О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 354 София, 23.07.2013 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 юли две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 3339 /2013 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от Н. И. Н. против определение № 17259 от 22.11.2011г. по гр.д.№ 15368/2001г. на СГС, с което е отменено определение от 02.11.2011г. по гр.д.№ 29534/2011г. с което е отхвърлено искането за освобождаване от дължимите разноски и държавна такса и вместо това е освободен до размер на ½ от разноските. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – чл. 83 ГПК и необоснованост на определението, защото съдът не е взел предвид минималния доход, който получава, възрастта му и задължението му за издръжка към непълнолетен. В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: следва ли съдът да се съобрази с конкретното финансово и социално състояние на искащия освобождаване от държавна такса и разноски. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима. Н. И. Н. е предявил отрицателен установителен иск против [фирма] да се установи, че не дължи поради погасяване по давност главница и лихви в общ размер 6,585,98 лв. С молба от 21.10.2011г. ищецът е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса. РС е оставил без уважение молбата поради това, че ищецът има доход от пенсия в размер на 250-280 лв., притежава недвижими имоти – вила и не страда от заболяване, изискващо постоянни разходи, поради което е във възможностите му да плати държавна такса от 263,44 лв. Пред въззивната инстанция жалбоподателя е представил доказателства, че е задължен за издръжка към непълнолетен в размер на 80 лв. Въззивната инстанция е приела, че е налице основание за освобождаване от ½ от разноските по делото. По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Поставеният въпрос за финансовите възможности и социално положение на искащия освобождаване от държавна такса е относим към предмета на производството по частната жалба, ио е разрешен от въззивната инстанция в противоречие със съдебната практика. Нормата на чл. 83 ГПК предвижда освобождаване от държавни такси и разноски по делото на лица от посочените в ал.1, т.1 и 2 без оглед на доходите им. В ал.2 е предвидена възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. Идеята на законодателя е недостатъчните доходи да не се окажат пречка за защита на субективни права и тази категория лица да не се окаже лишена от правосъдие. Нормата е насочена не само към лица без доходи, а и към лица, които получават някакви доходи, но те са недостатъчни. Критериите, по които съдът извършва преценка по искането за освобождаване от заплащане на такси и разноски са изброени в закона – чл. 83, ал.2 т. 1-7 ГПК. Съдът е длъжен да съобрази доходите на лицето и семейството му, имущественото му състояние семейното му положение, трудовата заетост, възрастта. Изброяването не е изчерпателно, поради което законодателя е изискал съобразяване и с други конкретни обстоятелства / т.7/. Преценката на всички критерии е комплексна и цели да създаде цялостна представа за финансовото В конкретния случай съдът не е съобразил недостатъчността на доходите на ищеца като стойност – 280 лв. месечно, задължението му за издръжка от 80 лв., високата възраст – 65 г. и материалното му състояние – притежава само вила със съпругата си. Въпреки това се е регистрирал в бюрото по труда. При така изложеното, съдът намира, че са налице основанията на чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищеца изцяло от заплащането на такси и разноски за производството по предявения иск. Освобождаването важи за всички инстанции Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17259 от 22.11.2011г. по гр.д.№ 15368/2001г. на Софийски градски съд по частна жалба на Н. И. Н.. ОТМЕНЯ определение № 17259 от 22.11.2011г. по гр.д.№ 15368/2001г. на Софийски градски съд и вместо това постановява: ОСВОБОЖДАВА изцяло Н. И. Н. от заплащане на такси и разноски за производството по предявения от него иск против [фирма] във всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: