Ключови фрази
Частна касационна жалба * недопустим съдебен акт * обезпечителни мерки


5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1037

София, 23.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев ч. к. т. д. № 540 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Б. Б. и Е. Б. Б., чрез адв. Ал. Т. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу определение № 1592/22.05.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 2422/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 6 с-в, в частта, в която след отмяна на определение № 2109/18.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1154/2017 г. на Софийски градски съд е допуснато обезпечение на предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) срещу Г. К. З. паричен иск с правно основание чл. 57, ал. 3 З., чрез възбрана върху следния имот: апартамент № 25, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 1, със застроена площ от 57,64 м2, ведно с принадлежащото му избено помещение № 1 с полезна площ от 2,24 м2, както и 1,221% ид. части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху земята, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2815.2808.5.25.
Частните жалбоподатели твърдят, че определението на въззивния съд – в обжалваната му част, е неправилно, тъй като към момента на допускане на процесната обезпечителна мярка – възбрана, правото на собственост върху процесния апартамент е принадлежало на наследодателя на частните касатори - Б. Р. Б., който го е придобил въз основа на договор за покупко-продажба, удостоверен в н. а. № 9, съставен по н. д. № 172/2017 г. от нотариус по заместване Цв. К. на нотариус Г. Й.-Д.. Обосновават активната си процесуална легитимация с твърдението, че наложената обезпечителна мярка – възбрана, ограничава абсолютното им право на собственост.
С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което са обосновани основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но то не следва да се взема предвид. Частната жалба не е подадена от страна в обезпечителното производство, а от трето лице, извеждащо легитимацията си за обжалване пряко от тълкувателните разяснения, дадени по т. 6 на ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, ВКС трябва да се произнесе по жалбата при процесуалните предпоставки, уредени в чл. 274, ал. 3 ГПК, като преценката за нейната основателност не е обвързана с нормативните изисквания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), която изразява становище за недопустимост на частната жалба поради просрочие, респ. за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и правните доводи на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
От Удостоверение за наследници с изх. № УГ01-8533/29.08.2022 г., издадено от длъжностно лице по гражданското състояние при СО, район „Красно село“, се установява, че частните касатори са наследници (деца) на починалия на 14.08.2022 г. Б. Р. Б..
Неоснователно се явява оспорването на ответника за недопустимост на частната жалба поради пропускане на предвидения в чл. 396, ал. 1 ГПК решителен срок за обжалване на определението за допускане на обезпечение. Разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК урежда началния момент, от който започва да тече срокът за обжалване на постановеното в обезпечителното производство определение за всяка от страните в производството. В тази разпоредба обаче не са регламентирани процесуални правила относно началния момент на срока за обжалване в случаите, когато частната жалба е подадена от трето за обезпечителното производство лице - съобразно тълкувателните разяснения по т. 6 от ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При липса на изрична правна норма, уреждаща началото на този срок, следва да се приеме, че до подаване на частната жалба за частните жалбоподатели-трети лица не е започнал да тече срокът за обжалване на процесното определение, поради което частната жалба е предявена в уредения в чл. 396, ал. 1 ГПК решителен срок. От друга страна, по делото липсват данни за точната дата, на която е станало узнаването, но доколкото ответникът не твърди и не е представил доказателства тази дата да предхожда с повече от една седмица (чл. 275, ал. 1 ГПК) подаването на частната жалба, не съществуват основания тя да се счете за просрочена и да бъде отказано разглеждането ѝ по същество.
С обжалваната част от определението по ч. гр. д. № 2422/2018 г. състав на Софийския апелативен съд е отменил определение на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искане за допускане на обезпечение, и е допуснал обезпечение на предявен от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) срещу Г. К. З. паричен иск, чрез налагане на възбрана върху апартамент № 25, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 1, със застроена площ от 57,64 м2, ведно с принадлежащото му избено помещение № 1 с полезна площ от 2,24 м2, както и 1,221% ид. части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху земята, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2815.2808.5.25. За да допусне обезпечението, въззивният съд е приел, че обезпеченият осъдителен иск е допустим и вероятно основателен по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, както и че за ищцовата страна съществува обезпечителна нужда и че посочената в молбата по чл. 389 ГПК обезпечителна мярка „възбрана“ е подходяща с оглед търсената с иска съдебна защита.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения по т. 6 от ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС всяко трето лице, чиято правна сфера е накърнена от допусната обезпечителна мярка, е легитимирано да обжалва определението на съда по обезпечение на иска. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че трето лице, легитимирано да обжалва налагането на обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот или да иска отмяната ѝ, е и действителният собственик на имот, неправилно посочен като собственост на ответника. Следователно, съобразно предпоставките, обуславящи възникването и съществуването на активната легитимация за обжалване, предметът на производството по чл. 274, ал. 3 ГПК се съсредоточава до проверка на твърдените от третите лица - частни жалбоподатели, факти, които пораждат тази легитимация.
В конкретния случай частните жалбоподатели обосновават активната си легитимация за обжалване на определението на Софийския апелативен съд по обезпечение на иска с качеството си на действителни собственици на недвижимия имот (апартамент, придобит по наследствено правоприемство от техния баща), върху който е допуснато налагане на „възбрана“ като мярка за обезпечение на предявен срещу друго лице осъдителен иск. Като приложение на частната жалба е представен в заверен препис и неоспорен от ответника н. а. № 9, съставен по н. д. № 172/2017 г. от нотариус по заместване Цв. К. на нотариус Г. Й.-Д., от които се установява, че описаният в диспозитива на обжалваното определение апартамент № 25, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 1, със застроена площ от 57,64 м2, ведно с принадлежащото му избено помещение № 1 с полезна площ от 2,24 м2, както и 1,221% ид. части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху земята, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2815.2808.5.25, е придобит от Б. Р. Б. по силата на възмездна транслативна сделка (договор за покупко-продажба), сключена с продавача и ответник по обезпечения иск Г. К. З. – на 29.06.2017 г., т.е. преди подаване на молбата от 17.04.2018 г. за допускане на обезпечение чрез възбрана върху апартамента. Представените доказателства подкрепят по категоричен начин твърденията на частните жалбоподатели, че към момента на входиране на молбата по чл. 389 ГПК и към момента на постановяване на определението за допускане на обезпечение техният наследодател – Б. Р. Б., е притежавал имота, обект на обезпечителна мярка „възбрана“. В хода на производството по чл. 274, ал. 3 ГПК ответникът по частната жалба нито твърди, нито установява, че е налице промяна по отношение на носителя на правото на собственост – следователно, настоящият съдебен състав трябва да приеме, че частните жалбоподатели са съсобственици (по наследствено правоприемство) на възбранения имот (апартамент). Обезпечителната мярка „възбрана“ несъмнено накърнява тяхната правна сфера като съсобственици на имота, без да гарантира защитата на ищеца срещу ответника по обезпечения иск. Съобразно установената принадлежност на правото на собственост върху процесния имот в патримониума на частните жалбоподатели, който е обект на възбрана, и съгласно тълкувателните разяснения, дадени по т. 6 от ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното определение по обезпечение на предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) осъдителен иск – в обжалваната му част, е неправилно, а подадената срещу него частна жалба се явява основателна.
По изложените съображения определението на Софийския апелативен съд трябва да бъде отменено - в обжалваната част, а молбата за допускане на обезпечение върху притежаваното от частните жалбоподатели право на собственост върху релевантния апартамент № 25 следва да бъде оставена без уважение, като се постанови и обезсилване на издадената в изпълнение на отменената част от определението обезпечителна заповед.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1592/22.05.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 2422/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 6 с-в, в частта, в която след отмяна на определение № 2109/18.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1154/2017 г. на Софийски градски съд е допуснато обезпечение на предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) срещу Г. К. З. паричен иск с правно основание чл. 57, ал. 3 З., чрез възбрана върху следния имот: апартамент № 25, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 1, със застроена площ от 57,64 м2, ведно с принадлежащото му избено помещение № 1 с полезна площ от 2,24 м2, както и 1,221% ид. части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху земята, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2815.2808.5.25, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) за допускане на обезпечение на предявения в производството по т. д. № 1154/2017 г. на Софийски градски съд осъдителен иск с правно основание чл. 57, ал. 3 З. срещу Г. К. З., чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху апартамент № 25, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 1, със застроена площ от 57,64 м2, ведно с принадлежащото му избено помещение № 1 с полезна площ от 2,24 м2, както и 1,221% ид. части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху земята, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2815.2808.5.25.
ОБЕЗСИЛВА издадената на 28.05.2018 г. в изпълнение на определението по ч. гр. д. № 2422/2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 с-в обезпечителна заповед по отношение на описания по-горе недвижим имот.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.