Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * неоснователно обогатяване * трансформация на правото на ползване в право на собственост * земеделски земи


Р Е Ш Е Н И Е
№403

гр.София, 29.10.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

със секретар Зоя Якимова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 129/2010 година

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 613 от 14.06.2010 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 369 от 20.11.2009 год. по в.гр.дело № 392/2009 год. на С. окръжен съд, първи гр.състав, с което е оставено в сила решение № 52 от 29.05.2009 год. по гр.дело № 1037/2008 год. на С. районен съд в частта, с която е уважен предявения от Н. Г. У. срещу касатора Л. И. Л. насрещен иск по чл.108 ЗС за предаване владението на дворно място/земя/ от 600 кв.м. в м.”Х. б.” в землището на[населено място], с построената в него сграда.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с т.10 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по т.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК, според което допускането на експертиза може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда.
В жалбата се поддържат оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Ответницата по касация Н. Г. У. от[населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С първоначалната искова молба е бил предявен от Л. И. Л. срещу ответницата Н. Г. У. иск по чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД за сумата 1 200 лева, недължимо платена от него на неосъществено основание – прехвърляне на собствеността върху дворно място от 826 кв.м. в м.”К.” в землището на[населено място] с построената върху него временна постройка върху масивен фундамент.
С молба вх.№ 25391 от 05.12.2008 год. Н. Г. У. е предявила срещу Л. И. Л. насрещен иск по чл.108 ЗС за признаване правото й на собственост по наследство от баща й Г. П. У. на дворно място от 826 кв.м., а по скица № 1479 от 15.10.1998 год. от 1130 кв.м. в м.”Х. б.” в землището на [населено място] с построената в него тогава временна постройка върху масивен фундамент, представляващо имот с пл.№ 2071 с неуточнени по скицата граници, а сега част от имот-земя по чл.19 ЗСПЗЗ с № 001802 в землището на града. В насрещната искова молба се поддържа, че ищцата не може да се снабди с констативен нотариален акт „… поради неточност на Плана на новообразуваните имоти за м.”К.-К.” и изваждането му от Плана на урбанизираната територия, което от своя страна го прави имот по чл.19 от ЗСПЗЗ по КВС до извършване на поправката по административен ред на КВС…”.
С първоинстанционното решение искът по чл.55, ал.1 ЗЗД е бил уважен, така както е предявен, а иска по чл.108 ЗС е уважен, като Л. И. Л. е бил осъден да предаде на Н. Г. У. владението на дворно място/земя/ от 600 кв.м. в м.”Х. б.” в землището на[населено място], с построената в него сграда. Районният съд е приел, че съгласно удостоверение № 163 от 02.06.1992 год., на наследодателя на ищцата по насрещния иск-Г. П. У. е било предоставено право на ползване по ПМС от 02.03.1982 год. и решение № 111а от 21.09.1978 год. на ИК на ОбНС-С. З. върху земя в размер на един декар в землището на[населено място], м.”Х. б.”. Прието е по-нататък, че с вносна бележка от 30.09.1994 год. Г. П. У. е заплатил по сметка на общината сумата 19 080 лева – общата стойност на мястото от 600 кв.м., застроената в него през 1985 год. сграда и трайни насаждения, която цена е посочена в оценителния протокол от 12.09.1994 год. Според районния съд, именно за заплатената площ от 600 кв.м. е настъпила трансформация на правото на ползване в право на собственост, а по отношение на останалата част до 826 кв.м. по правилата на § 4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване е било прекратено.
Въззивният съд е потвърдил решението в обжалваната част, с която е уважен насрещния ревандикационен иск. Прието е било, че процесният имот е бил достатъчно индивидуализиран, като предметът на делото бил посочен като дворно място от 826 кв.м., а по скица № 1479 от 15.10.1998 год. – от 1130 кв.м. в м.”Х. б.” в землището на[населено място], с построената в него сграда, представляващо имот с пл.№ 2071, с неуточнени по скицата граници, сега част от земя по чл.19 ЗСПЗЗ с № 001802 в землището на града. Извършено е позоваване на писмо Т-664 от 30.06.2008 год. на [община], съгласно което имотът, предоставен за ползване и закупен от Н. Г. У. се намира извън строителните граници на града и не попада в обхвата на плана на новообразуваните имоти за м.”К.-К.”, одобрен със заповед № 641 от 28.06.2004 год. на Областния управител-Ст.З.. Според същото писмо, мястото попада в имот № 001802 по Картата на възстановената собственост на землището на С. З., представляващ земя по чл.19 ЗСПЗЗ и за да бъде издадена скица е необходимо да се извърши поправка на КВС на землището в частта за имота и съответно на Плана на новообразуваните имоти за местност „К.-К.”. С оглед на така получената от [община] информация, въззивният съд е приел, че към настоящия момент имота не може да бъде индивидуализиран по-точно, тъй като не е възможно издаването на скица.
Насрещната претенция по чл.108 ЗС е била уважена с оставеното в сила от въззивния съд първоинстанционно решение по отношение на: „дворно място/земя/ от 600 кв.м. в м.”Х. б.” в землището на[населено място], с построената в него сграда”; т.е. за част от по-голям имот и при липса на описание на точното местонахождение на сградата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ревандикационната претенция е била уважена по отношение на описаната в диспозитива на решението на първоинстанционния съд част от по-голям имот с неустановени граници и площ, като не е изяснено дали построената в дворното място от 1130 кв.м. сграда попада в площта на закупения с вносната бележка от 30.09.1994 год. имот, както и въз основа на какви доказателства съдилищата са приели, че именно по отношение на тази част е трансформирано правото на ползване в право на собственост. Следователно, процесният имот не е бил индивидуализиран, за да бъде обект на ревандикация, доколкото не би могло да се извърши и въвод във владение върху необособен по своите граници недвижим имот.
Невъзможността спорният имот да бъде индивидуализиран по графични и геодезически параметри поради описаните в писмо № Т-664 от 30.06.2008 год. на [община] /л.54 от гр.дело № 1037/2008 год. на СтЗРС/ причини, не изключва възможността въззивният съд да назначи техническа експертиза /и по свой почин, дори без нарочно искане от заинтересуваната страна/, която да даде заключение въз основа на писмените доказателства по делото, документацията в техническата служба на общината и оглед на място, с което да бъдат възможно най-пълно установени границите и площта на процесния имот, заедно с местоположението на заварените постройки и трайни насаждения.
Налице е основание по чл.281, т.3, предл.второ от ГПК за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд с оглед необходимостта от извършването на нови процесуални действия /чл.293, ал.3, предл.второ ГПК/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 369 от 20.11.2009 год. по в.гр.дело № 392/2009 год. на С. окръжен съд, първи граждански състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/