2 Р Е Ш Е Н И Е № 500 София, 30 ноември 2011година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 4 ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора:Атанас Гебрев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №2392 по описа за 2011 година Срещу решение по внохд.№532/2011 г. на Апелативен съд гр. София е подадена касационна жалба от подсъдимия В. Г.. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно ,при спазване на процесуалните правила ,а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 14.07.2011 г. постановено по внохд.№532/2011 г. на Апелативен съд гр. София е потвърдена присъда по нохд.№146/2010 г. на Окръжен съд гр. Монтана. С посочената присъда подсъдимия В. В. Г. е признат за виновен в това , през месец февруари 2010 г. в [населено място] причинил по непредпазливост смъртта на К. А. С./на 17 год./,настъпила на 5.04.2010 г. в [населено място],вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда,поради което и на основание чл.124 ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем години,което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. ПО ЖАЛБАТА на под.Г. : Оплакванията за съществени процесуални нарушения ,според защитата касаят неправилната оценка на доказателствата.Неправилен бил извода за авторството на деянието,като не било взето предвид твърдението на подсъдимия ,че смъртоносните наранявания по главата на пострадалата били нанесени от св.Мито Т. и С. В..Не били съобразени показанията на св.Й. Т.,който установил ,че брат му Мито и “признал “,че е ударил пострадалата тя паднала и си ударила главата в прозореца. Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства.Подробно и дори детайлно са ги обсъдили,като са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. Обясненията на подсъдимия Г. са съпоставени с останалите доказателства по делото ,отчетена е и двойнствената им природа,посочени са причините поради които не им се дава вяра.Доводите с които се оспорва авторството,почти дословно възпроизвеждат същите направени пред въззивния съд.В изпълнение задълженията си по чл.339 ал.2 НПК въззивния съд ,след като подробно ги е обсъдил е посочил основанията, поради които не ги възприема ,което не налага преповтарянето им./виж л.33 и л.34 от мотивите на решението/. По фактите инстанционните съдилища са приели,че на 10.12.2009 г. на гарата в [населено място] пострадалата се срещнала с подсъдимия Г. и тръгнала с него,да търсят работа в [населено място],където постояли няколко дни,не намерили работа и се върнали в [населено място].Подсъдимия злоупотребявал с алкохол,бил без работа и доходи и побоищата в семейството били всекидневие.За времето от средата на декември до 23.02.2010 г. в дома на подсъдимия,в присъствието на различни лица пострадалата била многократно пребивана от Г.,с “повод” и без да се търси такъв.На 23.02.2010 г. след поредния тежък побой св.С. П. сигнализирал органите на МВР и телефон 112 ,при което лекаря от Бърза помощ бил уведомен от подсъдимия и майка му,че състоянието на пострадалата се дължи на “ епилептични припадъци,при които тя пада и се наранява “ .Едва на 26.02.2010 г. при поредното посещение на Бърза помощ пострадалата била отведена в болница в [населено място],където били констатирани синини по тялото,декубитални рани по глутеосите ,силно деформирана ушна мида.От показанията на св.М. /директор на дома в [населено място],където К. била настанена преди да срещне подсъдимия / –“нямаше здраво място по нея,всичко беше в синини,на китките на ръцете имаше следи от връзване,на краката също “.Няколко дни пострадалата останала в болницата в [населено място], където от проведените изследвания било установено ,че състоянието й налага да се транспортира до [населено място] в специализирана болница.На 1.03.2010 г. пострадалата била транспортирана до Институт Пирогов в [населено място], където била незабавно оперирана и проведено активно лечение,въпреки което на 5.04.2010 г. починала.По време на престоя си в болница Пирогов пострадалата споделила със св.М. и със сестра си Н.,че “само мъжа й В. я е бил и я насилвал сексуално “. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно.Подсъдимия е причинил по непредпазливост смърт на пострадалата вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Определеното на подсъдимия наказание не е в нарушение на чл.348 ал.5 т.1 НПК.При определяне размера на наказанието са съобразени всички обстоятелства от значение ,наказанието е при лек превес на отегчаващите вината обстоятелства и не е явно несправедливо по смисъла на посочената по горе разпоредба. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно ,при спазване на процесуалните правила,а определеното наказание достатъчно и справедливо,поради което и жалбата е изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВА В СИЛА решение по внохд.№532/2011 г. на Апелативен съд гр. София ,с което е потвърдена присъда по нохд.№146/2010 г. на Окръжен съд гр. Монтана. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :