РЕШЕНИЕ № 77 София, 16.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №344/2011 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №1486/24.11.2011 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №5165/11.12.2010 г. по гр.д.№4848/201 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., І-ви брачен н състав. С решението на въззивната инстанция е потвърдено решение №ІІІ-33-47/17.10.2009 г. по гр.д.№460/2009 г. по описа на Софийския районен съд, 82 състав, с което е отхвърлен предявения от Д. Д. Х., иск с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР, за промяна на фамилното й име Х. на Й., като неоснователен. С въззивното решение е прието, че от представените документи за самоличност, издадени в Република България, се установява, че фамилното име на молителката е Х. и съгласно чл.14 ЗГР фамилното име на едно лице се образува от бащиното или фамилното име на родителя, а в процесния случай няма доказателства, от които да се установи, че фамилното име на дядото на молителката е Й.. Относно твърдяните от молителката затруднения, които среща при наличие на различни фамилни имена в българските и турските документи за самоличност по време на следването й съдът е приел, че те не представляват важно обстоятелство по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР. В. решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Дали при положение, че молителката притежава двойно гражданство за нея са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР след като в документите за самоличност, издадени от двете държави е записана с две различни имена ? и 2. Кога са налице важни обстоятелства по смисъла на разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР ? Върховният касационен съд, състав на ІV г.о, намира, че по въпроса за точното приложение на закона следва да се има предвид следното: По втория от поставените въпроси е налице практика по чл.290 ГПК, съдържаща се в решение №434/24.6.2010 г. по гр.д.№712/2009 г. на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че “значимостта на обстоятелствата по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай”. Отговорът на този въпрос следва да се има предвид и при отговора на първия от поставените въпроси – “Дали при положение, че молителката притежава двойно гражданство за нея са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР след като в документите за самоличност, издадени от двете държави е записана с две различни имена ? “. С оглед изложеното до тук и предвид отговора на втория от поставените въпроси настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР по първия въпрос се явяват онези, които създават преди всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с държавните институции. Тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл.9, чл.13 и чл.14 ЗГР, и на други императивни разпоредби на посочения закон. В посочения смисъл е и в решение №200/14.4.2010 г. по гр.д.№25/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК. В касационната жалба против въззивното решение на Софийския градски съд се твърди, че незаконосъобразно и необосновано на молителката е отказано промяна на фамилното й име, като съдът е обсъдил само част от представените доказателства, а именно тези, които са издадени от органите по регистрация в България, без да са отчетени другите доказателства, издадени в Република България и от администрацията в Република Турция. Прави се оплакване, че не е отчетен фактът на двойното гражданство на молителката, което създава за нея затруднения пред българската администрация както при преминаване на границата, така и вътре в страната, което налага извършването на допълнителни служебни справки. Моли се за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което да бъде допусната промяна във фамилното име на молителката от Х. на Й.. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката – адв. Х.. Ответниците по касация – [община] и [община], и контролиращата страна – В. к. п., не заявява становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Касационната жалба е основателна по следните съображения: Промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки. Незаконосъобразно и необосновано Софийският градски съд е приел, че искането е неоснователно. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че при наличие на двойно гражданство молителката има две различни фамилни имена. По документи в Република Турция фамилното й име е Й., а по българските документи за самоличност – Х.. От представените по делото документи, издадени в Република България е видно, че в някои от тях тя е посочена с фамилното име – Й., включително и тези издадени й от учебното заведение, в което учи/ студентска книжка, уверения и др./, а в други е налице обозначаване на фамилното й име с двете фамилни имена, което сочи на създадени затруднения относно идентифицирането й, като очевидно това е извършено за сигурност. Освен това от показанията на разпитаната в първата инстанция свидетелка Х. се установява, че жалбоподателката е известна с фамилното име Й., както сред близки и приятели, така и в общежитието, в което живее. Изложеното сочи на важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР. Следва да се отбележи, че при наличието на две фамилни имена по документите за самоличност и други документи, издадени в България и в Турция, неудобства биха могли да се появяват и занапред, което също представлява обстоятелство, попадащо в хипотезата на чл.19, ал.1 ЗГР. Предвид изложеното обжалваното въззивно решение се явява постановено в нарушение на чл.19, ал.1 ЗГР, поради което на основание чл.293, ал.2 ГПК следва да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което предявената претенция за промяна на фамилното име се уважи, като се допусне промяна на фамилното име от Х. на Й.. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №5165/11.12.2010 г. по гр.д.№4848/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., І-ви брачен н състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА на основание чл.19, ал.1 ЗГР промяна във фамилното име на Д. Д. Х., ЕГН – [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], област Д., [улица] с настоящ адрес: [населено място],[жк], блок , ст., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет., кантора – адвокат Х. Ц. Х., от Д. Д. Х. на Д. Д. Й.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: