4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София,17.05.2022 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева ч.т.д. № 707/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК
Образувано е по частна касационна жалба на ДФ „Земеделие“ срещу определение № 266/02.02.2022 г. по в. ч. гр. д. № 29/2022 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение на Софийски градски съд, постановено на 29.09.2021 г. по т. д. № 1893/2019 г. за оставяне без уважение на молба с правно основание чл. 64, ал. 2 ГПК.
Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на определението и моли то да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира въпроси, които счита за включени в предмета на спора и обуславящи произнасянето на въззивния съд. Въпросите са следните :
1. „Винаги ли юрисконсултите в държавните учреждения са взаимнозаменяеми при доказано внезапно заболяване /по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК/ на отговорния за конкретното дело юрисконсулт?“
2. „Непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК ли е, ако отговорният за конкретно дело юрисконсулт в държавно учреждение се разболее внезапно тежко в последния ден от пропускания срок или в каква част от срока?“
3. „Във връзка с чл. 64, ал. 2 ГПК не се ли ограничава правото на защита на държавните учреждения, за които се презюмира наличието на множество взаимнозаменяеми юрисконсулти, предвид правата на адвокати и юридически лица с правен отдел от няколко юриста /последното не се и контролира от съда/ на същото основание?“
По отношение на тези въпроси касаторът твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението им за точното прилагане на закона и необходимост от развитие на правото. Отделно от това, е поставен въпрос относно възможността пропускането на срока от упълномощено лице поради обективни, неочаквани и независещи от него причини да рефлектира върху упълномощителя с твърдение, че този въпрос е разрешен в отклонение от практика на ВКС, обективирана в определение № 707/23.07.2012 г. по ч. т. д. № 501/2012 г., определение № 215/15.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2541/2016 г., определение № 228/10.11.2016 г. по ч. гр. д. № 3682/2016 г., определение № 93/04.03.2015 г. по ч. гр. д. № 788/2015 г.
Ответникът оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Излага съображения, че не са налице основанията за факултативен достъп до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
С обжалваното в настоящото производство определение състав на Апелативен съд София е потвърдил определение на СГС, споделяйки мотивите на първостепенния съд, че пропускането на срока за въззивно обжалване не се дължи на непредвидени обстоятелства, а на лоша организация в правния отдел на ДФ „Земеделие“. Посочил е, че разрешеният на юрисконсулт Д. тримесечен неплатен отпуск, чието начало е четири дни след началото на срока за въззивно обжалване, е следвало да мотивира създаване на организация по предаване на висящите и неприключени преписки по възложените ѝ дела на останалите 19 нейни колеги. Въззивният съд е преценил, че течението на срока е съвпадало с обявената поради COVID-19 епидемична обстановка, което се явява още едно основание за наложително създаването на добра организация по разпределение на работата между отделните юрисконсулти в правния отдел.
С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Настоящият състав на съда намира за неосъществени предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на първите три въпроса, тъй като са изцяло хипотетични и като такива не поставят за разрешаване конкретен процесуалноправен проблем, от значение за възникналия спор. От друга страна, по формулираните въпроси въззивният съд не е изложил мотиви, т. е. те не са обусловили изводите му. Съдът е счел, че приложение не може да намери чл. 64, ал. 2 ГПК, тъй като лошата организация в правния отдел на ДФ „Земеделие“ не може да бъде квалифицирана като непредвидено обстоятелство и този му извод е в съгласие с дадените разрешения в определение № 816/2014 г. по ч. т. д. № 2926/2014 г. на I ТО и определение № 591/2015 г. по ч. т. д. № 2545/2015 г. на I ТО на ВКС. Въззивният съд не е обосновал изводите си, приемайки, че юрисконсулт Д. внезапно е заболяла. За такова обстоятелство няма и изложени твърдения в молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК. По отношение на четвъртия въпрос също не е налице общия селективен критерий, тъй като съдът не е отрекъл принципната възможност да бъде възстановен срок поради настъпване на особени непредвидени обстоятелства, свързани с процесуалния представител на страната, а е счел, че в молбата на ДФ „Земеделие“ не се твърди наличието на такива обстоятелства.
Поради изложеното следва да бъде отказан достъп до касационна проверка за законосъобразност на атакуваното определение.
С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3086/ 23.11.2021 г. по в.ч.т.д. № 3273/2021 г. на Апелативен съд София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.