Ключови фрази

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 446

[населено място], 19.07.2022 г.




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на четвърти май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1804 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. и Л. Т. срещу решение № 470/11.05.2021 г. по в. гр. д. № 426/2021 г. на Апелативен съд С., в частта, с която е отменено решение № 3590/18.06.2020 г. по гр. д. № 2604/2017 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 260 226/28.09.2020 г., за осъждане на „ЗД “Бул Инс“ АД да заплати на жалбоподателите сума в размер над 120 000 лв. до 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния син С. Т. в резултат на ПТП, реализирано на 22.12.2014 г., и потвърдено същото решение в частта за отхвърляне на претенциите до предявения размер от 200 000 лв.

Жалбоподателите атакуват въззивното решение като сочат нарушение на съдопроизводствените правила, осигуряващи анализ на всички, събрани по делото, доказателства и установени от тях факти. Твърдят, че въззивният съд не е обсъдил и не е отчел доказаното по делото обстоятелство, че им се е наложило да търсят специализирана психиатрична помощ и да приемат медикаменти в продължителен период от време. Наред с това, въззивното решение е постановено при нарушение принципа за справедливост, регламентиран от чл. 52 ЗЗД, като с него е определен занижен размер на обезщетението в сравнение с прието в решения на ВКС обезщетение за загуба на дете при ПТП, реализирано през 2014 г. /между 180 000 – 200 000 лв./.

В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновават допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението формулират въпроси, които според тях са включени в предмета на делото и са обусловили изводите на въззивната инстанция. Тези въпроси в обобщение касаят критериите за приложение на принципа за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Касаторите твърдят, че въззивното решение противоречи на ППВС № 4/1968 г., ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 121/2012 г. по т. д. № 60/2012 г., решение по т. д. № 2908/2015 г., решение по т. д. № 1529/2015 г., всички на II ТО на ВКС.

Формулират искане за постановяване на акт, с който атакуваното въззивно решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като бъде присъдено обезщетение в размер на по 200 000 лв., т. е. още по 80 000 лв. за всеки от касаторите. Претендират присъждане на разноски и при евентуалност правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от „ЗД „Бул Инс“ АД.

От ответника по касация „ЗД „Бул Инс“ АД не е подаден отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Съвместната касационна жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

С атакуваното в настоящото производство решение на въззивния съд е прието, че предявените от Е. и Л. Т. срещу „ЗД „Бул Инс“ АД искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ са основателни до размер на 120 000 лв. По делото безспорно е установено, че виновен за причиняване смъртта на техния син е А. А., чиято гражданска отговорност към момента на ПТП е била застрахована от ответното застрахователно дружество. При пренесен пред въззивната инстанция спор относно размера на присъдените обезщетения и наличието на съпричиняване от състава на Апелативен съд С. е изведено, че ответникът не е сезирал надлежно съда да се произнесе по същество на заявеното възражение за съпричиняване, а събраните от първоинстанционния съд доказателства не са преклудирани и могат да се ползват като доказателства по делото. Отделно от това, след анализ на събрания доказателствен материал /показанията на разпитаните свидетели К. и М., както и заключението на съдебно-психиатричната експертиза/ е мотивиран извод, че обезщетение от по 150 000 лв., определено от състава на Софийски градски съд, се явява завишено. При съобразяване на периода, през който е настъпила вредата, конкретните индивидуални субективни изживявания на ищците и стандарта на живот в страната, от въззивния съд е посочено, че обезщетенията на следва да служат за неоснователно обогатяване на претендиращото ги лице.

Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК въпроси относно критериите за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД са релевантни по делото, тъй като от отговора им зависи изходът на спора. Ето защо, по отношение на тях следва да се приеме удовлетворен общият селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Необходимо е да бъде допуснато касационно обжалване за проверка наличието на отклонение от задължителната и казуална практика, която касаторите сочат, при постановяване на въззивния съдебен акт.

Касаторите са освободени от задължение за заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

С тези мотиви настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 470/11.05.2021 г. по в. гр. д. № 426/2021 г. на Апелативен съд С., в частта, с която е отменено решение № 3590/18.06.2020 г. по гр. д. № 2604/2017 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 260 226/28.09.2020 г., за осъждане на „ЗД “Бул Инс“ АД да заплати на Е. и Л. Т. сума в размер над 120 000 лв. до 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния син С. Т. в резултат на ПТП, реализирано на 22.12.2014 г., и потвърдено същото решение в частта за отхвърляне на претенциите до предявения размер от 200 000 лв.

Да се изпрати съобщение до касаторите Т. с препис от определението.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.