4 Р Е Ш Е Н И Е № 134 Гр.С., 04.07.2016 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 474 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 143/21.10.13г., постановено по в.т.д.№ 270/13г. от Шуменския окръжен съд в частта за потвърждаване на решение № 163/01.03.13г. по гр.д.№ 507/13г. на Шуменския районен съд за осъждане на касатора да заплати на И. К. В. и на А. И. В., [населено място] на суми от по 16000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и моли същото да се отмени и да се отхвърли предявеният иск над размера на уважения граждански иск в наказателното производство срещу делинквента. Ответниците И. К. В. и на А. И. В., [населено място] оспорват касационната жалба. Претендират разноските за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените на ищците неимуществени вреди, вследствие на смъртта на дъщеря им С. А. М. при настъпило ПТП. При определяне на размера на обезщетенията е приел, че решението по предявения иск срещу делинквента, с което на ищците са присъдени обезщетения за неимуществени вреди, няма сила на пресъдено нещо в отношенията между застрахователя и увредените лица, поради което обемът на отговорността на застрахователя не може да бъде ограничен до размера на присъденото обезщетение в наказателния процес по предявения граждански иск срещу причинителя на увреждането. С определение № 86/02.02.16гг. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „При предявен иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, допустимо ли е преразглеждане на въпроса за размера на обезщетението, присъдено с влязъл в сила съдебен акт на основание чл.45 ЗЗД срещу застрахования, отговорен за деликта водач?”. Отговорът на така поставения въпрос следва от приетото в т.1 на ТР №1/14г. от 23.12.15г. ОСТК на ВКС разрешение, според което в производството по пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размер на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл.45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор. По същество на касационната жалба. Основателно е касационното оплакване за допуснато нарушение на материалния закон, предвид на разрешението по т.1 на ТР № 1/14г. на ОСТК на ВКС. С влязла в сила присъда от 28.03.08г. по нохд № 449/08г. на Софийския градски съд е уважен предявен граждански иск на ищците в настоящото производство, като виновния водач А. И. Ш. (застрахован за риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите при касатора) е осъден да заплати на всеки от тях обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дъщеря им С. А. М., в размери от по 15000 лв. Предявените искове срещу застрахователя на делинквента от ищците в настоящото производство са за обезщетяване на същите вреди, поради което исковете следва да се уважат за сумите от по 15000 лв. Обжалваното въззивно решение е неправилно в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за осъждане на касатора да заплати на ответниците по жалбата обезщетения за неимуществени вреди на всеки от тях за разликата между сумата от 15000 лв. до 16000 лв. В тази част решението следва да се отмени и на основание чл.293, ал.1 ГПК се постанови ново решение за отхвърляне на исковете. В останалата, допусната до касационно обжалване, част въззивното решение следва да се остави в сила. По разноските. С оглед на частичната отмяна на въззивното решение следва да се разпредели отговорността за разноските за първоинстанционното и въззивното производство, както и да се съобразят направените в касационната инстанция разноски от касатора в размер на 670 лв. Ответниците по касационната жалба не се представили доказателства за направени пред ВКС разноски. Съобразно с уважената част от исковете ищците (ответници по касационната жалба) имат право на сумата от 2015,55 лв., поради което въззивното решение следва да се отмени в частта за разноските над размера на тази сума до присъдените разноски от 2360 лв. Ответникът по иска (касатор) има право на разноски в размер на 556, 78 лв., поради което следва да му се присъди допълнително сумата от 31,07 лв. освен определените от въззивния съд разноски в размер на 525,78 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 143/21.10.13г., постановено по в.т.д.№ 270/13г. от Шуменския окръжен съд в частта за потвърждаване на решение № 163/01.03.13г. по гр.д.№ 507/13г. на Шуменския районен съд за осъждане на [фирма], [населено място] да заплати на И. К. В. и на А. И. В., [населено място] на суми, представляващи разлика между сумата от 15000 лв. до 16000 лв. - обезщетения за неимуществени вреди на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, както и в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на И. К. В. и на А. И. В., [населено място] разноски по делото над сумата от 2015,55 лв., като ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, предявени от И. К. В. и на А. И. В., [населено място], за осъждане на [фирма], [населено място] да заплати обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря им С. А. М., настъпила при ПТП на 04.05.2007г., за разликата между присъдените им обезщетения в размери от по 15000 лв. до размерите от по 16000 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 143/21.10.13г., постановено по в.т.д.№ 270/13г. от Шуменския окръжен съд в частта за потвърждаване на решение № 163/01.03.13г. по гр.д.№ 507/13г. на Шуменския районен съд за осъждане на [фирма], [населено място] да заплати на И. К. В. и на А. И. В., [населено място] обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря им С. А. М., настъпила при ПТП на 04.05.2007г. в размери от по 15000 лв. ОСЪЖДА И. К. В. и на А. И. В., [населено място], [улица], ет.2, ап.6 да заплатят на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 31,07 лв. (Тридесет и един лв. и 07 ст.) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: