4 Р Е Ш Е Н И Е № 60149 гр.София, 22.12.2021г. в името на народа ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1470 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47 ЗМТА. Образувано по молба на „Неохелт“ АД, [населено място], за отмяна на арбитражно решение от 10.05.2021г. по ВАД № 034/2020г. на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България, с което „Неохелт“ АД е осъдено да заплати на „Огражден“ ЕООД, [населено място], сумата от 25406 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 21.12.2017г. до 21.12.2018г., дължима на основание чл.9.2 от договор за доставка и монтаж на климатични инсталации от 18.05.2016г., ведно със законната лихва от 21.12.2020г. Ищецът въвежда основанието за отмяна по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА поради постановяване на арбитражното решение при липса на арбитражно споразумение и при условията на евентуалност – на основанията по чл.47, ал.1, т.4, т.5 и т.6 ЗМТА. Ответникът „Огражден“ ЕООД оспорва молбата за отмяна на арбитражното решение. Претендира заплащане на разноски за производството пред ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия намира, че исковата молба за отмяна е подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА и е допустима. Ищецът поддържа, че основанието за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА е налице поради липсата на арбитражно споразумение по смисъла на чл.7 ЗМТА. Твърди, че в чл.12.7 на договор от 18.05.2016г. е предвидено всички спорове, породени от договора, да бъдат разрешавани от Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България, но по начина, по който е формулиран този текст на договора, арбитражната институция не може да бъде индивидуализирана, поради което споразумението е недействително. Според ищеца не е ясно до кой арбитражен съд следва да се отнесе спорът, не е посочена правноорганизационната форма на арбитражната институция, тъй като посочването само на седалището на арбитража в „гр.София“ не е достатъчно предвид съществуването на множество арбитражи в страната. Настоящият състав на ВКС приема, че в чл.12.7 от договор от 18.06.2016г. ясно е посочена арбитражната институция като „Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България в [населено място] съобразно с неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения.“ Арбитражният орган е индивидуализиран не само чрез седалището си в [населено място], но и чрез сдружението, към което е създаден – „Съюз на арбитрите в България“. Действително в страната съществуват множество арбитражни съдилища, създадени към сдружения, но ищецът не е доказал тезата си, че формулировката на договорната клауза създава объркване относно уговорения арбитражен орган, като например съществуването на други сдружения или арбитражни институции със сходни наименования. Наличието на друга арбитражна институция към посоченото сдружение или на друго сдружение с подобно наименование се оспорва от ответника, както и такова не е служебно известно на съдебния състав. Основанието за отмяна по чл.47, ал.1, т.5 ЗМТА е въведено с твърдението, че договорът от 18.05.2016г. е прекратен с изпълнение на поетите по него задължения. По друго арбитражно дело № 027/2019г. е претендирано от ответника заплащането на сума по фактура № 1019/23.08.2016г., която била за извъндоговорно възнаграждение за извършване на доставка и монтаж на климатични инсталации. От друга страна, предмет на арбитражното производство било заплащането на допълнителни СМР, които нямали връзка със сключения договор, предвиждащ заплащането на претендираната неустойка. Съставът на ВКС намира, че твърденията на ищеца не съответстват на доказателствата по делото. С решение от 30.03.2020г. по ВАД № 027 Арбитражният съд при Съюза на арбитрите в България е осъдил „Неохелт“ АД да заплати на „Огражден“ ЕООД сумата от 23202,19 лв., представляваща дължима цена по договор за извършване срещу възнаграждение на доставка и монтаж на климатични инсталации от 18.05.2016г., по който договор е издадена фактура № 1019/23.08.2016г. С решението, атакувано в настоящото производство, присъдената неустойка по чл.9.2 от договора от 18.05.2016г. е за неизпълнение в срок на задължението на „Неохелт“ АД да плати цената по фактура№ 1019/23.08.2016г. Неустойката е определена по договора в размер на 0,3% за всеки ден забава и е изчислена върху сумата по фактурата от 23202,19 лв. В този смисъл твърдението, че се претендира заплащането на допълнителни СМР и че постановеното арбитражно решение е за заплащане на възнаграждение на извъндоговорно основание, е невярно. Тезата, че с изпълнение на задълженията договорът се прекратява е основана на чл.8 от договора, но със същата се въвежда аргумент, че с изпълнението на договора се прекратява и арбитражното споразумение, включено в него. Този довод е несъстоятелен, тъй като това би означавало отпадане на отговорността при забавено изпълнение. Арбитражната клауза обхваща и споровете относно изпълнението и прекратяването на договора, поради което не е налице основанието за отмяна на арбитражното решение поради липса арбитражно споразумение по чл.47, ал.1, т.5 ЗМТА. Отмяната по реда на чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА е основана на допуснати нарушения при конституирането на решаващия орган, липса на предоставени документи по арбитражното дело и нарушение на чл.31, ал.2 ЗМТА, тъй като не е бил предоставен електронен достъп. Основанието по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА е въведено с оглед позоваване на практика на ВКС, която според ищеца следва да се прилага и във връзка с чл.5 ЗМТА. Твърденията за нарушено право на защита на ищеца в арбитражното производството се опровергават от доказателствата по арбитражното дело. Ищецът е уведомен за конституирането на арбитражния орган, призован е за съдебните заседания, депозирал е отговор на исковата молба и е направил заявените и в настоящото производство възражения срещу компетентността на арбитражния съд, включително негови представители са се явили в откритите съдебни заседания. При тези обстоятелства липсата на електронен достъп, за което не са ангажирани доказателства по делото, но и само по себе си, не представлява нарушаване на процесуалните права на страната по смисъла на чл.47, ал.1, т.4 и т.6 ЗМТА - основание за отмяна на постановеното арбитражно решение. По изложените съображения искът е неоснователен и следва да се отхвърли. На основание чл.81 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответника разноски по делото в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение по договор от 20.10.2021г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения от „Неохелт“ АД, [населено място], иск за отмяна на основание чл.47, ал.1, т.2, т.4, т.5 и т.6 ЗМТА на арбитражно решение от 10.05.2021г. по ВАД № 034/2020г. на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България, с което „Неохелт“ АД е осъдено да заплати на „Огражден“ ЕООД, [населено място], сумата от 25406 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 21.12.2017г. до 21.12.2018г., дължима на основание чл.9.2 от договор за доставка и монтаж на климатични инсталации от 18.05.2016г., ведно със законната лихва от 21.12.2020г. ОСЪЖДА „Неохелт“ АД, [населено място], [улица], да заплати на „Огражден“ ЕООД, [населено място], [община], [улица], сумата от 1200 лв. (хиляда и двеста лева) - разноски за производството пред ВКС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.