Р Е Ш Е Н И Е № 360 гр. София, 21 октомври 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ :ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №842/ 2015г. Настоящото производство е образувано по касационна жалба на подсъдимите Л. А. и О. М., подадена чрез упълномощения им защитник срещу въззивно решение №60 от 03.04.2015г. на Варненски апелативен съд /АС/, постановено по внохд №364/2014г. В жалбата се релевират оплаквания за допуснати от решаващия орган нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. В подкрепа на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК се излагат лишени от конкретика съображения за недоказаност на повдигнатите обвинения по чл.142, ал.2, т.2 и чл.213а, ал.2, т.т.2 и 4 от НК. Поставя се акцент на неубедителността на свидетелските показания на пострадалата С. Х., обоснована със съществуващите противоречия и несъответствия в тях, и наличната променливост във времето, и се обръща внимание на липса на мотиви в атакувания акт за причините, предпоставили безусловното кредитиране на депозирания от жертвата разказ. Аргументира се отсъствие на виновно поведение на Л. А. / умисъл за отвличане на С. Х./ при извършване на инкриминираното деяние по чл.142, ал.2, т.2 от НК и се декларира неосъществяване на изискуемите се от особената норма на чл.213а, ал.2, т.т.2 и 4 от НК обективни и субективни признаци на престъплението, от подсъдимите лица. При условията на алтернативност се предлага отмяна на решението и оправдаване на Л. А. и О. М., с произтичащите от това последици, или връщане на наказателното дело за ново разглеждане. Депозирана е и касационна жалба от частния обвинител С. Х. срещу обявения от АС - Варна въззивен съдебен акт. Бланкетно се очертава неправилно неуважаване на искането на пострадалото лице за конституирането му в процеса, в качеството на гражданки ищец за претърпените от инкриминираните престъпни посегателства имуществени и неимуществени вреди, и се мотивира явна несправедливост на наложените на Л. А., Х. Х. и О. М. санкции, изразяваща се в диференциране на наказателната им отговорност в обсега на разпоредбата на чл.55 от НК и в приложение на института на условното осъждане /чл.66 от НК/ спрямо А. и Х.. Отправена е молба за упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.т.1 и 2 от НПК. В открито съдебно заседание на 15.10.2015г. подсъдимите А. и М., и техният договорен адвокат не се явяват, редовно уведомени. Частният обвинител С. Х. се представлява пред Върховния касационен съд от повереник, който в хода на пренията поддържа подадената жалба и пледира за увеличаване на индивидуализираните наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, които да бъдат изтърпяни ефективно. Подсъдимата Х. Х., призована по делото, не участва лично и с упълномощения си защитник в това производство. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимите лица и за наличие на предпоставки за уважаване искането на частния обвинител за ревизия на въззивния съдебен акт в санкционната му част. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №84 от 17.10.2014г., постановена по нохд №176/2014г., Окръжен съд /ОС/- Търговище е признал Л.Г. А. и Х. И. Х. за виновни в това, че на 04.06.2013година, в [населено място] отвлекли С. М. Х., поради което и на основание чл.142, ал.2, т.2, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК ги осъдил съответно на ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода. С визирания съдебен акт е ангажирана наказателната отговорност на Л. Г. А. и О. Л. М., и за извършено на същата дата и място престъпление по чл.213а, ал.2, т.т.2 и 4 от НК, с произтичащите от това санкционни последици по чл.55, ал.1, т.1 от НК- ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода /за подсъдимата А./ и ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода /за подсъдимия М./ При условията на чл.23 от НК на Л. А. е определено общо най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като наложените на подсъдимите А. и Х. санкции са отложени при условията на чл.66 от НК, с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок, а по отношение на О. М. е постановено ефективно изтърпяване на наказанието, при строг режим в затвор, и отделно изпълнение на лимитираните съгласно изискванията на чл.25, вр.чл.23 от НК санкции по нохд №27/2013г. на Търговищки ОС и нохд №877/2013г. на Специализиран наказателен съд – ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода и на присъединената глоба в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева. По протест на представителя на прокуратурата и жалби на подсъдимите Л. А. и О. М., и на частния обвинител С. Х., е инициирана съдебна процедура по внохд №364/2014г., финализирала с въззивно решение №60 от 03.04.2015г. на АС-Варна, с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Жалбата на подсъдимите А. и М. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Доказателствата, приобщени в хода на разследването, чрез гласните източници - обясненията на подсъдимите лица, свидетелските показания на С. Х., Е. Ш., А. А., Т. Х., С. С., С. Д., М. Ц. и Т. Т.; чрез писмения материал /справки от Глобул и М., ведно с разпечатки за проведени телефонни разговори и кореспонденция чрез SMS, и медицинска документация/; и чрез изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, обосновават с нужния интензитет повдигнатите срещу Л. А. и О. М. обвинения по чл.142, ал.2, т.2 и чл.213а, ал.2, т.т.2 и 4 от НК В обхвата на очертаната доказателствена съвкупност, с проявен юридически усет и професионализъм, контролираният съд е интерпретирал разказа на пострадалата Х., за извършените спрямо нея неправомерни посегателства на 04.06.2013 година, като изводите за неговите процесуална стойност и доказателствена сила, предпоставящи кредит на доверие, са изградени при съблюдаване на конкретиката на съдържанието му; след компетентно съотнасяне с твърдяното от подсъдимите лица, свидетелите Ш., А. и Х., и разпитаните полицейски служители; и съобразявайки изразената от Л. А. воля в изпратения до жертвата SMS на инкриминираната дата, и обективираните научни мнения на съдебния медик д-р Г., за характера на телесните увреждания и възможния механизъм на причиняването им. Промяна във формираното заключение не обуславят акцентираните от упълномощения защитник на подсъдимите доводи за налични противоречия и непоследователност в заявеното от С. Х.. Съществуващите несъответствия в детайлите на свидетелските показания на пострадалата и констатираната привидна нелогичност в тях, не внасят съмнения в добросъвестността на депозиралото ги лице и в правдивостта им. Те са обясними с отличаващата се с психическа и житейска незрялост младежка възраст на Х. /18-годишна/, и с особеностите на словесния изказ на жертвата, невладееща достатъчно добре български език; надлежно преодоляни чрез прецизен доказателствен анализ, последващ осъществените от решаващия орган процесуално-следствени действия по прилагане на предвидената в чл.281 от НПК процедура и съпоставяне в очни съставки на участващите в производството лица, с цел разкриване на обективната истина; обстойно и задълбочено коментирани в атакувания въззивен съдебен акт. В разисквания смисъл несъстоятелни са и доводите на договорния адвокат на Л. А. и О. М. за обогатяване на разказа на пострадалата Х. с релевантни за престъпната съставомерност на инкриминираните неправомерни деяния подробности, които не са посочени в първоначално представеното в полицията саморъчно написано сведение, и при реализираните срещи и проведени беседи с представителите на реда, непосредствено след подаване на сигнала за извършените посегателства. Схематичността на лишеното от процесуална годност саморъчно писмено волеизявление на С. Х. и липсата на изискуемата се изчерпатеност в твърденията на пострадалата, в рамките на съвместните разговори с полицейските служители Д., Ц. и Т., не разколебават приетата достоверност на визираните свидетелски показания. Очертаните обстоятелства са разгледани в кореспондираща взаимовръзка със състоянието на жертвата след демонстрираната спрямо нея агресия и осъществено насилие; и обсъдени в контекста на естеството на предприетата полицейска намеса и на хронологията на реализираната от органите на сигурността действия, като са намерили изискуемото се словно отражение, в мотивационната част на въззивното решение на Варненски АС. Правилно е приложен и материалният закон. Отвличането по смисъла на чл.142 от НК представлява принудителна промяна на досегашното местонахождение на пострадалото лице, при изискуем се умисъл в инкриминираните прояви на дееца.Формите на упражнена принуда нямат съставомерно значение и очертават единствено наложени ограничения, лишаващи жертвата от възможност по собствени воля и усмотрение да се придвижва в пространството, като престъплението е довършено с напускане на мястото, където тя се е намирала Инкриминираното поведение на Л. А. и Х. Х. по насилственото качване на С. Х. в управлявания от подсъдимата Х. лек автомобил –„Форд” с ДК [рег.номер на МПС] , изразено в дърпане и блъскане, и последващото изключване на възможността на съпротивляващата се пострадала да слезе от колата, чрез връщане на предната седалка в изходно положение, обективно се субсумира от състава на чл.142, ал.2, т.2 от НК. Налице са и субективните измерения на престъпното посегателство, проектирани в неправомерните прояви чрез очертаното съзнание за общественоопасния характер на посегателството, ясните представи за вредоносните последици и демонстрираното желание за тяхното настъпване, които покриват интелектуалните и волеви параметри на изискуемата се вина. Претендираната субективна несъставомерност на неправомерния акт, обоснована с намерението на подсъдимите лица да нанесат побой на С. Х. и с отсъствието на преследвана от тях цел да отвлекат жертвата, принудително отвеждайки я на друго място, не е юридически издържана. Действително престъплението се осъществява при пряк умисъл, когато извършителят се насочва към причиняване на предвидените в особената норма общественоопасни последици, при което целта е свързана с постигане на този резултат, включва се в съдържанието на вината и я характеризира. Възможно е обаче съответните обществеоопасни последици да бъдат не само крайна цел на автора на противоправния акт, но и негова междинна, опосредяваща цел или елемент от комплексна цел, или неизбежен междинен или допълнителен резултат, който деецът разбира, че не може да не настъпи.Такива изводи налагат фактическите данни по делото. Константно положение в доктрината и съдебната практика е, че вината в очертаните разновидности на умисъла, не изчерпва субективните параметри на престъплението, в обхвата на които са мотивите /подбудите/, целите, намеренията, чувствата и преживяванията на дееца, обмислянето на решението за извършване на престъпното посегателство, спокойното или възбудено състояние, при което то е взето или се изпълнява. Наказателноправното значение на тези допълнителни, невключени във вината психични елементи на престъпното деяние са определени от материалния закон, чрез тяхното въздигане в конститутивни признаци на основни, по-тежко или по-леко наказуеми състави, когато влияят върху степента на обществена опасност на посегателството, или чрез отреждане на нужното внимание при диференциране на наказателната отговорност. В тази насока убедително е аргументирана доказателствена обезпеченост на предвидения в чл.142 от НК умисъл при реализираната от Л. А. и Х. Х. на 04.06.2013г. неправомерна дейност против личността - отвличане на С. Х., като в изрично наведените обстоятелства за предхождащите престъпния акт събития, предпоставили желание у подсъдимите за саморазправа с жертвата, са открити причините за извършване на престъплението и ценени в аспекта на мотивацията на съпричастните към инкриминираното посегателство лица. При описаната и приета за доказана фактология законосъобразно са лимитирани и правните очертания на осъщественото от Л.А. и О. М. престъпление по 213а, ал.2, т.т.2 и 4 от НК. Изнудването по чл.213а от НК представлява престъпно мотивиране на пострадалото лице, чрез използване на заплахи за упражняване на насилие, за разгласяване на позорящи обстоятелства, за увреждане на имущество или за друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни, да предприеме определено поведение, свързано с разпореждане с вещ, свое право или поемане на имуществено задължение, против волята си. Характеризиращи субективната страна на престъпното посегателство са прекият умисъл и специалната цел, последната от които сочеща на консумиран състав, без да е необходимо да са настъпили преследваните вреди в патримониума на жертвата или да е реализиран желаният резултат. Инкриминираните съзнателни действия на Л. А. и О. М., обективирани в отправянето на заплахи за побой и изнасилване към С. Х., съпроводени с нанасяне на удари с ръце и на ритници, причинили лека телесна повреда на жертвата, с цел поемане на задължение за имуществено разпореждане с исканата от подсъдимите сума от 500 лева, покрива обективните и субективни признаци на инкриминираното престъпление против собствеността, голословно оспорени от защитника. НЕОСНОВАТЕЛНА е и касационната жалба на частния обвинител. Релевираните оплаквания за дерогиране на процесуалите правила с неуважаването на молбата на пострадалата С. Х. за встъпването й в процеса, в качеството на гражданки ищец, за претърпените от инкриминираните престъпни деяния вреди, сочат на недопустимост, поради липса на надлежна легитимация по чл.87 от НПК на упражнилото право на жалба лице и са извън обсега на касационната компетентност. Независимо от очертаната позиция и за пълнота на изложението, настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че с мотивирано определение от 09.10.2014г., в пределите на предоставените му от чл.271, ал.6 от НПК правомощия, първостепенният съд се е произнесъл по направените искания за конституиране на нови страни в производството, като предлагайки съображения, сочещи на обвързаност с повдигнатите срещу Л. А., Х. Х. и О. М., и на налични затруднения, предпоставени от процесуалната нужда за събиране на допълнителни доказателства, е отхвърлил молбата на жертвата на инкриминираните престъпления за съвместно разглеждане на предявената срещу подсъдимите гражданскоправна претенция за имуществена и неимуществена обезвреда.Акцесорният характер на гражданския иск в наказателния процес, възможността за преценка на решаващия орган за наличието на условия по чл.88, ал.2 от НПК и съществуващият гражданскоправен ред за охрана и репариране на засегнатите интереси, са мотивирали законодателя да изключи съдебния акт, с който се отказва встъпване на пострадалия като граждански ищец, от категорията на обжалваемите актове по Глава Двадесет и втора от НПК, поради което и той е влязъл в сила, с произтичащите от това последици. /чл.271, ал.6 от НПК и ТР №2 от 05.02.2004г., по т.д. №2/2003г. на ВКС на РБ/ При реализирания контрол, настоящият състав не констатира и визираните от частния обвинител касационни основания по чл.348, ал.1, т.3, вр. ал.5, т.т. 1 и 2 от НПК - явна несправедливост на определените на подсъдимите лица санкции по чл.55 от НК, с приложение на института на условно осъждане спрямо Л. А. и Х. Х.. При индивидуализация на наказателната отговорност, Варненски АС е взел предвид конкретната тежест на престъпните деяния по чл.142 и чл.213а от НК - време, място, механизъм на осъществяване, интензитет на принудата, нанесени на С. Х. травми, предхождащи инцидента лични и финансови взаимоотношения между подсъдимите лица и пострадалата, подбуди и мотиви за извършване на неправомерните посегателства, кумулиране на квалифициращи елементи по т.т.2 и т.4 на чл.213а, ал.2 от НК, и наличие на множество от престъпления, при реална съвкупност за А.. Внимателно са отчетени и съдържимите се в доказателствения материал данни, свързани с личността на Л. А., Х. Х. и О. М. - възраст, съдебно минало, обществени характеристики, социална ангажираност,семейно положение, процесуално поведение при разследването Отдадено е нужното значение на това, че Л. А. е била на 18 години към момента на инкриминираната престъпна дейност, като за реализирането й е подтикната от ревност и солидарност към мъжа, с който живеела на съпружески начала, неосъждана /санкционирана с административно наказание глоба по чл.78а от НК, за престъпление по чл.354а, ал.5 от НК/, майка на двумесечно бебе; Х. Х. е 20- годишна студентка, която полага грижи за своето образование, няма противообществени прояви и е демонстрирала критичност и съжаление за случилото се; О. М. е младеж на 20 години, с обременено съдебно минало /осъждан с придобили юридически стабилитет съдебни актове по нохд №27/2013г. на Търговищки ОС и нохд №877/2013г. на Специализиран наказателен съд/, с добри характеристични данни, баща на малко невръстно дете, мотивиран към инкриминираното престъпление по чл.213а от НК /изнудване/ от желание за уреждане на съществуващ конфликт с жертвата С. Х., с която почти до инкриминираната дата поддържал близък, интимен контакт. При комплексната преценка на обстоятелствата, имащи значение към диференциране на наказателната отговорност, обосновано съдебните инстанции са приели наличие на визираните в чл.55, ал.1, т.1 от НПК предпоставки и наложили санкции на подсъдимите лица, под предвидения минимум в особените норми на чл.142, ал.2 и чл.213а, ал.2 от НК. Очертаните факти, коментирани при съблюдаване на специалната и генерална превенция по чл.36 от НК, са обусловили приложението на разпоредбата на чл.66 от НК за отмерените на подсъдимите Л. А. и Х. Х. санкции лишаване от свобода. Предложената аргументация формира вътрешното убеждение на настоящия състав, в рамките на инстанционната проверка, да остави в сила атакувания съдебен акт на Варненски АС, по внохд №364/2014г., с който е потвърдена присъда №84 от 17.10.2014г. на ОС - Търговище. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №60 от 03.04.2015г., постановено по внохд №364/2015г., по описа на АС - Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.