Ключови фрази

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 160/15.03.2022 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Любка Андонова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3475 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 593/ 03.06.2021 г. по гр.д. № 4097/2020 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 4458/22.07.2020 г. по гр.д. № 3062/2019 г. на Софийски градски съд, е отхвърлил молбата по чл. 105 СК на Т. Г. М. за разкриване на биологичния произход на молителя.
Решението се обжалва от Т. Г. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материалноправния въпрос: Кои са тези „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105 СК, при наличието на които следва да се допусне разкриване на произхода на осиновеното лице? Касаторът счита, че въпросът обуславя решението (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК), а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че въззивният съд му е отговорил в противоречие с решение № 161/19.01.2021 г. по гр.д. № 1179/2020 г. на ВКС, IV-то ГО. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 105 СК.
От Прокуратурата на Република България не е постъпил писмен отговор.
Настоящият състав намира жалбата с допустим предмет (решението е въззивно по гражданско дело без материален интерес), подадена от процесуално легитимирана страна (касатор е молителят), в срока по чл. 283 ГПК, но повдигнатият въпрос няма претендираното значение. Съображения:
Въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 105 СК допуска навършилият 16-годишна възраст осиновен да поиска от окръжния съд, постановил решението за осиновяване, да му бъде предоставена информация за рождения произход, когато важни обстоятелства налагат това. Обобщил е установената казуална практика на ВКС, в която сред примерите на „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105 СК са давани следните: здравословни проблеми, установяване на генетични предразположения и болести, и факти, свързани с пречките за брак. Намерил е за необходимо молителят (в конкретния случай, осиновеното пълнолетно лице), не само да твърди, но и да докаже „важните обстоятелства“ за разкриване на тайната на осиновяването в иницираното охранително производство.
При тази изходна позиция въззивният съд е отхвърлил молбата при две групи съображения. Първо, изслушаната (при закрити врати и в отсъствие на молителя) биологична майка, която е единственият жив родител на осиновения и е на 81 годинишна възраст, категорично се е противопоставила тайната на осиновяването да бъде разкрита. Обяснила е, че здравословното й състояние е влошено, а разкритието ще я разстрои дълбоко. Второ, молителят е посочил, но не е доказал какво/какви са важните обстоятелства в смисъла по чл. 105 СК.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият въпрос обуславя решението, но то не противоречи, а съответства на установената практика на ВКС по молби по чл. 105 СК, включително и на решението, на което касаторът се позовава. В това решение се приема, че „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105 СК са всички онези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства – от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които за него биха се породили определени правомерни последици за осиновителя или за навършилия 16 години осиновен, респ. такива които са свързани с неговия гражданскоправен, здравен, социален статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители. Приема са също, че ограничения на правото на личен живот на осиновения, сред които е и правото да узнае рождения си произход, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и (чуждия) личен и обществен интерес. Следователно решението, на което касаторът се е позовал, не отрича необходимостта молителят не само да твърди, но и да докаже „важните обстоятелства“ в смисъла по чл. 105 СК. То провежда и произтичащото от чл. 32, ал. 1 КРБ и чл. 8 КЗПЧОС изискване за зачитане не само на тези (в конкретния случай недоказани) обстоятелства от значение за упражненото право по чл. 105 СК, но и на чуждите лични права. В случая, при отхвърлянето на молбата са зачетени са личните права на единствения жив рожден родители на молителя. Допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК липсва, а решението не следва да се допуска до касационен контрол.
При тези мотиви, съдът



О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 593/03.06.2021 г. по гр.д. № 4097/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.