Р Е Ш
Е Н И Е
№ 256
София, 17.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на
Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на седемнадесети
март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
Виолета Петрова
изслуша докладваното от
съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 356/2009
година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
М. В. М., М. Я. У. и Л. П. Б. са обжалвали въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 113 от 20.03.2008г. по гр.д. № 652/2005г.
Ответниците изразяват становище, че решението е правилно и молят да бъде оставено в сила.
Смолянският окръжен съд е отменил решението на Смолянския районен съд № 619 от 13.12.2000г. по гр.д. № 304/1999г. и е отхвърлил иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.
Твърденията в исковата молба са , че общият на страните наследодател Х е притежавал ливада от 14 440 кв.м. в местността „Б” , сега Х. поляни в землището на с. К., Смолянска община, за която е признато правото на възстановяване на собствеността на неговите наследници с решение на Смолянския районен съд № 146/1999г. по гр.д. № 159/1999 г. по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Този имот сега е заснет с № 1* от 4.030 дка и № 1* от 10.999 дка по картата на землището на с. К., м.”И” и е възстановен на ответниците също по реда на ЗСПЗЗ. С исковата молба е представена записка за вписване на акт 4 том 11 от 1936г.
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че Х. Д. Х. е починал през 1939г.и е оставил девет деца като една от дъщерите му е наследодателката на ответниците Д. Н. съпруг е Д. Б. Б. , починал през 1949г. и на неговите наследници е възстановен земеделски имот от 14 440 дка в местността „Х”, които са въведени с протокол № 3* от 04.12.1992г. Правните съображения на съда са, спорният имот се намира в ревир „М” , а с представения в първоинстанционното производство нотариален акт № 4/1936г., са придобити земи от общия в съседния ревир „Б” с ново име „С”. Съдът е приел, че с представения от ищците във въззивното производство нотариален акт № 15/1933г. е предявен изцяло нов иск, защото е променен предмета на спора, което не може да се допусне като се е позовал на разясненията в т.9 на ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса налице ли е изменение на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ когато ищецът посочва нов юридически факт на придобиване на собствеността на земеделските земи, за които е налице спор за материално право.
Искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване правото на собственост на земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ към включването им в ТКЗС. Този специален иск цели да се установи със сила на пресъдено нещо от съда, обвързваща административния орган кой е бил собственик на земята и на кои лица следва да бъде възстановена. Затова за разлика от установителния иск по чл. 124 ГПК тежестта на доказване не пада изцяло върху ищеца. Ответникът не може да се защитава само като отрича неговите права, подобно на иска за установяване на граници по чл.109а ЗС, в производството по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ всяка от страните трябва да докаже своето право на собственост, въз основа на което се е легитимирала пред административния орган за възстановяване на земите, а щом като на доказване подлежат насрещни права е допустимо в рамките на доказване на своето право на собственост към миналия момент и правоизключващите възражения на насрещната при действието на отменения ГПК от 1952г. , приложим при разглеждането на спора от инстанциите по същество по настоящото дело, ищецът да сочи ново придобивно основание за собствеността , включително и пред въззивния съд.
Според т. 9 от ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК не са допустими тези форми на изменение на иска, които съчетават предявяване на нов иск чрез замяна или прибавяне на ново основание, петитум или страна. В случая ищците са направили уточнение на иска като са променили само един от индивидуализиращите признаци на имота – местността , в която се намира /вместо „Б” - „М”/ , твърденията в исковата молба, че имотът, възстановен на ответниците е принадлежал на общия наследодател Д не са променени, не е добавен и нов петитум. Следователно не е въведен нов предмет на спора, който да се разгледа за пръв път едноистанционно от въззивния съд и не важи ограничението на т.9 от ТР 1/2000г., ВКС, ОСГК. Представеният нотариален акт е само ново доказателство, наред с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства в подкрепа на твърдението на ищците, че имотът е принадлежал при внасянето му в ТКЗС на Д. Х. П. Това доказателство е новооткрито и правилно въззивният съд го е приел, но е било необходимо и изслушване на поисканата допълнителна експертиза, която да се произнесе на поставените от ищците въпроси при съобразяване и на новите доказателства. Приемайки , че е направено изменение на иска съдът не е разгледал надлежно предявеното основание като същевременно е отрекъл собствеността на ищците без да обсъди останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства и без да се произнесе дали след като страните имат общ наследодател и могат да черпят права от един и същ правопораждащ факт, ответниците са доказали собствеността на своя пряк наследодател, изключваща ищците като правоимащи по чл.10 ЗСПЗЗ. Ето защо като недопустимо въззивното решение следва да се обезсили , а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд . При новото разглеждане съдът следва в рамките на заявения спорен предмет да се произнесе единствено по въпроса дали възстановената на ответниците земеделска земя е била собственост на общия наследодател Д след приемане на представените с молбата на ищците от 11.02.2008г. доказателства и изслушване на поисканата в съдебното заседание на 22.02.2008г. допълнителна експертиза .
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 113 от 20.03.2008г. по гр.д. № 652/2005г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: