с цифри, липсва изискуемото му се съдържание по смисъла на чл. 535, т.2 ТЗ, а именно - обещание да се плати определена сума. По отношение на това различие в изписване на сумите Софийският апелативен съд на основание чл.537 във вр. с чл.460, ал.1 ТЗ е приел, че важи сумата написана с думи, поради което след отмяна на първоинстанционното решение, е уважил искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за сумата изписана с думи- 68 000 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, р.п. неправилно, постановено при наличието на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Позовава се на допуснато нарушение на чл.235, ал.2 ГПК- въззивният съд не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и във връзка с доводите и възраженията на страните. Подържа, че не е обсъдено възражението му за изтекла погасителна давност по чл.531, ал.1 във вр. с чл. 487, ал.1 ТЗ. Навежда доводи, че в нарушение на т.3 на ТР1-2005-ОСТК съдът не е проверил дали е настъпил падежът на задължението по записа на заповед с падеж на предявяване и дали той е бил предявен за плащане, каквото възражение също е направил с отговора си по исковата молба, находящ се на стр.16 по гр.д.№649/2010 г. на Софийския окръжен съд. Подържа още, че не е обсъдено и възражението му за наличие на каузални правоотношения- записът на заповед е издаден да обезпечи задължението му по предоставен от ищеца паричен заем, който е изцяло погасил. След като записът на заповед е издаден за сумата 68 800 лв.,съдът не може да приеме за установено съществуване на вземането за друга сума, различна от тази по записа на заповед.
С определение №649 от 19.07.2013 г. по настоящото т.д.№866/2012 г. на І Т.О. на основание чл.288, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол по въпрос за съдържанието на мотивите на въззивното решение.
Касационната жалба е основателна.
Като основание за касационно обжалване е послужил процесуалният въпрос за съдържанието на мотивите на въззивното решение, като израз на решаващата дейност на този съд. Правораздавателната дейност на въззивния съд не се изчерпва само с контролно-отменителните му правомощия. При произнасянето по материалното правоотношение той осъществява решаваща правораздавателна дейност. За да се произнесе по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, като и да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на страните. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му-чл.236, ал.2 ГПК. В противоречие с т.19 на ТР 1-2001-ОСГК и на посоченото решение №212 от 01.02.2012 г., постановено по т.д.№1106/2010 г. на ІІ Т.О. въззивният съд не само не е извършил самостоятелна преценка, но и въобще не е отбелязал в мотивите си направените от ответника възражения за изтекла погасителна давност, за наличие на каузално правоотношение, задължението по което е погасено, поради плащане, за изискуемостта на вземането по записа на заповед, с оглед твърдяната липса на предявяването му.
Съобразно изложеното дотук настоящият състав на І Т.О. намира, че обжалваното въззивно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На основание чл.293, ал.2 и ал.3 ГПК то ще следва да бъде отменено, а делото върнато на Софийския апелативен съд за обсъждане възраженията на кастора и излагане на правни изводи по тях.
Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №988 от 13.06.2012г. по гр.д.№1054/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 с-в.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на преценка на доказателствата по делото с оглед направените възражения от Д. К..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: