5 Р Е Ш Е Н И Е №168 София.01.10.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1332/2013 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № І – 129 от 18.10.2012 г. по гр.д. № 1463/2012 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е обезсилено решение № 1450/06.04.2012 г. по гр.д. № 5986/2010 г. на Районен съд – Бургас и е прекратено производството по иска на банката за приемане за установено парично задължение в размер на 8 975.22 лв., солидарно дължимо от ответниците Е. Р. Т. от [населено място], Т. П. и М. М., двамата от [населено място], по сключен договор за кредит № 27/06.06.2008 г., от което задължение 8 567.59 лв. – главница и 407.63 лв. – лихви за периода от 26.06.2009 г. до 17.02.2010 г., ведно със законната лихва от 17.02.2010 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 602/18.02.2010 г. по ч.гр. д. № 1109/2010 г. на Бургаския районен съд. С определение № 345 от 27.05.2013 г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправни въпроси, свързани с нередовността на искова молба, с която е заявен осъдителен иск след успешно проведено заповедно производство и правомощията на съда по отстраняване на тази нередовност и тези, свързани с допустимостта на иска по чл.422 ГПК след като в хода на производството е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издадения изпълнителен лист. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3, предл. първо и второ ГПК. Според касатора, отмяната на постановеното в заповедното производство незабавно изпълнение и обезсилването на издадения изпълнителен лист по реда на чл.419 ГПК не е равнозначно на отмяна на заповедта за изпълнение и това не може да дерогира правния интерес от установяване на дълга по заповедта. В жалбата са изложени и подробни правни съображения за недопустимостта на осъдителен иск, след като вече е налице изпълнително основание – заповед за изпълнение, която не е обезсилена. Ответниците по касация не са заявили становища. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е приел, че към момента на завеждане на исковата молба по чл.422 ГПК ищецът не е имал правен интерес от осъдително съдебно решение, тъй като заповедта за изпълнение представлява изпълнително основание съгласно чл.404, ал.1, пр.3 ГПК и затова първоинстанционният съд е започнал разглеждане на един недопустим иск. Въззивният съд е отчел, че към момента на заявеното и допуснато от първата инстанция изменение на осъдителния иск в установителен разпореждането за незабавно изпълнение/неточно посочено, че е отменена заповедта с разпореждане за незабавно изпълнение/ е отменено и е обезсилен изпълнителния лист – определение № 1295/17.08.2010 г. по ч.гр.д. № 1338/2010 г. на ОС- Бургас, поради което е направен извод, че към този момент вече е липсвал правен интерес от установителния иск. Направен е извод за недопустимост на първоинстанционното решение, като прилагайки разпоредбата на чл.270, ал.3 ГПК въззивният съд го е обезсилил и е прекратил производството по делото. Обжалваното решение е неправилно. По поставените процесуалноправни въпроси е даден отговор в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, които не са съобразени при постановяване на въззивното решение. Относно недопустимостта на осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение и задължението на съда да проведе надлежно производство по чл.129 ГПК за отстраняване несъответствието между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, е налице непротиворечива практика на ВКС – решение по т.д. № 521/2009 г., І т.о., решение по т.д. № 511/2011 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 1176/2010 г., ІІІ г.о. и др. В тези решения, на които се позовава касатора, както и в други, служебно известни на настоящия състав и надлежно публикувани съдебни актове - решение№ 138 от 25.06.2010 г. по т.д. № 927/2009 г., ІІ т.о., решение № 102 от 09.07.2010 г. по т.д. № 767/2009 г., І т.о., определение № 417 от 03.06.2011 г. по ч.т.д. № 315/2011 г., І т.о. е изразено категоричното становище, че с исковата молба по чл. 422 вр. с чл.415 ГПК предявена от кредитора – заявител в заповедното производство се цели установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и, че при предявен осъдителен иск съдът е длъжен да предприеме процесуални действия по отстраняване на несъответствието между обстоятелствена част и петитум, а не да счете, че е налице недопустимо сезиране с осъдителен иск. По въпроса за допустимостта на иска по чл.422 ГПК след като в хода на производството е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издадения изпълнителен лист вече е създадена задължителна практика – решение № 88 от 27.05.2011 г. , решение № 89/02.06.2011 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 152/15.11.2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение по т.д. № 1058/2011 г., ІІ т.о. и др., според която обезсилването на издаден изпълнителен лист по чл.418 ГПК, произтичащо от отмяна на допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, не рефлектира върху правния интерес от установителния иск за вземането, предмет на издадената заповед. Това становище е мотивирано с предпоставките за предявяването на положителния установителен иск по чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК и предмета на този иск, както и с последиците от уважаването на частна жалба срещу разпореждането на заповедния съд за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист - отмяна на разпореждането в тази част и обезсилване на изпълнителния лист, без обаче да се засяга заповедта за изпълнение. В тази хипотеза заповедта за изпълнение ще съставлява съдебно изпълнително основание само в случай на успешно проведен исков процес по положителния установителен иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 ал.1 ГПК. Предвид горното, въззивното решение, в което липсата на правен интерес от установителния иск за вземането, е обоснована с обезсилване на издадения в полза на банката изпълнителен лист за вземането, настъпило в хода на производството по делото, е неправилно. Неточно е отразено в мотивите към решението, че е отменена заповедта за изпълнение, което не съответства на данните по делото, а и в ГПК не е предвидена процесуална възможност за обжалване на заповедта за изпълнение. С влязлото в сила определение № 1295/17.08.2010 г. по приложеното ч.гр.д. № 1388/2010 г. на Бургаския окръжен съд е отменено само разпореждането, с което е постановено незабавно изпълнение на заповед № 602/18.02.2010 г. по ч.гр.д. № 1009/2010 г. и издаването на изпълнителен лист, като последният е обезсилен. Това обаче не би могло да рефлектира върху изпълнителното основание, тъй като издадената заповед за изпълнение е извън предмета на производството по чл.419 ГПК. Правилно е принципното становище на въззивната инстанция за недопустимост на първоначално заявения осъдителен иск. Съобразно цитираната по-горе задължителна практика на ВКС, в случая не се касае обаче за недопустимо сезиране, а за нередовност на исковата молба, която е отстранена по инициатива на ищеца в първото съдебно заседание пред Районен съд – Бургас. С допуснатото от първоинстанционния съд изменение на вида на търсената защита, е отстранено несъответствието между твърдяните в исковата молба обстоятелства и първоначалното искане, което съответства и на становището на ВКС, обективирано в цитираните по-горе съдебни актове. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане по същество на подадената от [фирма] въззивна жалба, от друг състав на Окръжен съд – Бургас. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № І – 129 от 18.10.2012 г. по гр.д. № 1463/2012 г. на Окръжен съд – Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: