Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 121
гр. София, 22.06.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 1976 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 8706/18.04.2022 г., подадена от С. И. И., чрез адвокат Х. Х., срещу определение № 930 от 4.04.2022 г. по ч. гр. д. № 853/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 260239 от 13.01.2022 г. по гр. д. № 11577/2020 г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, за отхвърляне молбата на И. за изменение на решение № 266644 от 22.11.2021 г. по гр. д. № 11577/2020 г. в частта за разноските.
В обжалваното пред ВКС определение е изложено, че срещу С. И. И. е предявен иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на лек автомобил, който е бил предмет на престъпление и е придобит от ответника на основание договор за покупко-продажба. Лекият автомобил е бил иззет като веществено доказателство, а след като е отпаднала процесуалната нужда, ищецът е поискал неговото връщане. Наблюдаващият прокурор от Софийска районна прокуратура, с постановление от 8.03.2019 г., е отхвърлил молбата за връщане на автомобила, като е изложил съображения, че С. И. И. е оспорил правото на собственост върху движимата вещ, тъй като я е придобил с формален договор за продажба, а отделно от това се е позовал и на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗС. Възникналият спор за правото на собственост на вещта е следвало да се разреши по реда на общия исков процес, като ищецът е предявил установителен иск, а С. И. И. с отговора на исковата молба е признал неговата основателност. Правният спор е решен с постановеното от Софийски градски съд решение в полза на ищеца, като съдът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, е възложил в тежест на ответника отговорността за разноски. Впоследствие СГС е отхвърлил молбата на И. за изменение на решението в частта на присъдените разноски.
За да потвърди атакуваното пред него определение, Софийски апелативен съд е приел, че С. И. И. е заявил свое изключително право на собственост върху лекия автомобил и възникналият поради това спор е следвало да се разреши с решение на гражданския съд, каквото е постановено и е влязло в сила. Визирал е, че признанието на иска, направено от ответника с отговора на исковата молба, е налице, но това признание е само една от предвидените две предпоставки, при наличието на които съдът, разглеждащ правния спор по същество, може да освободи ответника от отговорността за разноски, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: подаването на молба до прокуратурата в хода на досъдебното производство от лице, което иска да му бъде предаден за отговорно пазене иззет от него преди това като веществено доказателство автомобил в хода на същото това досъдебно производство, за собствеността на който автомобил едва впоследствие това лице разбира, че е било призовано като ответник по гражданскоправен спор за собственост пред съда, представлява ли оспорване на нечие друго право на собственост върху въпросния автомобил, като счита, че същият е от съществено значение за правилното решаване на делото и който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Излага, че в хода на досъдебното производство никой - нито И., нито някое друго трето лице, е могъл да знае каква е била съдбата на процесния автомобил до момента, дали има някакви претенции за собственост по отношение на него, от кого и въз основа на какви доказателства, респ. основателни ли са те или не. Счита, че по тази причина не може да се приеме, че подаването на молба от него до прокуратурата да му бъде предаден процесния автомобил за отговорно пазене в хода на досъдебното производство представлява оспорване на нечие друго право на собственост върху вещта. Сочи, че прокуратурата се е произнесла по подадената до нея молба на И., едва след като е направила запитване до съда дали има подадена искова молба от някое трето лице за собственост върху процесния автомобил, т. е. нито прокуратурата, нито И. при подаването на неговата молба до прокуратурата да му бъде предаден процесния автомобил за отговорно пазене са знаели за вече заведеното гражданско дело за собственост.

Насрещната страна А. К. М., малолетна, действаща чрез законния си представител Е. В. С., е депозирала отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Съдът счита, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В случая формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд и по тази причина е ирелевантен. Видно от атакуваното определение, в него не е коментирана молба на С. И. за предаване спорния автомобил на отговорно пазене (такава не е и представена по делото), а са взети предвид негови оспорвания пред прокурор на правото на собственост на А. М., чрез позоваване на договор за покупко-продажба и на добросъвестно владение, като въз основа на тези оспорвания е прието, че ответникът по исковата молба, по която е образувано гр. д. № 11577/2020 г., е дал повод за завеждане на делото и не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Същевременно атакуваното пред ВКС определение е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 930 от 4.04.2022 г. по ч. гр. д. № 853/2022 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: