Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  591 гр. София, 06 февруари 2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на дванадесети декември.…………….две хиляди осма година в състав:                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ГРОЗДАН ИЛИЕВ                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                                 БИЛЯНА ЧОЧЕВА   при секретаря Н. Цекова…………………..…………………………в присъствието на прокурора Явор Гебов…...…......……………………...……..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ……………………...…..наказателно дело № 563 по описа за 2008 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец Л. Р. К. против въззивно решение № 137/18.09.2008 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 275/2008 г. с изтъкнати доводи за явна несправедливост на наказанието, поддържани пред ВКС от повереника й. Претендира се изменение на въззивния акт в тази му част и увеличаване на наказанието до максималната допустима граница. Служебният защитник на подсъдимия намира, че всички обстоятелства от значение за индивидуализацията са били взети предвид при увеличаване на наказанието от въззивната инстанция, поради което моли жалбата да се остави без уважение. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Гражданският ищец И. М. , редовно призован, не се явява и не изразява позиция по жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 11/31.03.2008 г., постановена по НОХД № 64/2008 г., Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия А. Ч. за виновен в това, че на 15.09.2007 г., по пътя с. С. с. Сенокос, община Б., при управление на л. а. “Пежо 406” с ДК № Т* нарушил правилата за движение по чл. 20 ал. 1 и ал. 2, чл. 21 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на две лица – братята С. В. М. и З. В. М. , както и средна телесна повреда на И. Р. М., поради което и на основание чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3, пр. 3, б “б”, вр. ал. 1, б. “в”, вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим съгласно чл. 46, б. “а” от ЗИН. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 2 години. Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданския ищец Л. К. – майка на пострадалите С. и З. М. , обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., както и на гражданския ищец И. Р. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. за причинената му средна телесна повреда, всички суми ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като е отхвърлил претенциите за разликата над уважените размери. В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащане на разноските по делото. Първоинстанционната присъда е била обжалвана от граждански ищец и частен обвинител Л. К. – в частта относно наказанието лишаване от свобода, чието увеличаване е поискала до размера от 2 години и 11 месеца, както и относно гражданските искове, които е поискала да бъдат увеличени до пълния предявен размер от 200 000 лв. С въззивното решение Варненският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е увеличил размера на наказанието лишаване от свобода на 2 години и 6 месеца, както и е уважил гражданските претенции в пълния размер от 200 000 лв. В останалата част е потвърдил присъдата.   Касационната жалба е неоснователна. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Ч наказание лишаване от свобода. В конкретния случай, предвид облекчената процедура, по която се е развило производството, първоинстанционният съд е бил длъжен да наложи основното, а и кумулативното, наказание при условията на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК т. е. под минимума на предвиденото по чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3 от НК, което е 3 години лишаване от свобода. Въз основа на депозираната жалба от частния обвинител К. , в чийто обхват е било включено единствено наказанието лишаване от свобода и съобразно правомощията си, лимитирани в горните предели, въззивният съд е увеличил тази санкция на 2 години и 6 месеца. Мотивирал е решението си със същите съображения, които са изтъквани във въззивната жалба, а понастоящем и в касационната и основно с тежестта на допуснатото нарушение на правилата за движение – управление с много високата скорост от 180 км./ч. в насрещна лента, отклонение от пътя и настъпване на удара, при който са настъпили тежките съставомерни последици - починали са синовете на частния обвинител – С. – на 22 години и З. – на 20 години, както и е била причинена средна телесна повреда на друго лице. Извън това, за да увеличи наказанието на подсъдимия въззивният съд е отдал и по-голяма тежест на характеристичните данни за подсъдимия, които са били негативни, сред които е включил неговата сприхавост и агресивност, както и системното нарушаване на правилата за движение. Отчитайки аргументите, поради които наказанието лишаване от свобода е било увеличено и идентичността им с изложените в касационната жалба, ВКС намери, че липсва необходимост от ревизия на въззивното решение в атакуваната му част. Наказанието е определено в пределите по чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3 от НК след редукцията по чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, като в тези рамки е отдадено значение на тежките съставомерни резултати и всички обстоятелствата, отегчаващи положението на подсъдимия. Нещо повече, в негова тежест са отчетени и такива, за които не е имало никакви обективни доказателства - за системното нарушаване на правилата за движение (вж. л. 113 от ДП), като в тази връзка признанията му не са били надлежно подкрепени. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 137/18.09.2008 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 275/2008 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.