Р Е Ш Е Н И Е № 120 София, 18 април 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 177/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура-София, срещу въззивно решение № 422 от 27.11.2012г., постановено по внохд №1014/12г. по описа на Апелативен съд-София. В протеста се твърди, че решението на САС е неправилно и незаконосъобразно, тъй като обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Искането, което се прави на основание чл.354, ал.3, т.3, вр. ал.1, т.4 от НПК е да се отмени протестираното решение и делото да се върне за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа протеста и моли за уважаването му. Намира, че в протеста са изложени подробни съображения за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, поради което въззивното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане. Адвокат Р., който е защитник на подсъдимия И. намира протеста за неоснователен, бланкетен и несъобразен с фактическите констатации на въззивния съд. Моли решението на САС да бъде оставено в сила. Подсъдимият И. поддържа становището, изразено от защитника си и моли за справедливо решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 155 от 18.06.2012г., постановена по нохд №268/11г., Окръжен съд- Благоевград е признал подсъдимия В. А. И. за невиновен в това, че на 04.02.2004г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение-кмет на [община] е превишил властта и правата си, като е сключил договор с фирма [фирма]-гр.Петрич за продажба на имот-публична общинска собственост, въпреки забраната визирана в чл.7, ал.2, изр.1 от ЗОС, както и без да е прието решение на ОбС-Петрич за обявяване на имота за частна общинска собственост, съгласно чл.6, ал.1 от ЗОС и чл.2, ал.1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, и без да е прието решение за разпореждане с общинско имущество, и без да са определени конкретни правомощия на кмета за разпореждане с общинско имуществено, съгласно чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, с цел да набави облага за [фирма], като от деянието са настъпили значителни вредни последици за община [населено място], изразяващи се в демонстрирано незачитане на установения в страната правов ред, определените от ЗОС и ЗМСМА компетенции на органите на местна власт, какъвто е Кметът и Общинският съвет [населено място], накърняващо техния авторитет и значимост за обществото, нарушаване правилното функциониране на Общинския съвет, при разпореждане с общинско имущество, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.282, ал.2, пр.1 и 2, вр. ал.1, пр.3 от НК. С въззивно решение № 422 от 27.11.2012г., постановено по внохд № 1014/12г., САС е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационният протест е неоснователен. Оплакването на касатора е за допуснати от Апелативен съд-София нарушения на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Възраженията, ведно с подкрепящата ги аргументация /която в известен аспект е изложение на относимата нормативна база, касаеща правомощията на подсъдимия и хронологията на административната процедура/ са били предмет на въззивния протест и са получили отговор от въззивния съд в неговия акт. Нещо повече, в мотивите на първоинстанционната присъда, окръжният съд е изложил убедителни аргументи досежно изводите си за несъставомерност на възведеното обвинение както от обективна, така и от субективна страна. Правилността на тези изводи е била констатирана от въззивния съд, който наред с това изрично е отговорил на доводите от въззивния протест. Настоящият състав на касационния съд напълно споделя изводите на двете решаващи инстанции, касателно правните изводи. Независимо от това, доколкото с касационния протест отново се релевират доводи за неправилно приложение на материалния закон, следва да бъдат обсъдени в настоящия съдебен акт. Субект на престъплението по чл.282, ал.1 от НК е длъжностно лице, а инкриминираното обвинение по чл.282, ал.2 от НК изисква лицето да заема отговорно служебно положение. В протеста изрично е релевирана аргументация затова, че подсъдимият притежава тези качества, което принципно не е спорно по делото. Решаващите съдилища са установили по категоричен начин, че подсъдимият в качеството си на кмет на [населено място] е годен субект на инкриминираното престъпление по чл.282 от НК. Във връзка с обективните признаци на горното престъпление, съдилищата са изложили подробни аргументи относно инкриминираното изпълнително деяние на престъплението по служба, а именно “превишил властта и правата си”. Последното изисква длъжностното лице да е излязло извън рамките на своята компетентност и да осъществява чужди властнически правомощия или функции. В тази връзка, предходните инстанции подробно са обсъдили всички относими законови разпоредби на ЗОП, ЗМСМА и Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, обуславящи законосъобразното сключване на инкриминирания договор. Последните са възпроизведени в протеста, но както е приел и въззивният съд, не всяко нарушение или неизпълнение от страна на длъжностно лице на служебните му задължения обективира осъществяването на престъпление по служба. Основният състав на престъплението по чл.282, ал.1 от НК е осъществен, когато от поведението на длъжностното лице могат да настъпят немаловажни вредни последици, които да бъдат от имуществен или неимуществен характер, като при квалификацията по ал.2 на чл.282 от НК деянието е осъществено, когато настъпилите вредни последици са значителни. Принципно въпросът за немаловажността на вредните последици трябва да се изясни щателно и задълбочено, защото се касае не само за обективен признак, без наличието на който не би се стигнало до осъществяване на престъплението, но и защото този признак служи за обективен разграничителен критерии между престъплението по чл.282 от НК и редица административни, дисциплинарни и други нарушения. Също така, възможността за настъпване на немаловажните вредни последици трябва да бъде реална, а не абстрактна. Правилно въззивният съд е приел, че дори и да има допуснати нарушения в процедурата по промяна статута на процесния имот, както и при осъществяване на сделката по покупко-продажбата на същия, то това не е причинило значителни вредни последици от неимуществен характер, инкриминирани от прокуратурата по реда на чл.287 от НПК. Тази проблематика е била предмет на задълбочен анализ в обжалвания съдебен акт, като изложената убедителна аргументация от страна на апелативния съд се споделя и от настоящата инстанция. Правилни са и изводите за несъставомерност на деянието и от субективна страна. Аргументирано, въззивният съд е обосновал тезата си за недоказаност както на изискуемия се от субективна страна пряк умисъл като форма на вината, така и досежно визираната специална цел. Възприемайки ги, настоящата инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря в решението, а и в протеста извън принципните твърдения за недоказаност, не се развиват доводи, които биха могли да бъдат предмет на анализ. Прецизността изисква да се отбележи, че при оправдателна присъда, потвърдена с въззивното решение, освен релевираните от прокуратурата касационни основания от съществено значение е в протеста ясно да са формулирани съответните искания. Настоящата инстанция би могла от съдържанието на протеста да изведе касационните основания, ако те не са изрично посочени, но не и исканията на прокуратурата, които независимо от оправдателната присъда, не е задължително да са свързани с промяна на крайния извод. Горното е от съществено значение, тъй като съгласно разпоредбата на чл.355, ал.3 от НПК, съдът на когото делото е върнато за ново разглеждане може да осъди оправдан подсъдим/какъвто е настоящият случай/, ако присъдата е била отменена по протест на прокурора, поради искане за осъждане, каквото следва изрично да се прави. Това изискване е законодателно регламентирано и налага съблюдаването му при изготвяне на касационни протести, респективно жалби от частното обвинение. В случая в протеста се твърди, че са допуснати нарушения на материалния закон и единствено се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане, но предвид приетата горна неоснователност по същество на протеста, това не води до процесуална проблематиката, касаеща правомощията на въззивната инстанция. В заключение следва да се посочи, че при гореизложеното, касационната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния закон, които да обуславят касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 422 от 27.11.2012г., постановено по внохд № 1014/12г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: