Р Е Ш Е Н И Е
№ 129
София, 21.05.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 17.04.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Л.Златкова
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 401 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.307, ал.2, във вр. с чл.303, ал.1 ГПК.
Образувано е по молбата на ТД [фирма], със седалище [населено място] за отмяна на влязлото в сила определение на Варненския окръжен съд № 1735 от 22.05.2015 г., допълнено с определение № 2337 от 29. 06. 2015 г., двете по в.гр.д.№1265/2015 год., с което е обезсилено решение на В. № 975 от 26.02.2015 г., по гр.д.№ 11268/2014г., прекратено е производството по делото, на осн. чл.233 ГПК, поради направен отказ от иска и в полза на ответника [фирма], са присъдени деловодни разноски.
Искането за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и евентуално по чл. 303, ал.1,т.2,изр.4 и т.3 ГПК е аргументирано с влязло в сила, на 28.09.2017 г., решение на Варненския окръжен съд № 764 от 25. 10. 2016г., по т.д.№ 762/2015 г., с което по реда на чл.365, т.3 ГПК, във вр. с чл.29 ЗТР е прието за установено, че извършеното в Търговския регистър по партидата на [фирма], гр. В. вписване на лицето К. Д. като управител на ЮЛ - търговец, е несъществуващо обстоятелство. Според изложеното в молбата за отмяна отсъствието на валидно възникнала представителна власт за К. Д., като управител на ЮЛ- търговец, изключва молителят да е бил надлежно представляван в инстанционното производство пред В., поради което и заявеният от същата с молба вх. на В. № 15375/19.05.2015 г. отказ от иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу [фирма],обусловил обезсилване на първоинстанционното съдебно решение и прекратяване на образуваното гражданско дело, не е породил целените с него и разпоредени от чл.233 ГПК правни последици за представлявания. Евентуално поддържаните отменителни основания по чл. 303, ал.1, т.2, изр.4 и т.3 ГПК са мотивирани – първото с установено в образувано след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, ДП № 170/2015 г. на ОД на МВР, [населено място] и прокурорска преписка №6588/15 г. на РП –гр. В. престъпно деяние на К.Д., насочено към незаконно присвояване на дружеството, а второто - с извършеното по реда на чл.604 ТЗ, въз основа на съдебни акт на В. за уважаване на иска по чл.29 ЗТР по т.д.№762/2015 г.,заличаване на вписания в Търговския регистър по партидата на молителя-ЮЛ, управител К. Д..
Ответникът по молбата за отмяна [фирма], чрез процесуалния си представител адв. И., преупълномощен от АД ” В., Ж. и партньори”, оспорва основателността на въведените отменителни основания в подробни писмени съображения, изложени в депозирания в срока по чл.306, ал.3 ГПК отговор и поддържани в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид твърденията на молителя, изложените от страните доводи във вр. със същите и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.307, ал.2 ГПК, намира:
С определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 73 от 15.02.2018 г., по т.д.№ 400/2018 г. молбата за отмяна е приета за процесуално допустима.
Разгледана по същество на заявеното главно отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молбата за отмяна е основателна.
Съгласно формираната задължителна практика, обективирана в Постановление № 2/77 г., по гр.д.№ 1/77 г. на Пленума на Върховния съд отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, разпоредба аналогична на чл.231, б.”а” ГПК / отм./, се допуска тогава, когато се открие ново обстоятелство и/или ново писмено доказателство, които са съществували при висящността на спора в инстанционното производство, но не са могли да бъдат известни на страната, въпреки положената от нея дължима процесуална грижа да охрани интересите си, или ако са и били известни, дори и твърдяни от последната, то е съществувала обективна невъзможност за установяването им при разглеждане на делото в редовните съдебни инстанции.
В дадените задължителни разяснения в ТР № 138/01.12.1967 год. на ОСГК на ВС е посочено още, че новооткрито обстоятелство, което дава основание за отмяна на влязло в сила решение, може да бъде установено и с писмен документ, издаден преди или след постановяване на решението, вкл. съдебен акт, постановен в друго съдебно производство, като и в двата случая този документ, респ. съдебно решение, удостоверява факти от действителността - доказателствени или юридически, настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на съдебния акт, предмет на исканата отмяна, а допълнително кумулативно условие, за да настъпят предвидените в закона и целени от молителя правни последици е новооткрито обстоятелство и/или новооткритото писмено доказателство да е от съществено значение за крайния изход по спора. Последното означава, че самото му съществуване следва да е достатъчно, за да обоснове друг краен правен резултат по делото, какъвто е и разглежданият случай, поради следното:
Съобразена горецитираната задължителна практика и постановките в т.3 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, според които несъществуващото обстоятелство, дори и да е вписано в Търговския регистър по партидата на търговеца - ЮЛ, няма действие по отношение на последния, дават основание да се приеме, че заявеният в образуваното и висящо пред В. производство по в.гр.д.№ 1265/2015 г., отказ от иска, чрез К.Д., като вписан към този момент в Търговския регистър управител на ищеца [фирма], обективиран в молбата и вх. на В. № 15 375/ 19.05.2015 г. не обвързва търговското дружество, настоящ молител и му е непротивопоставим. Видно от представените с молбата за отмяна доказателства, недействителността на вписаното в Търговския регистър по партидата на [фирма] обстоятелство, касаещо органното му представителство в лицето на К. Д., като управител, е установена с влязло в сила решение на В. № 764 от 25.10.2016 г., по т.д.№ 762 / 2015 г.,постановено по иск, основан на чл.29 ЗТР. Затова и от този момент, по силата на закона,правните последици на вписването са заличени.
Фактът, че към датата на осъщественото едностранно процесуално действие на десезиране съда в инстанционното производство от разглеждания спорен предмет по в.гр.д.№1265/2015 г. на В. представляващата [фирма] К.Д. е вписана в Търговския регистър за негов управител, означава, че за съда в инстанционното производство то е било предприето от законния представител на ищеца по см. на чл. 30, ал.1 ГПК и предпоставките на чл.233 ГПК са били налице.
Следователно доказаното в настоящето извънинстанционно производство ненадлежно представляване на ищеца пред В. по в.гр.д.№ 1265 /2015 г. не се дължи на допуснато от съда нарушаване на съответните съществени процесуални правила, каквото общо изискване е въведено за отделните хипотези на отменителното основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Поради това и установеното след постановяване на определението, предмет на исканата отмяна, отсъствие на валидно учредена процесуална представителна власт за К. Д. позволяваща и да изяви волята на търговското дружество-молител, като органен представител, притежава правната характеристика на новооткрито обстоятелство – известно на страната при разглеждане на делото в инстанционното производство, но обективно неустановимо в същото, поради създадения с ГПК процесуален ред и доказано с постановено в друго съдебно производство - по т.д.№ 762 / 2015 г. на В., окончателно решение по чл.29 ЗТР.
При преценка значението на твърдяното обстоятелство за крайния изход на делото, настоящият съдебен състав съобразява следното:
Породената от отказа от иска сила на пресъдено нещо води до недопустимост на производството по делото, превръщайки неговия спорен предмет в безспорен, т.е. в призната от ищеца основателност на твърдението на ответника, че исковата му претенция е неоснователна и той изоставя търсената правна защита. Следователно дори да се възприеме преобладаващото в правната доктрина становище, че отказът от иска не е оттегляне на предявеното с исковата молба материално гражданско право и не е тъждествен с неговите последици, а е единствено изявление на ищеца, че правното му твърдение в исковата молба не отговаря на действителността, посочената същност на това едностранно процесуално действие на ищцовата страна и преследваната с него, като процесуална институция, особена цел сочи на правна несъстоятелност на тезата на [фирма] , че въведеното от молителя новооткрито обстоятелство, доказано с решението по чл.29 ЗТР на В., по т.д.№ 762 / 2015 г., не е относимо към правилността на съдебни акт, чиято отмяна се иска, а единствено към неговата евентуална недопустимост – порок, непреодолим чрез извънинстанционното производство по чл.303 и сл. ГПК. Като допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е преклудираната, от пряко прикрепената към отказа от иска сила на пресъдено нещо, възможност за ищеца да предяви същия иск, за същото вземане и на същото основание срещу ответника [фирма].
Лишено от основание в закона е и становището на ответника за неоснователност на молбата за отмяна, аргументирано с обвързващото съда, по силата на чл.141, ал.6 ТЗ, изявление за отказ от иска на К.Д., като вписан в Търговския регистър, към правно релевантния момент, управител на [фирма].
В хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК осъществените от съда в инстанционното производство процесуални действия не са елемент от фактическия състав на визираното отменително основание, поради което процесуалната им законосъобразност не е предмет на извършвания от ВКС извънреден извънинстанционен контрол, подчинен на изчерпателно и лимитивно изброените от законодателя основания, в който см. е и формираната задължителна практика.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира за неотносим към изхода на делото спорния в доктрината правен въпрос дали в приложното поле на чл.141, ал.6 ТЗ попадат не само материалноправните търговски отношения, но и процесуалноправните отношения, независимо от специалната им регламентация в процесуалния закон, поради което не се произнася по същия.
Уважаването на молбата за отмяна на заявеното главно отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК изключва да е налице задължение за настоящия съдебен състав да се произнесе по въведените евентуални отменителни основани, по чл.303, ал.1, т.2, изр.4 и т.3 ГПК.
Своевременно претендираните от молителя деловодни разноски за настоящето производство, подлежат на присъждане с решението по същество на спора, съгласно т.4 на ТР № 6/2012 от 06. 11. 2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което съставът на ВКС,ТК не се произнася по отговорността за същите.
Мотивиран от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.307, ал.2 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ влязлото в сила прекратително определение на Варненския окръжен съд № 1735 от 22.05.2015 г., допълнено с определение № 2337/29.06. 2015 г., двете постановени по в.гр. д. № 1265 / 2015 год., по описа на с.с.
ВЪРЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|