О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 161

София, 16.04.2021 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1042 от 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№281091/30.10.2020г., подадена от Д. Г. С. от [населено място], чрез процесуалния ѝ представител адв.В. И. Г. от САК, срещу решение №260144, постановено на 23.09.2020г. от Софийски градски съд, II-д въззивен състав по в.гр.д.№14859/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено на основание чл.108 ЗС в отношенията между Л. А. К., Г. Д. Д., А. Г. Г. и Д. Г. С., че Л. А. К. е собственик на поземлен имот с площ от 25 кв.м., представляващ реална част от ПИ с идентификатор ........ по действащите в момента КККР, одобрени със заповед № РД-18-9 от 16.01.2012г. на изпълнителния директор на АГГК, заключена между точки 1, 2, 3, 4 и 1 на комбинираната скица за пълна и частична идентичност, издадена през месец юни, 2108г. от „Г.“ О. – [населено място], като реалната част с площ от 25 кв.м. от ПИ с идентификатор .......... е идентична с част от парцел .... от кв.... по плана на [населено място]-София, одобрен със заповед №270 от 11.10.1965г., както и с част от парцел (УПИ) .......... от кв..... по регулационния план на [населено място]-София, одобрен със заповед № РД-16-076 от 09.04.1990г. и Г. Д. Д., А. Г. Г. и Д. Г. С. са осъдени да предадат владението върху посочената реална част с площ от 25 кв.м. от ПИ с идентификатор .......... по действащата КККР, одобрени със заповед № РД-18-9 от 16.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК; на основание чл.537 ГПК констативен н.а. №...., том ...., рег.№........, дело №......... от 17.03.2003г. на нотариус Р. Р., с рег.№........ в регистъра на Нотариалната камара, вписан с акт №......., том ...., дело №........../2003г., вх.рег.№.........от 17.03.2003г. на Службата по вписванията – [населено място], с който Г. Д. Д. и съпругата му Ц. Д. Д. са признати за собственици въз основа на наследство, строителство и покупко-продажба на УПИ .......... в кв.... по плана на [населено място], район „Нови Искър“, [населено място], е отменен в частта на притежаваната от Л. А. К. реална част от 25 кв.м.; признато е за установено на основание чл.54, ал.2 ЗКИР в отношенията между Л. А. К., Г. Д. Д., А. Г. Г. и Д. Г. С., че към момента на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], район „Нови Искър“, [населено място] със заповед №РД-18-9 от 16.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, Л. А. К. е собственик на поземлен имот с площ от 25 кв.м., представляващ реална част от ПИ с идентификатор .......... по действащите в момента КККР, одобрени със заповед № РД-18-9 от 16.01.2012г. на изпълнителния директор на АГГК, заключена между точки 1, 2, 3, 4 и 1 на комбинираната скица за пълна и частична идентичност, издадена през месец юни, 2108г. от „Г.“ О. – [населено място], като реалната част с площ от 25 кв.м. от ПИ с идентификатор ........... е идентична с част от парцел .......... от кв.... по плана на [населено място]-София, одобрен със заповед №270 от 11.10.1965г., както и с част от парцел (УПИ) .......... от кв.... по регулационния план на [населено място]-София, одобрен със заповед № РД-16-076 от 09.04.1990г., като при одобряването на КККР за [населено място], район „Нови Искър“, [населено място] със заповед № РД-18-9 от 16.01.2012г. на изпълнителни директор на АГКК е допусната грешка, изразяваща се в неправилното нанасяне на границата между ПИ с идентификатори ........... и ............ по ККР, като границата между поземлените имоти е нанесена неправилно в кадастралната карта по регулационната граница между парцели ......... и ........ от кв.... по регулационния план на [населено място]-София, одобрен със заповед №РД-16-076 от 09.04.1990г., вместо по действителната имотна граница, съответстваща на регулационната граница между парцели ........и ............ от кв.... по плана на [населено място]-София, одобрен със заповед №270 от 11.10.1965г.
Касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване с цел проверка на допустимостта на въззивното решение. Поддържа, че след като регулацията от 1990г. е приложена (за което в обжалваното решение не е направен анализ и извод), то исковата претенция е недопустима. Навежда довод, че в подобна хипотеза ищецът е имал възможност да иска отстраняването на грешката в плана от 1990г. в срока за обжалването на този план, като след изтичане на срока за обжалване реализираната граница се стабилизира.
Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса има ли значение за произнасянето по иск за собственост върху реална част от имот по отменена регулация, попадаща в съседен имот по действащата регулация и при граница по действащия регулационен план, съвпадаща с границата по кадастралната карта, съобразяването на следните обстоятелства: момента на завземане на процесната реална част, както и момента (и факта) на приложение на регулационните планове, по който въпрос счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №3 от 15.07.1993г. по гр.д.№2/1993г. на ОСГК на ВС, и по въпроса следва ли при спор за граница между урегулирани поземлени имоти, при което ищецът претендира част от съседен урегулиран поземлен имот, съдът да изиска изрично от ищцовата страна да посочи действията си по изменение на грешната регулация или пък изрично да посочи, че твърди съществуването на неуредени сметки по регулация, а във втората хипотеза не следва ли да бъдат дадени указания за нарочно твърдение дали сметките между съседите са уредени, респективно твърдение за момента на завладяването на спорната част от ответника-несобственик, с оглед значението (необходимостта от доказването) на юридическия факт – завладяване.
Поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие и с решение №222 от 04.05.2010г., постановено по гр.д.№136/2009г. на II г.о. на ВКС, в което, както и в ТР №3/1993г. се обсъжда действието на чл.33 и чл.110 З., както и на §6 ПР на ЗУТ, според които в хипотеза като настоящата регулацията следва да се приеме за приложена.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Л. А. К., чрез процесуалния си представител адв.С. И. Л. от САК, изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
Л. А. К. е предявил срещу Г. Д. Д., А. Г. Г. и Д. Г. С. иск за признаване по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР, че към момента на одобряването на КККР за [населено място], район „Нови Искър“, [населено място] със заповед №РД-18-9 от 16.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка, изразяваща се в неправилното нанасяне на границата между ПИ с идентификатор ........... и ПИ с идентификатор ............, като границата между двата поземлени имота неправило е нанесена по регулационната граница между парцели ......... и ........... от кв......... по регулационния план на [населено място]-София, одобрен със заповед №16-076 от 09.04.1990г. вместо по действителната имотна граница, съответстваща на регулационната граница между парцели .......... и ........... от кв.... по плана на [населено място]-София, одобрен със заповед №270 от 11.10.1965г.; за признаване за установено правото му на собственост върху неправилно нанесената в границите на ПИ .......... реална част с площ от 25 кв.м. и предаване на владението върху тази реална част по реда на чл.108 ЗС, както и за отмяна на съставения в полза на Г. Д. Д. и съпругата му Ц. Д. Д. констативен нотариален акт за спорната площ от 25 кв.м.
Поддържа, че през 1975г. неговият баща А. К. К. (починал през 1986г.) е закупил от Т. А. Т., Р. А. Т. и Н. А. Т. чрез ОбНС (РИС „9-ти септември“ – София) дворно място с площ от 640 кв.м., представляващо парцел ........... от кв........... по плана на [населено място]-София, одобрен със заповед №270 от 11.10.1965г., като към момента на закупуването регулационният план от 1965г. е вече приложен и дължимите суми за придадените към парцела части от съседни имоти са заплатени, за което в полза на продавачите са издадени и нотариални актове за собственост на имоти, придобити по регулация – н.а.№..., том ..., дело №.... от 21.091973г.; н.а.№..., том ..., дело №... от 21.09.1973г. (вкл. за празно дворно място с площ от 216кв.м., което се придава към парцел .......... от кв.......... и се взема от мястото на Д. Д. Д. с пл.№....).
Твърди, че регулацията от 1965г. е първа по ред и е приложена със заплащането на съответните суми и издаване на констативни нотариални актове, като освен това придаваемите по регулация площи са били и завзети. Твърди, че през 1976г. закупеното от баща му дворно място било оградено с лека ограда от бетонови колове и оградна мрежа, като считали, че оградата е поставена по границите на закупения парцел ........., след което в новия регулационен план, одобрен със заповед № РД-16-076 от 09.04.1990г. регулационната граница между двата имота съвпада с изградената ограда. При нанасянето на имота в кадастралната карта, одобрена през 2012г. обаче било установено, че новата регулационна граница по плана, одобрен през 1990г., е поставена погрешно, тъй като не е съобразена с вярната имотна граница, съответстваща на регулационната граница по плана от 1965г., която с прилагането на регулационния план от 1965г. е станала и имотна граница. И тъй като със заповед № РД-16-076 от 09.04.1990г. не е предвидено да се придават площи по регулация от неговия имот към съседния, твърди, че е допусната грешка при одобряването на кадастралната основа на регулационния план, която грешка е възпроизведена и при нанасянето на имотите в действащата кадастрална карта.
Ответниците оспорват така предявените искове с твърдението, че са собственици на ПИ с идентификатор ..........., включващ спорната реална част, на основание наследство от Д. Д. Д., както и покупко-продажба – Д. Д. Д., баща на Г. Д. Д., е придобил правото на собственост върху имота по давност (н.а.№..., том ...., дело №.../1966г.), след което Г. Д. Д. е закупил по 1/3 ид.част от другите наследници на Д. Д. Д. (н.а.№..., том ..., рег.№..../17.03.2003г.) по време на брака си с Ц. Д., чиито наследници по закон са Г. Д. Д. (съпруг), Д. С. (дъщеря) и А. Г. (дъщеря).
При условията на евентуалност правят възражение и за изтекла в тяхна полза придобивна давност – повече от 10 години, като присъединяват и владението на праводателите си Д. Д., М. Д. П. и И. Д. Г. за периода от 1955г. и до днес.
Възразяват срещу твърденията в исковата молба, че регулацията от 1965г. е приложена, както и срещу твърдението, че в одобрения регулационен план от 1990г. са допуснати грешки. Поддържат, че заповедта за регулация от 1990г. е влязла в сила, не е оспорвана от ищеца и има силата на стабилен административен акт, поради което считат оспорването ѝ в настоящето производство за недопустимо. Поддържат, че действащата кадастрална карта е изготвена при спазване на законовите изисквания, вкл. че отразява правилно имотните граници, които съвпадат с регулационните такива по последния действащ регулационен план от 1990г., за който поддържат, че е приложен.
От фактическа страна по делото е установено, че на 31.07.1975г. (н.а.№..., том ...., н.д.№....) А. С. К. е придобил чрез РНС правно дворно място в [населено място] – София, съставляващо парцел .......в кв..... по плана на селото, с площ от 640 кв.м., от собствениците Т. А. Т., Р. А. Т. и Н. А. Т., като при съставянето на този нотариален акт са представени и н.а.№... и н.а.№...., том ... от 21.09.1973г., установяващи придобиване на придадените към парцел ......... по регулация части от съседни имоти, вкл. от имот 199. А. С. К. е починал на 01.01.1986г. и като наследник по закон е оставил сина си Л. А. К. (удостоверение за наследници №507/08.03.2018г.).
На 24.12.1966г. е съставен н.а.№..., том ...., н.д.№.../24.12.1966г.), с който Д. Д. Д. е признат за собственик по давност на празно място то 1438 кв.м., находящо се в землището на [населено място]-София, съставляващо имот пл.№..., от които 228 кв.м. са включени като основа на парцел.... и 223 кв.м. са включени като основа на парцел ...., като и двата парцела са с неуредени сметки по регулация, след което през 1996г. е съставен н.а.№..., том ..., н.д.№.../30.03.1996г., с който Д. Д. Д. е признат за собственик по силата на дворищна регулация на празно дворно място от 264 кв.м., което се взема от мястото на наследници на А. Т. – имот пл.№... в кв....; празно дворно място от 156 кв.м., който имот се взема от мястото на Т. М. – имот пл.№...; празно дворно място от 3 кв.м., който имот се взема от мястото на Б. Б. З. – имот пл.№... в кв......
Д. Д. Д. е починал на 05.09.1991г. и оставил като наследници по закон син Г. Д. Д. (син), И. Д. Г. (дъщеря), М. Д. П. (дъщеря), починала на 05.03.2013г. и оставила като наследници по закон Т. К. П. (съпруг) и С. Т. М. (дъщеря), като на 17.03.2003г. (н.а.№..., том..., н.д.№...) М. Д. П. и И. Д. Г. са продали на Г. Д. Д. по 1/3 ид.част от УПИ ......... в кв.... по плана на [населено място], целият с площ 595 кв.м., след което на 17.03.2003г. е съставен н.а.№..., том ...., н.д.№..., с който Г. Д. Д. и Ц. Д. Д. са признати за собственици на този недвижим имот.
Ц. Д. Д. е починала на 04.05.2006г. и като наследници по закон е оставила Г. Д. Д. (съпруг), А. Г. Г. (дъщеря) и Д. Г. С. (дъщеря) – удостоверение за наследници №13/03.09.2018г.
Въз основа на приетото по делото заключение на СТЕ въззивният съд е приел за установено, че съгласно н.а.№... от 31.07.1975г. имотът представлява парцел ........ в кв.......... по плана на [населено място] по действащия тогава кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед №270/11.10.1965г., като няма данни за неуредени сметки по регулация, който парцел е образуван по регулационния план от 1965г. и попада върху ПИ (бивши ниви) с пл.№№..., .........., .......... и ........ от кадастралния план от 1965г., а с регулационния план от 1965г. за ПИ ......... са отредени парцели .........., .............. в кв...........и .........., .... в кв...., като предишният кадастрален и регулационен план на [населено място] е бил одобрен през 1931г., но територията, в която се намира процесният имот, попада извън обхвата на този регулационен план. Прието е, че процесният имот е заснет и нанесен в кадастралния план на [населено място] от 1982г. като имот с пл.№........., а северната граница е отразена като съществуваща паянтова ограда и попада 74-81 см. навътре в парцел .......... по регулационния план от 1965г., с което процесната площ от 25 кв.м. от УПИ.......... е станала част от ПИ с пл.№......... по кадастралния план от 1982г. Взето е предвид установеното от СТЕ обстоятелство, че действащия към момента регулационен план е одобрен със заповед № РД-16-076/09.04.1990г. и за негова основа е послужил кадастралния план от 1982г., като дворищнорегулационните линии на УПИ .......... от регулационния план от 1990г. съвпадат с имотните граници на ПИ ........... от кадастралния план от 1982г., с което процесната площ от 25 кв.м. е придадена към УПИ ............., но няма данни за изравняване на сметки по регулация. Прието е, че процесният имот попада в ПИ с идентификатор ............. по КККР, одобрени със заповед №РД-18-9/16.01.2012г., а имот с идентификатор ............ е заснет и нанесен в КК по съществуващите на място граници, при което процесната площ от 25 кв.м.е станала част от ПИ с идентификатор ............., както и че имотните граници на ПИ с идентификатор ............ съвпадат с регулационните линии на УПИ .......... по регулационния план от 1990г. Взето е предвид, че според вещото лице парцел ............в кв............ по регулационния план на [населено място] от 1965г. се припокрива на площ от 25 кв.м. с част от ПИ с идентификатор ........... по действащите в момента КККР, респ. с част от УПИ .......... в кв.......... по регулационния план от 1990г., като припокриването представлява ивица с площ от 25 кв.м. по северната граница на УПИ ........., която ивица е идентична с площта по скица, издадена от „Г.“ О., която площ е част от парцел ............ в кв............ по регулационния план от 1990г., но не е идентична с част от парцел .............. в кв.... по регулационния план от 1965г.
Прието е, че от СТЕ се установява, че липсват данни и документи относно придаване по регулация на части от парцел ........ в кв........... по регулационния план на [населено място] от 1965г. към парцел ............ в кв.... по регулационния план от 1965г. и в същия не са отразявани промени в границата между тези два парцела, а с последващия регулационния план от 1990г. северната част от парцел ........... в кв........... по РП от 1965г. с площ от 25 кв.м. е придадена към парцел ..........., като дворищната регулационна линия съвпада с имотната граница по кадастралната основа на плана и тази площ от 25 кв.м. не е обозначена и описана като отделна придаваема площ в регулационния план от 1990г.
Прието е, че според СТЕ границата между ПИ с идентификатор ............ и ПИ с идентификатор ............с материализирана на място с лека ограда от бетонови колове и метална оградна мрежа, като оградата не съвпада с границата между парцели ........ и ............ по РП от 1965г., а съвпада с границата между парцели ........... и ........... в кв.... хо РП от 1990г. и е разположена на 74-81 см. в парцел .......... по РП от 1965г. и не е възможен достъп към процесната площ от 25 кв.м. откъм ПИ с идентификатор ...............
Въз основа на показанията на св.И. Ш. въззивният е приел за установено, че през 1976г. имотът на наследодателя на ищеца не е бил ограден изцяло, но впоследствие вече цялото място е било оградено, като оградата, която е била направена, не е променяна, а въз основа на показанията на св.Г. В. е прието за установено, че оградата между двата имота е направена след 1980г., като и в момента е същата ограда.
От правна страна въз основа на разясненията, дадени с т.4 на ТР №8/2014г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е приел, че иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори и да не е проведена административна процедура по чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР (първоначална редакция) за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастралните регистри, или иск по чл.53, ал.2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция), нов чл.54, ал.2 ЗКИР и в производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.
Взето е предвид, че съгласно §5, ал.1 ПЗРЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот, като е прието, че затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имотите по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. Въз основа на така установеното според въззивния съд следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастрална карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост, при което предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационите планове, съответно – прекратяване на отчуждителното им действие съобразно разрешенията, дадени в ТР №2/1993г. на ОСГК и ТР №3/2010г. на ОСГК на ВКС и всички други факти, водещи до промяна на границите.
За неоснователни са приети твърденията на Г. Д. Д., А. Г. Г. и Д. Г. С., че регулационният план на [населено място] от 1965г. по отношение на двата съседни имота, не е приложен. Прието е, че наследодателят на Л. А. К. е придобил през 1975г. правото на собственост върху имота, представляващ парцел ........... в кв........... по регулационния план на [населено място] от 1965г. с площ от 640 кв.м., като регулацията от 1965г. е била приложена, като регулационната линия по плана от 1965г. съвпада с имотната граница и при одобряване на този план не е предвиждано придаване на части от съседния от север имот (имота на Д. Д. Д.) към имота, придобит от А. С. К..
Изложени са съображения, че когато кадастралната и регулационна граница между два съседни имота по дворищнорегулационния план, одобрени при действията на З. (отм.) съвпадат, както е в настоящия случай, следва да се приеме, че правото на собственост се притежава в границите по регулационния план. С оглед на това въззивният съд е приел, че съществуващата според регулационния план границата между двата имота не е правилно нанесена в действащата кадастрална карта, като по делото не са представени доказателства границите на притежавания от Д. Д. Д. имот не са били правилно нанесени в кадастралния план, послужил за основа на регулационния план от 1965г. И тъй като съгласно чл.43, ал.1, т.5, буква „г“ ЗКИР границите на поземлените имоти в урбанизираните територии се установяват въз основа на данните от регулационните планове при приложена дворищна регулация, въззивният съд е приел, че в настоящия случай северната граница между ПИ с идентификатор ............ и ПИ с идентификатор .............. е погрешно нанесена, че претендираната реална част с площ от 25 кв.м. е погрешно нанесена в действащата кадастрална карта на [населено място] в южната част на ПИ с идентификатор ............., вместо в границите на ПИ с идентификатор ...............
За неоснователно е прието възражението на Г. Д. Д., А. Г. Г. и Д. Г. С., че са придобили процесната реална част от 25 кв.м. на основание придобивна давност. Изложени са съображения, че реална част от парцел (УПИ) може да бъде придобивана по давност или ако срокът на владение на тази част е изтекъл преди влизане в сила на З. през 1973г. (съгласно чл.181, ал.1 З.-отм.) или ако е осъществявано владение в период повече от 10 години след повече от 10г. след влизане в сила на ЗУТ, но при условие, че владяната част от поземления имот може да се обособи като самостоятелен УПИ съобразно изискванията на чл.19 ЗУТ или ако тази част се присъединява към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ, а оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ или се присъединява към съседен имот. Взето е предвид, че при действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се извършва само по предвидения в закона ред, какъвто е този по чл.15 ЗУТ, която предвижда, че собствениците на съседните имоти могат да постигнат съгласие за промяна на границите на УПИ, обективирано в заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи, при което вещноправният ефект, т.е. промяната в принадлежността на правото на собственост върху съответната реална част от урегулиран имот, ще настъпи само ако по реда на чл.15, ал.6 ЗУТ бъде издаден акт за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите между УПИ след извършването на преценка дали с проекта за изменение не се предвижда създаване на недопустимо от закона разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи (чл.15, ал.9 ЗУТ) и дали не се предвижда създаване на УПИ с лице и повърхност под минимално установените по закон (чл.15, ал.10 ЗУТ), едва след което ще може да бъде сключен и окончателен договор.
С оглед на това е прието, че предвид недопустимостта, извън изрично предвидените в закона случаи, да се придобива реална част от УПИ чрез правна сделка, то на същото основание не е допустимо такова придобиване и по давност, освен ако не са налице изискванията на чл.200, ал.1 ЗУТ, като присъединяването на реални части от УПИ към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл.15 ЗУТ.
Прието е, че по делото не са ангажирани доказателства върху спорната част от 25 кв.м. да е упражнявана фактическа власт от праводателите на Г. Д. Д., А. Г. Г. и Д. Г. С. преди влизане в сила на З. през 1973г., считано от 1955г. Прието е за установено, че след влизане на ЗУТ в сила през 2001г. вкл. и към настоящия момент, върху процесната реална част от 25 кв.м. е била упражнявана фактическа власт от страна на Г. Д. Д., А. Г. Г. и Д. Г. С. и техните праводатели, но доколкото не са налице изключенията на чл.200, ал.2 вр. чл.17 ЗУТ за присъединяване към съседен имот при първоначално урегулиране на територията, а се касае за урегулирани поземлени имоти, които не отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ, както и че не са изпълнени изискванията на чл.15 ЗУТ, то е прието, че и спорната част не може да бъде придобита по давност.
Обжалваното решение обаче не съдържа съображения дали регулационният план, одобрен със заповед №РД-16-076 от 09.04.1990г., е приложен, нито какво е значението на обстоятелството, че спорната реална част е заета от праводателя на ответниците по иска още при поставяне на оградата между двата имота, а доводи за приложението на регулационния план от 1990г. към момента на влизане на ЗУТ в сила са наведени от Д. Г. С. в подадената от нея въззивна жалба. Поради това настоящият състав приема, че е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по въпроса има ли значение за произнасянето по иск за собственост върху реална част от имот по отменена регулация, попадаща в съседен имот по действащата регулация и при граница по действащия регулационен план, съвпадаща с границата по кадастралната карта, съобразяването на следните обстоятелства: момента на завземане на процесната реална част, както и момента (и факта) на приложение на регулационните планове, с цел извършване на преценка дали дадените от ОСГК на ВКС разяснения в ТР №3/15.07.1993г. по гр.д.№2/1993г. на ОСГК на ВС намират приложение в настоящия случай. С оглед особеностите на настоящия случай касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Тъй като предмет на разглеждане е и предявен по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР иск за установяване на грешка при нанасянето на границата между ПИ с идентификатори .............. и ............. по одобрената при действието на ЗКИР кадастрална карта, както и иск за признаване правото на собственост и предаване на владението върху реална част от урегулиран поземлен имот с твърдението, че действащият регулационен план не е приложен, настоящият състав приема, че Г. Д. Д. и А. Г. Г. служебно следва да бъдат конституирани като касатори в настоящето производство – постановеното спрямо тях и спрямо касатора Д. Г. С. решение по тези въпроси не може да бъде различно.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №260144, постановено на 23.09.2020г. от Софийски градски съд, II-д въззивен състав по в.гр.д.№14859/2019г.
КОНСТИТУИРА като касатори в настоящето производство Г. Д. Д. и А. Г. Г. наред с Д. Г. С..
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 53.34 лв. (петдесет и три лева и 34 ст.) и да представят доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на I г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове: