Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * справедливост


Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
София, 27.02.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари двехиляди и дванадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска


като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1065/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. В. в качеството му на зам. апелативен прокурор при В. апелативна прокуратура против въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 120/3.05.2011 г., постановено по гр. д. № 116/2011 г.
С обжалваното решение е отменено решение на Плевенски окръжен съд № 11/12.01.2010 г., постановено по гр. д. № 711/2010 г. в обжалваната от прокурор към ОП-П. част, с която е уважен предявен от Б. А. Р. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Плевенска област против Прокуратура на РБ иск за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение по сл. д. № 711/95 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, за разликата над 2000 лв. до 3500 лв., като е постановено друго решение, с което искът е отхвърлен за сумата 1500 лв., ведно със законната лихва, считано от 7.02.2009 г. до окончателното изплащане и е потвърдено въззивното решение в частта, с която е уважен иска до размер на сумата 2000 лв.
За ответника по касация Б. А. Р. не е изразено становище по жалбата.
С определение № 1287/28.11.2011 г., постановено по гр. д. № 1065/2011 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационна жалба на зам. апелативен прокурор при В. апелативна прокуратура на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправен въпрос относно спазването на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с влязло в сила Р. № 1234/29.10.2008 г. по гр. д. № 5217/2007 г., ВКС, V г. о., постановено в производство по чл. 218а, ал. 1, б. „б” ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че срещу ищеца Б. А. Р. е повдигнато обвинение с постановление от 17.08.1995 г. по сл. д. № 390/1995 г. по описа на О., [населено място] за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 2 НК вр. чл. 198, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, като му е определена мярка за неотклонение „задържане под стража”. По сл. д. № 711/1995 г. по описа на О., [населено място] с постановление от 3.07.1997 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК, по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1 НК. С определение от 28.08.1997 г. по ч. н. д. № 64/1997 г. по описа на Плевенски районен съд е отменена мярката за неотклонение „задържане под стража” и е взета по-лека мярка за неотклонение „парична гаранция”. Ищецът е постъпил в Затвора, [населено място] с мярка за неотклонение „задържане под стража” на 23.08.1995 г. по сл. д. № 390/1995 г. и е освободен на 29.08.1997 г. С постановление от 22.01.2009 г. на РП, [населено място] на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК/деянието не съставлява престъпление/ наказателното производство по сл. д. № 711/1995 г. е прекратено. За престъплението по чл. 198 НК прекратяването е поради изтекла погасителна давност на 7.09.2008 г. По обвинението по чл. 195 НК производството е прекратено, поради незначителна степен на обществена опасност и възстановяване на голяма част от щетите, а по отношение на чл. 129 НК вр. чл. 20 НК производството е прекратено, поради недоказаност на участието на обвиняемия в деянието.
При тези данни въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ /искът е за сумата 50000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди е основателен. Налице е незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК за период от около 13 години, 5 месеца и 21 дни, през който той е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” от 23.08.1995 г. до 29.08.1997 г. Периодът на задържане по наложената мярка за неотклонение е приспаднат при последващо осъждане от определеното най-тежко наказание лишаване от свобода по ч. н. д. № 1826/2008 г. с определение на ПлРС от 23.06.2009 г. и прието, че правилно първоинстанционният съд е приел, че за периода на приспаднато задържане ищецът не е претърпял неимуществени вреди и за такива би следвало да бъде обезщетен само за 6 дни, считано от 17.08.1995 г. до 22.08.1995 г. вкл. за претърпяни негативни преживявания /нарушено право на свободно придвижване, право на лична свобода, на възможността да работи/. Единствено показанията на майката на ищеца свид. Т. М. е установила, че му е било много тежко в затвора, тъй като е бил на 17 години и е имал дете на 1 година. Съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД въззивният съд е определил размер на обезщетението от 2000 лв., като е съобразил конкретни обстоятелства по делото, а именно: характера и степента на обичайните болки и страдания от незаконно обвинение в извършване на престъпление и тяхната продължителност, характера и степента на претърпените болки и страдания от незаконно задържане под стража 6 дни, продължителен период на воденото наказателно производство, обстоятелството, че негативните изживявания не са довели до влошено здравословно състояние, неговото конкретно поведение-многократни осъждания за извършени умишлени престъпления, за които му е налагано наказание „лишаване от свобода”, възрастта му, повдигнатите две други обвинения по делото, по които има възстановяване на щетите, липсата на конкретни доказателства, че от конкретното незаконно обвинение са настъпили значителни вреди.
Решението е неправилно.
Допуснато е нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Липсват по делото категорично доказани при условията на пълно и главно доказване претърпени от ищеца неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение по чл. 129, ал. 1 НК и незаконно наложана мярка за неотклонение „задържане под стража в продължение на 6 дни до размер на присъденото от въззивния съд обезщетение в размер на сумата 2000 лв.
Макар и с неимуществен характер претендираните вреди трябва да бъдат доказани чрез обективирани психични преживявания-дали чрез възприятия на други лица на определено конкретно състояние и преживявания на ищеца, дали чрез установено влошено здравословно състояние, видими отражения на личния или професионален живот, уронване доброто име в обществото и пр. Претендираното обезщетение трябва да се обоснове с посочване на конкретни твърдения, които е в тежест на ищеца да бъдат доказани в рамките на съдебното производство. А съдът трябва да е в състояние на базата на събраните доказателства да извърши преценка и да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, така както изисква императивната разпоредба на чл. 52 ЗЗД.
В случая от страна на ищеца са заявени общи твърдения за настъпили вреди с неимуществен характер, които нито са конкретно определени, нито са доказани по убедителен начин в размера, в който искът е уважен. В тази връзка следва да се има предвид, че по времето, когато е било повдигнато обвинение по чл. 129, ал. 1 НК срещу Б. Р. е имало повдигнати и други обвинения и е било налице висящо наказателно производство /законно повдигнато/ независимо от обвинението по чл. 129, ал. 1 НК. Не е без значение обстоятелството, че Б. Р. е многократно осъждан за извършени умишлени престъпления, вкл. и след обвинението му по чл. 129, ал. 1 НК, производството по което е било прекратено поради недоказаност на участието му в деянието.
По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявения иск до размер на сумата 2000 лв. за разликата над сумата 500 лв. до присъдения размер от 2000 лв. и за тази разлика от 1500 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия № 120/3.05.2010 г., постановено по гр. д. № 116/2011 г. в частта, с която по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Б. А. Р. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в размер на сумата 2 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 7.02.3009 г. до окончателното изплащане, за размера над 500 лв. до 2 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. А. Р. ЕГН [ЕГН] от [населено място], област П. против Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение за размера над 500 лв. до 2 000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: