Р Е Ш Е Н И Е № 446 гр. София,29 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЙСКИ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКС РУСКО КАРАГОГОВ, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1574/2013 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Делото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по нохд№263/2013 год. на Районен съд гр.Казанлък, отмяна на постановената по делото присъда №57/18.03.2013 год. и връщане за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Изтъкнато е правно основание по чл. 422, ал. 1,т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за допуснато съществено нарушение на закона по чл. 348, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НПК, тъй като законът е приложен неправилно. Съгласно влязлата в сила присъда по нохд№263/2013 год. на Районен съд гр.Казанлък е отложено изпълнението на определеното на осъдения М. Ю. П. наказание „лишаване от свобода” без да са налице материлноправните предпоставки за това. Неправилно съдът е приел, че са настъпили правните последици от реабилитация на подсъдимия по предходните му осъждания, тъй като е извършил престъплението като пълнолетно лице, което веднъж е било реабилитирано по право, както и преди да изтече предвиденият срок за безусловна реабилитация по чл. 88а, ал. 1,вр. чл. 82, ал. 1,т. 4 НК за предходното му осъждане за престъпление по чл. 316,вр. чл. 308 НК. Претендира се ВКС да упражни правомощието по чл. 425, ал. 1,т. 1 вр. чл. 422, ал. 1,т. 5 НПК. Представителят на ВКП поддържа искането в съдебно заседание и моли да бъде уважено. Осъденият М. Ю. П., редовно призован,не се явява в съдебно заседание. Получил е препис от искането за възобновяване, но не взима становище по същото и не изпраща представител. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО И ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането е допустимо - подадено е от легитимирана страна от кръга на посочените в чл. 420, ал. 1 НПК, срещу влязъл в сила, подлежащ на възобновяване съдебен акт, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество искането Е ОСНОВАТЕЛНО. Производството по нохд №263/2013 година на Казанлъшкия РС срещу подсъдимия М. Ю. П. ЕГН: [ЕГН] е протекло по реда на чл. 371, т. 2 и сл. НПК. С присъда №57 от 18.03.2013 год. по нохд №263/2013 година на Казанлъшкия РС е признат за виновен в това, че на 07.01.2013 г. в землището на [населено място], [община] баня, чрез използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи 15,44 кг лавандулови насаждения, представляващи 28 600 бр. стръка на стойност 200,20 лв. от владението на фирма [фирма] [населено място], без съгласието на собственика й, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, поради което на основание чл. 195 ал. 1 т. 2 и т. 4 НК , вр. чл. 58а, ал. 1 НК, вр.чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание е намалено с една трета - на две години лишаване от свобода. Приложен е чл. 66, ал. 1 НК и е отложено изпълнението на определеното наказание за срок от пет години, от влизане в сила присъдата. Присъдени са разноски по делото. Проверката на данните по делото показа, че въпреки спазването от съда на императивните правила по чл. 373 ал. 2 вр. чл. 372 ал. 4 , вр. чл. 58а, ал.1 НК за индивидуализацията на наказанието на осъдения, определеното му наказание от две години лишаване от свобода неправилно е било отложено за изпълнение по чл. 66, ал. 1 НК. При наличните фактически данни за предходните осъждания на подсъдимия първостепенният съд е направил неправилни изводи относно приложение института на реабилитацията и на отделните й видове. Съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода само ако деецът не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. От данните в справката за съдимост на осъдения П., издадена на 07.03.2013 год. от Бюрото за съдимост при РС гр.Казанлък ( спр., л.14-15 от нохд№263/13 г. на РС гр.Казанлък) е следвало да се направи изводът, че той не може да се ползва от привилегията на отлагане изпълнението на наказанието от две години лишаване от свобода, наложено по нохд№ 263/13 год на РС гр.Казанлък , поради формални пречки за това. Хронологията на осъжданията на М. П. сочи, че с присъда по нохд№498/95г., влязла в сила на 06.03.97 г., е осъден по чл. 197, т. 3 НК на една година лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години; с присъда по нохд№133/1999 год., влязла в сила на 04.05.2000 год., е осъден за деяние извършено по чл. 197,т. 3 НК на десет месеца лишаване от свобода, което наказание е отложено за изпълнение за срок от три години ; съгласно чл. 25, вр. чл. 23 НК, в процедура по чл. 306, ал. 1,т. 1 по същото дело с определение на осъдения е наложено общо най-тежкото наказание от една година лишаване от свобода, отложено за изпълнение по чл. 66, ал.1 НК за срок от три години. Верен изводът на решаващият съд по нохд№ 263/13 год. на РС гр.Казанлък, че по отношение на това осъждане за дееца е настъпила реабилитация по право, съгласно чл. 86, ал. 1,т. 1 НК. Съдебният статус на осъдения сочи, че по нохд№617/2008 год. на РС гр.Казанлък с влязла в сила присъда на 18.07.08 г. е признат за виновен за деяние по чл. 316, вр. чл. 308 НК, с наложено му наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години от влизане присъдата в сила. Районният съд в производството по нохд№ 263/13 год. е трябвало да съобрази, че макар и деянието предмет на делото, да е извършено на 07.01.2013 год. - след изтичане на изпитателния срок, в който е било отложено изпълнението на наказанието на П. по нохд№617/2008 год. на РС гр.Казанлък, за него не е възникнало правно основание за повторна реабилитация по право и за осъждането му по нохд№617/2008 год. Не е отчетена императивната забрана, съгл. чл. 86, ал.2 НК, за реабилитация за извършено престъпление от пълнолетно лице, което веднъж е било реабилитирано. Съдът е трябвало да обсъди липсата на предпоставки и за безусловна реабилитация на осъдения по чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1,т. 4 НК спрямо осъждането му с влязла в сила присъда на 18.07.08 г. по нохд№617/08 год. на РС гр.Казанлък. Това е така, защото деянието по чл. 195 ал. 1 т. 2 и т. 4 НК – предмет на нохд№ 263/13 год. на РС гр.Казанлък, е извършено на 07.01.2013 год. - следователно преди изтичане на изискуемият се от закона петгодишен срок, течащ от датата на изтърпяване на наказанието, наложено с присъдата по нохд№617/08 год. на РС гр.Казанлък за престъпленията по чл. 316, вр. чл. 308 НК. От фактическите данни, приети за установени по делото е следвал категоричният извод, че няма основание за приложение на чл. 66, ал. 1 НК по отношение изпълнението на наложеното наказание на осъдения по нохд№263/13 год. по описа на РС гр.Казанлък. Налице е основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1,т.5 вр. чл. 348, ал.1,т.1 НПК , поради което съставът ВКС , трето н.о., съгласно чл. 425, ал. 1,т. 1 НПК Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по НОХД №263/2013 год. на Районен съд гр.Казанлък. ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО присъда №57, постановена на 18.03.2013 год. по НОХД №263/2013 год. на Районен съд гр.Казанлък и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд в стадия на съдебното заседание . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :