10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
[населено място], 03.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение,в открито заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2908 / 2015 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците : А. Г. и Н. Г., М. Н. и К. Н., Д. М. и Н. М.,С. М. и П. М. , К. Т. и Т. Т., против решение № 649/01.04.2015 год. по гр.д.№ 3895 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, 7 състав, в частта му с която, след отмяна на първоинстанционното решение,за уважаване на исковете в пълен размер, същите са отхвърлени за разликата между сумата от 200 000 лева и претендирания от всеки от ищците размер от 320 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на децата им – Е. Г., Я. Б., К. М., Г. Г. и Т. Й., в причинна връзка с ПТП от 23.04.2011 год.,настъпило по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, лек автомобил. Касаторите твърдят неправилност на въззивното решение,като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – липса на мотиви, както и в противоречие с материалния закон - чл.52 ЗЗД, досежно размера на определените обезщетения.Акцентират на обстоятелството, че без да обоснове ирелевантност на съобразени от първоинстанционния съд критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението, съответен на претендираното, съдът е определил справедлив размер на дължимите обезщетения – по 200 000 лева , в занижен спрямо претендирания и приет за основателен от първоинстанционния съд размер – от 320 000 лева. Отделно от немотивирания извод за по-нисък справедлив размер на обезщетенията,касаторите сочат и неправилно оценена степента и тежестта на всички,отчетени от първоинстанционния съд,съответно споделени от въззивния фактори, които поотделно и в съвкупност обосновават този извод. Твърдят неотчетени и конкретните икономически условия, критерий за които са въведените от законодателя лимити на застрахователна отговорност, съгласно пар.27 ал.1 от ПЗР на КЗ / отм./ , според които към датата на непозволеното увреждане, при две и повече пострадали лица законодателят предвижда минимална застрахователна сума от 5 000 000 лева. В останалата си част касационната жалба обосновава по същество адекватността на справедлив размер на дължимо обезщетение на всеки от ищците,съобразно релевантните спрямо всеки от тях обстоятелства и факти.
Ответната страна – ЗАД „ Б. В. И. Г. „ – оспорва касационната жалба , поддържайки че въззивният съд е съобразил всички релевантни факти и обстоятелства и кореспондиращите им доказателства, за да мотивира обстойно и задълбочено правните си изводи за справедливост на така присъденото обезщетение от по 200 000 лева за всеки от ищците. Цитират многобройна съдебна практика, в подкрепа на довода за средно присъдим размер на обезщетения в аналогични случаи / за вреди причинени от ПТП , настъпили в аналогичен на процесния период - 2 011 год. / - между 100 000 лева и до максимум 200 000 лева . Ответната страна счита, че нормата на пар.27 от ПЗР на КЗ /отм./ във връзка с чл.52 ЗЗД следва да се прилага в съответствие с Директива 2009/103/ ЕО на ЕП и Съвета, имаща отношение към определянето на неимуществени вреди , намирайки че определянето на завишени обезщетения,съобразявайки минималните нива на застрахователно покритие,е оправдано в случаи на обезщетяване на тежки телесни увреждания,с оглед продължаваната търпимост на вредите и затруднения относно тяхното бъдещо понасяне и лечение,респ. кумулирането на душевни и физически страдания.Обезщетението на душевната болка на преживял роднина няма пряка обезщетителна функция, доколкото предоставеното в обезщетение не е от естество да поправи или намали вредата.Акцентира се на обстоятелството,че лимитите на застрахователна отговорност не са пряк израз на справедлив размер на обезщетението за конкретно застрахователно събитие,а единствено обективен белег на икономическите условия,спрямо който винаги подлежи на конкретна преценка действително търпимата вреда. Сочи се и липса на промяна в обществено-икономическите условия,считано от датата на процесното ПТП и до постановяване на решението.
С определение № 560/21.06.2016 год. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, по правните въпроси : 1 / относно „ принципа на приложение на критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД „ , в съответствие със задължителните указания на ППВС № 4/1968 год.„,обосноваващо и допълнителния селективен критерий и 2/ „ за лимитите на застраховане, съгласно пар.27 ал.1 ПЗР на КЗ/ отм./ като критерий за обществено – икономическите и социални условия в страната и нарушен ли е материалния закон,когато съдът не ги отчита, като критерий за определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД ? – въпросът обосноваван поради противоречие на въззивното с решение № 83 по т.д.№ 795 / 2008 год. на ІІ т.о. и № 66 по т.д.№ 619 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС,посочени от касаторите, както и със служебно известните на съда реш.№ 95 по т.д. № 916/ 2011 год. на І т.о. , реш.№ 155 по т.д.№ 711/2011 год. на І т.о.и реш.№ 1 по т.д.№ 299 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и съобразно правомощията си по чл. 293 ГПК, намира за установено следното :
Ищците претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалите си деца,на възраст между 17 и 19 години, жертви на нелеп инцидент,по вина на водача на МПС,застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ при ответното дружество, настъпил на 23.04.2011 год.. Няма спор по основанието за ангажиране отговорността на застрахователя, който предварително е превел на всеки от ищците сума в размер на 100 000 лева, върната от същите.
За да обоснове основателност на исковете в пълния им предявен размер, от по 320 000 лева за всеки от родителите на пострадалите деца, първоинстанционният съд е съобразил събраните гласни доказателства , от които е приел, че се установяват изключително тежко понасяни от ищците душевни болки и страдания по внезапно починалите им деца. Отчел е установените изключително близки отношения на обич и разбирателство между родители и деца, пълноценността на семействата им преди трагичното събитие.Приел е за съобразим при преценката на родителската скръб факта, че всяко от децата е било отговорно,добър ученик, с ясни планове за бъдещето,с амбиции, които им качества са носели на родителите чувство на гордост и удовлетворение,но с нелепата им,преждевременна смърт още по-отчетлива е мъката от рано прекършената им младост, от отречените им житейски радости и възможности за очевидно възможна пълноценна реализация, в който смисъл е отчетена възрастта на пострадалите, като критерий при определяне справедлив размер на обезщетенията.Съдът е отчел и значението на злощастното обстоятелство за погубването им, в навечерието на събитието, оповестяващо зрелостта им – абитуриенски бал за три от децата / Т., Я. и Г./ и предстоящо дипломиране. Изхождайки от безспорния факт,че загубата на дете е най-тежката , непреодолима , несъвместима с последващо пълноценно съществуване за родителя загуба и в този смисъл безвъзвратния й характер, съдът е приел,че за ищците е напълно променен смисъла на живота ,а травмата от преживяното ще ги съпътства завинаги.Посочил е като съобразими, с цел определяне на обезщетение,кореспондиращо с икономическата конюнктура и като такова, способно да възмезди най-адекватно търпимите вреди, лимитите на застрахователна отговорност,съгласно пар. 27 ал.1 ПЗР на КЗ /отм./,към датата на непозволеното увреждане – 23.04.2011 година.В тази връзка се е позовал на въведен в приложението им ориентир и от формирана съдебна практика по обезщетяване на идентични по произход и характеристика неимуществени вреди.
За да отмени частично първоинстанционното решение, по жалба на застрахователното дружество – ответник, за разликата над сумата от 200 000 лева, за всеки от ищците, до претендираните от всеки 320 000 лева, въззивният съд излага идентична на изложената от първоинстанционния фактическа обстановка и конкретно – установените от разпитаните свидетели факти и обстоятелства,относно преживяваната от ищците мъка по неочаквано и жестоко загиналите им деца. Наред с обсъдените от първоинстанционния съд критерии,без да е оспорил приложимостта на който и да било от тях,въззивният съд е акцентирал и на нелепото обстоятелство по причиняване смъртта им в навечерието на светъл празник – В.,който, както и всеки празник от тук насетне семействата ще свързват със загубата си.Съобразил е настъпила промяна в живота на тези семейства,ограбената им възможност да споделят бъдещето на децата си,да разчитат на тяхната морална и духовна подкрепа.Споделил е извода и на първоинстанционния съд, че от събраните доказателства не може да се предполага скръбта на тези хора да бъде преодоляна или поне облекчена за в бъдеще.Независимо от неотричането на приложен от първоинстанционния съд критерий и мотивирането на допълнителни съображения, в обосноваване действителното съдържание на болките и страданията на ищците, логично предполагащо споделяне на възприетия от първа инстанция размер, въззивният съд е приел за справедлив размера от 200 000 лева за всеки от ищците.
По първия правен въпрос :
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 год., справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, преценени адекватно и в тяхната съвкупност, при това в мотивирано изложение за оценка на приноса им спрямо съдържанието на увреждането, а не единствено с изброяването им, като релевантни за определяне на справедливо обезщетение.Съдът следва да съобрази общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото, за да определи точен стойностен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице вреди. Когато съдът е изброил релевантни за определянето му факти,но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД се явява нарушен.
По втория правен въпрос :
За значението на лимитите на застрахователна отговорност, съгласно пар.27 от ПЗР на КЗ / отм./, към релевантния за определянето на обезщетението момент – на увреждането, е формирана постоянна практика на ВКС – решения по т.д.№ 916 / 2011 год. на І т.о., по т.д.№ 711 / 2011 год. на І т.о., по т.д.№ 207 / 2011 год. на ІІ т.о.,. т.д.№ 1398 / 2014 год. на ІІ т.о. , по т.д. № 2595 / 2014 год. на ІІ т.о.,по т.д.№ 3343 / 2013 год. на ІІ т.о. на ВКС,съгласно която, при прилагане критерия по чл.52 ЗЗД,за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди,лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите нямат самостоятелно значение. Те следва да се вземат предвид при отчитане на конкретните икономически условия.Лимитите са ориентир за конкретната икономическа конюнктура, която и съгласно формирана непротиворечива съдебна практика,задължителна за въззивна инстанция / така реш. по т.д.№ 14/ 2009 год. на ІІ т.о., по т.д.№ 795 / 2008 год. на ІІ т.о., по т.д.№ 635 / 2010 год. на ІІ т.о. , по т.д.№ 299 / 2011 год. на ІІ т.о. , по по т.д.№ 1948 / 2013 год. на ІІ т.о. , по т.д.№ 2974 / 2013 год. на ІІ т.о. , на ВКС / следва да се отчита при определяне на обезщетението,за да би осигурило търсения, съгласно начина на приложение на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, адекватен стойностен еквивалент на вредата. Както изрично се сочи в решението по т.д.№ 916 / 2011 год. на І т.о. на ВКС, лимитите не са критерий за самото обезщетение, при това последното не следва да се определя в зависимост от това кой е ответник по иска – делинквента или застрахователя,а имат отношение единствено към отговорността на застрахователя.
По съществото на касационната жалба на ищците:
Ищците са въвели,като относими за преценката,релевантни обстоятелства, както следва : особено близките отношения и силната връзка между родители и деца във всяко от пострадалите семейства ; младата възраст на загиналите , съответно възрастта на родителите им – в аспект на обстоятелството, че дълго ще преживяват сполетялата ги участ и ще носят в себе си болката от загубата; личността на всяко от загиналите деца; начина по който родителите преживяват трагедията; начина и обстоятелствата, при които са загинали децата.
Въззивният съд,от събраните по делото доказателства,е приел конкретно, че отношенията между родителите – ищци и загиналите деца са били „много добри”, „не са съществували дрязги и неразбирателства”. На всички деца е предстояло завършване на средно образование и дипломиране и всички са планирали,съвместно с родителите си, продължаване на образованието.Смъртта им е била изненадваща и неочаквана за всички и „ се е отразила отрицателно „ на родителите, които изпитват „силни негативни емоции „.Така съдът е отчел, че страданията на ищците са обусловени от лишаването им от възможност да споделят развитието на децата си, да разчитат на тяхната морална и духовна подкрепа за в бъдеще,от промяната в начина им на живот и невъзможността да се очаква, че преодоляване на негативните последици от загубата ще бъде възможно за в бъдеще.
Върховен касационен съд е имал повод да обоснове извода, че възрастта на починалия, неимуществени вреди от смъртта на който се претендира с прекия иск по чл.226 ал.1 КЗ / отм./, не съставлява самостоятелен критерий при определяне на обезщетението / така реш.№ 178/12.11.2013 год. по т.д.№ 458/ 2012 год. на І т.о. на ВКС, реш.205 по т.д.№ 218 / 2010 год. на ІІ т.о., реш. по т.д.№ 1919 / 2014 год. на І т.о. /, доколкото сама по себе си не е критерий за съдържанието на връзката между починалия и преживелия родственик / в случая съдържанието на връзката родител – дете /. Аналогично е и съображението относно формалната неотносимост на възрастта на преживелия и претендиращ обезщетението родственик, доколкото при претендирането на обезщетение за неимуществени вреди , съизмерими са емоционалните и психологически аспекти на страданието, които не са изводими еднозначно от наличието на определена възраст,а от конкретната психика,емоционалната устойчивост, житейската мотивираност и възприемчивост на отделния индивид и от съдържанието на връзката му с пострадалия, приживе.Единствено фактите и обстоятелствата,относими към установяване съдържанието на връзката между починал от деликт и претендиращ обезщетение за неимуществени вреди от това, както и такива по установяване преживяването на тази загуба от последния,са релевантни за преценка и съотнасяне към критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Видно е,че съдът се е съобразил с преждеизложеното, неразглеждайки възрастта на пострадалите и преживелите ги родители, като критерий сама по себе си / рано погубен живот за децата – рано сполетяна загуба за родителите /, а акцентирайки на значението на този фактор именно и единствено по отношение обхвата и продължителността на търпимите страдания от изгубването на тази връзка.В недостатъчна степен,обаче,е оценено съдържанието на същата,нейната пълноценност, моралната удовлетвореност и гордост на родителите и напълно оправданите им очаквания за обещаващо бъдеще на децата им, което с удовлетворение и радост да споделят. Видно от свидетелските показания и приложените по делото характеристики от учебните заведения, посещавани от загиналите, всяко от децата е било много добър ученик, с безупречно поведение,с интереси и мотивация за учене, вкл. за продължаване на образованието, общително,лъчезарно и добре възпитано. Лишаването от морална подкрепа и духовна опора е само аспект на търпимата емоционална загуба, която за родителите се съизмерва и с погубените надежди за обещаваща социална и личностна реализация на децата им, която би им донесла допълнителна удовлетвореност и щастие. В недостатъчна степен е отчетен факта,че в семействата на пострадалите не само не е имало пререкания и отчуждение, но се е общувало пълноценно, че по отношение на тях са полагани изключително добри грижи и отдавано нужното внимание, за да бъдат отгледани и възпитани като интелигентни и отговорни хора.
В недостатъчна степен са съобразени проявленията на страданията на ищците от сполетялата ги загуба, предвид сочените от свидетелите обстоятелства, че тотално е променена житейската им мотивация , ограничено и затруднено социалното им общуване, че не само празниците, но и делниците им са помрачени от случилата се трагедия и подчинени на същата,с почти ежедневно посещаване на гробищата и постоянно връщане към спомена за децата, поддържащо състоянието им на отчаяние и безсилие.
Следователно, въпреки че на практика е съобразил всички доказвани по делото, релевантни за определяне на справедливо обезщетение обстоятелства, съдът не е обосновал убедителен оценъчен извод за значението на формално обсъдените факти, доколкото въз основа на същите първоинстанционният съд е присъдил претендираните обезщетения в пълен размер от 320 000 лева, а въззивният намалил обезщетенията до 200 000 лева за всеки от ищците. Последното е предпоставяло мотиви досежно несъстоятелността на възприет от първоинстанционният съд критерий или несъразмерност на придадена на същия оценка, спрямо приноса му по отношение вида и обхвата на вредите, каквито мотиви въззивното решение не съдържа. Като не е оценил съответно приноса на всеки от отделно обсъдените критерии по отношение обхвата на търпимите от ищците болки и страдания, въззивният съд е присъдил занижено по размер обезщетение,което настоящият състав определя в справедлив размер от 250 000 лева за всеки от ищците . Действително, формирана от решения на ВКС съдебна практика за обезщетяване вреди от смъртта на родственици по права линия, настъпили през 2011 год. , варира в диапазона от 100 000 лева до 220 000 лева , но подобен формален критерий не би могъл да бъде съобразим , аналогично на недопустимо формално съобразяване на действащите към същия момент лимити на застрахователна отговорност, съгласно пар.27 от ПЗР на КЗ /отм./.Всеки конкретен случай е зависим от обхвата на твърдяните и доказани вреди, не само по вид, но и по съдържание, и обусловен от личността на пострадалия,претендиращ обезщетението,от собствената му устойчивост, адаптивност към вредата и възможност за преодоляване.Последната правилно въззивният съд е преценил като изключена, а животът на ищците - като изгубил смисъл и значение, каквото винаги причинява загубата на дете, а в конкретния случай – на още по-голямо основание,предвид личността на загиналите и съдържателната,богата, изграждана с години на любов и внимание връзка между същите и родителите - ищци. Не се касае за установени единствено общ бит и добри, подразбиращи се от нормална семейна връзка, отношения, а за взаимна отдаденост между родители и деца,която превръща загубата в изключително тежка,непрежалима и непосилна за преживелите. Несъстоятелен е доводът на ответника, че наличието на друго дете в семейството, вкл. природено след трагедията / за семейството на А. и Н. Г. / е от естество да рефлектира върху търпимите от смъртта на друго дете болки и страдания. Страданието на родител по изгубено единствено дете обективно не е по-малко от това по изгубено, но не единствено дете,ако изначално връзката помежду им е била пълноценна по съдържание връзка родител–дете, каквито са настоящите случаи / така в решение по т.д.№ 2056 / 2015 год. на І т.о. ВКС /. Несъстоятелно е и възражението, че последващо раждане на дете в семейството е от естество да намали търпимите болки и страдания, макар обективно,в емоционално отношение този факт да съставлява,но паралелно , източник на щастие и надежда за родителите. В настоящата хипотеза следва да се отчете и общоизвестния факт за публично оповестяване на трагедията, с широко разгласяване и коментар в медиите, което несъмнено е съставлявало допълнително травмиращо обстоятелство за ищците,макар да не са ангажирали доказателства в аспект на изключителност на търпими от това обстоятелство страдания, поради което и следва да се отчетат с присъщия им по начало характер.
Независимо от изложените мотиви, възприетото от първоинстанционния съд пълно уважаване на претенциите не би могло да се сподели, с оглед обществено въведения критерий за справедливост в обезщетяването на вреди, настъпили от застрахователно събитие към 2011 год., икономически показател за който са и преждепосочените случаи на средно присъдими от ВКС обезщетения, в аналогични по временастъпване и вид на родствената връзка случаи – между 100 000 и 220 000 лева. Обусловената от гореизложеното по-тежка степен на съпреживяване загубата от ищците, съобразно съдържанието на ангажираните доказателства,предпоставя частично надхвърляне на средно присъдимия размер, до възприетия за справедлив такъв от 250 000 лева. Вярно е съображението на ответника, че законът, чрез лимитирана горна граница на отговорността на застрахователя, не създава правно основание за претендирането, нито предпоставя автоматичното й постановяване, което впрочем е и съобразено от ищците, с предявяването на исковете в размер под тази горна граница.
С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски на ищците, съобразно уважена спрямо отхвърлена част от касационната жалба, както следва : на адв.К., на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАДв., в размер на 15 530 лева, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Не са претендирани от касатора Т. Т. разноски за процесуално представителство от втори адвокат, с уговорено възнаграждение при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв., каквото не би се дължало и съгласно визираното в чл.78 ал.1 ГПК / разноски за представителство от един адвокат /, предвид възмездените на адв.К. разноски. Ответникът не е претендирал възмездяване на разноски по реда на чл.78 ал.8 ГПК, вкл. с представената за последното заседание, в което не е участвал негов процесуален представител,писмена защита от адвокат.При това упълномощаването на последния не е придружено с договор за правна помощ,визиращ конкретно договорено възнаграждение.
Касаторите не са претендирали изменение на първоинстанционното решение, в частта относно присъдимите, с оглед окончателния правен резултат, разноски . Досежно дължимите за въззивна инстанция разноски, вкл. с оглед правния резултат по настоящото дело, съдът ще се произнесе с определение по ч.т.д.№ 2907/2015 год., към което е присъединено и ч.т.д.№ 3677/2015 год. на І т.о. на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 649/01.04.2015 год. по гр.д.№ 3895 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, 7 състав, в частта му с която, след частична отмяна на решение № 5825 / 31.07.2014 год. по гр.д.№ 13919 / 2013 год. на Софийски градски съд, са отхвърлени исковете на А. Г. и Н. Г., М. Н. и К. Н., Д. М. и Н. М.,С. М. и П. М. , К. Т. и Т. Т.,с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./ , за осъждане на [фирма] за заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, от смъртта на децата им – Е. Г., Я. Б., К. М., Г. Г. и Т. Й., в причинна връзка с ПТП от 23.04.2011 год.,настъпило по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,лек автомобил, за разликата над присъдените от СГС обезщетения от по 200 000 лева за всеки от ищците, в която част въззивното решение е влязло в сила,до размера на сумата от по 250 000 лева за всеки от ищците, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./ да заплати на всеки от ищците А. Г. и Н. Г., М. Н. и К. Н., Д. М. и Н. М.,С. М. и П. М. , К. Т. и Т. Т.,допълнително - над присъденото от 200 000 лева, в която част въззивното решение е влязло в сила – обезщетение за неимуществени вреди от по 50 000 лева , ведно със законната лихва върху същото от 23.04.2011 год. до окончателното му изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.78 ал.6 ГПК,да заплати по сметка на Върховен касационен съд, държавна такса в размер на 6 000 лева.
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК вр. с чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение в размер на 15 530 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|