Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * обезщетение за забава


3
Р Е Ш Е Н И Е

69

гр.София, 01.04.2014 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 13 март 2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3938 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба [фирма] срещу решение № 125 от 12.12.2012 г., постановено по гр. д. № 318 по описа за 2012 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение, в частта, с която е отменено решение № 60 от 08.06.2012 г. по гр. д. № 753 по описа за 2011 г. на Бургаския окръжен съд за осъждане на С. И. С. да заплати на дружеството сумата 9 429,48 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 25 621,26 лв. за периода от 26.04.2008 г. до 26.04.2011 г. и този иск е отхвърлен. Към това производство е присъединено и производството по ч. гр. д. № 3955 по описа за 2013 г. на ВКС, образувано по частна жалба на С. С. срещу определение № 109 от 1.04.2013 г. на Бургаския апелативен съд по същото дело, с което решението е допълнено с присъждане на още 1 229 лв. разноски в полза на дружеството.
Касаторът [фирма] твърди, че решението на Бургаския апелативен съд в обжалваната от дружеството част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Моли настоящата инстанция да отмени решението в тази част и да постанови друго, с което да осъди ответницата да заплати сумата 9 429,48 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 25 621,26 лв. за периода от 26.04.2008 г. до 26.04.2011 г., ведно с разноските по делото.
Ответникът по жалбата С. И. С. я оспорва и поддържа своята частна жалба срещу определението за допълване на решението относно разноските. Моли настоящата инстанция да остави в сила решението в обжалваната от дружеството част и да отмени определението за допълване на решението относно разноските, като отхвърли искането за допълване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу решението на Бургаския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 60 от 08.06.2012 г. по гр. д. № 753 по описа за 2011 г. на Бургаския окръжен съд за осъждане на С. И. С. да заплати на дружеството сумата 9 429,48 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 25 621,26 лв. за периода от 26.04.2008 г. до 26.04.2011 г. и този иск е отхвърлен, е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 1135 от 14.11.2013 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса от кой момент купувачът изпада в забава и дължи лихва. По така поставения въпрос е формирана съдебна практика, отразена в Тълкувателно решение № 137 от 17.11.1955 г на ОСГК на ВС, решение № 649 от 1.10.1995 г. по гр.д. № 345/1995 г. на 5 членен състав на ВС и решение № 1818 от 27.10.1995 г. по гр.д. № 2860/1994 г. на V ГО на ВС. Според тази практика страните по взаимно съгласие могат да определят времето на плащане на цената. Ако обаче нищо не е уговорено, ще се приложи разпоредбата на чл.200, ал.2 от ЗЗД, която предвижда, че плащането на цената трябва да стане едновременно с предаването на вещта. От функционалната зависимост и взаимността на престациите по двустранния договор за покупко-продажбата произтича изискването тези две престации да станат едновременно, поради което купувачът трябва да заплати цената на купената стока в същия ден, когато вещта му е предадена/в същия смисъл-Ал. К., „Отделни видове облигационни отношения”, изд.1956 г., стр.115/. Затова в случая се касае не за безсрочно задължение, което се дължи след покана, а за срочно задължение, при което срокът е определен от закона. В деня на предаването на вещта купувачът изпада в забава, без да е нужна друга покана. Съдът приема за правилна практиката на Върховния съд по въпроса, която съответства на цитираната по-горе правна теория и няма причина да бъде променена. За да отхвърли иска за мораторна лихва, Бургаският апелативен съд достигнал до противоположен отговор по поставения въпрос. Счел е, че за да изпадне купувачът в забава е необходима покана. Ето защо решението на въззивния съд в тази част е неправилно и следва да бъде отменено. В момента на подписването на договора за покупко-продажба/24.10.2007 г./ от държател на вещта на основание лизингов договор, купувачът е започнал да я владее като собственик, следователно предаването на вещта ( traditio brevi manu) е станало в този момент. Тогава е възникнало и насрещното задължение на ответницата да заплати вещта, от този момент тя е изпаднала в забава на 24.10.2007 г. и дължи на основание чл.86 от ЗЗД непогасеното по давност за периода от 26.04.2008 г. до 26.04.2011 г. вземане за мораторна лихва в размер на 9 429,48 лв. Затова след отмяната на решението на Бургаския апелативен съд в обжалваната от дружеството част трябва да бъде постановено друго решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати тази сума.
При този изход на спора ответницата дължи на дружеството всички разноски пред първата и въззивната инстанция съразмерно на уважената част от предявените искове общо в размер на 2 755,71 лв. Затова частната жалба на С. С. срещу определение № 109 от 1.04.2013 г. на Бургаския апелативен съд по същото дело, с което решението е допълнено с присъждане на още 1 229 лв. разноски в полза на дружеството, трябва да бъде оставена без уважение. На дружеството следва да се присъдят още 632,71 лв. разноски за първата и втората инстанция/2 755,71 лв. - 2 123 лв./, както и 2 147,57 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 125 от 12.12.2012 г., постановено по гр. д. № 318 по описа за 2012 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение. [фирма] в частта, с която е отменено решение № 60 от 08.06.2012 г. по гр. д. № 753 по описа за 2011 г. на Бургаския окръжен съд за осъждане на С. И. С. да заплати на дружеството сумата 9 429,48 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 25 621,26 лв. за периода от 26.04.2008 г. до 26.04.2011 г. и този иск е отхвърлен И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 9 429,48/девет хиляди четиристотин двадесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 25 621,26 лв. за периода от 26.04.2008 г. до 26.04.2011 г.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 109 от 1.04.2013 г. на Бургаския апелативен съд по гр. д. № 318 по описа за 2012 г.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], допълнително сумата 632,71/шестотин тридесет и два лева и седемдесет и една стотинки/ лв. разноски за първата и втората инстанция.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 2 147,57/две хиляди сто четиридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/ лв. разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: