Ключови фрази
Нищожност * предаване на владение * прогласяване на недействителност * договор за покупко-продажба


5
Р Е Ш Е Н И Е
№..................

С.,......................................................, 2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска

при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 634/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ц. И. М. ЕГН [ЕГН],[населено място], [община] чрез процесуален представител адвокат М. Г. против въззивно решение на Г. окръжен съд № 221/4.12.2009 г. по гр. д. № 278/2009 г., с което частично е обезсилено като недопустимо решение № 163/2.07.2009 г., постановено по гр. д. № 588/2008 г. на Районен съд-Севлиево, постановено срещу И. М. Г. по иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22, ал. 3 СК/отм./ и е потвърдено решението в частта, с която е отхвърлен предявения от Ц. И. М. срещу И. М. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС.
С определение № 533/26.05.2010 г. по гр. д. № 634/2010 г. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правни въпроси от значение за изхода на делото, а именно: Относно правната възможност на въззивния съд да даде различна правна квалификация на предявените искове без да разгледа правния спор по същество с обсъждане на събраните по делото доказателства; Изложените от въззивния съд правни аргументи по приложението на чл. 22, ал. 3 СК/отм./ и института на придобивната давност при иск по чл. 108 ЗС, които с обжалваното въззивно решение са разрешени в отклонение от указанията, дадени от Върховния касационен съд с т. 10 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивна инстанция и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на касационната жалба Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:
Въззивният съд е приел за установено, че на 16.04.2002 г. е сключен договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт, по силата на който първата ответница Т. И. М. лично за себе си и като пълномощник на своя съпруг ищеца Ц. И. М. е прехвърлила на втората ответница И. М. Г. правото на собственост върху процесния апартамент, находящ се в[населено място], съставляващ семейна имуществена общност на двамата съпрузи Т. и Ц. М., чийто брак е прекратен в хода на първоинстанционното производство по настоящото дело /на 10.02.2009 г./. Въз основа на заключение на съдебно-графологическа експертиза съдът е приел за установено твърдението на ищеца Ц. М. в исковата молба, че представеното от първата ответница при изповядане на сделката пълномощно от негово име е неистински документ, тъй като не е подписано от него и той не е давал съгласие за извършване на покупко-продажбата.
С исковата молба ищецът е претендирал обявяване за нищожен договора за покупко-продажба на апартамента, поради липса на съгласие за сключването му, обезсилване на нотариалния акт и осъждане на втората ответница приобретателката по договора И. М. Г. да му предаде владението на апартамента на основание чл. 108 ЗС.
Районният съд е квалифицирал предявените искове, като иск за обявяване нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД /нищожност на договора за покупко-продажба, поради липса на съгласие/ вр. чл. 22, ал. 2 СК/отм./ и иск за собственост по чл. 108 ЗС.
Въззивният съд е квалифицирал иска за обявяване на нищожност на договора, с който в полза на втората ответница е бил продаден имот, съпружеска имуществена общност от единия съпруг без участието на другия с пълномощно, което не е било подписано от неучаствалия в сделката съпруг по чл. 22, ал. 3 СК/отм./. Разбирането си е обосновал, като е посочил, че разпореждането на единия съпруг с недвижим имот, придобит в СИО е валидна сделка и поражда желаното от страните действие, но по силата на закона няма действие спрямо неучаствалия съпруг, ако бъде оспорена в законовия срок, т. е. приел е, че сделката е относително недействителна спрямо неучаствалия съпруг, по отношение на когото не може да му се противопостави .
Изложеното от въззивния съд разбиране правно не е издържано и не може да бъде споделено.
С оглед изложените с исковата молба обстоятелства и петитум първият иск е с правно основание чл. 22, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, като се претендира признаване на договора за покупко-продажба за нищожен, поради липса на съгласието на съпруга-ищец за извършената покупко-продажба чрез ползван от негово име неистински документ /пълномощно/.
Въззивният съд правилно е констатирал, че решението на районния съд по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, с което е признат за нищожен по отношение на ищеца Ц. И. М. договора за покупко-продажба, сключен между двете ответници по отношение на имот СИО, не е обжалвано и е влязло в законна сила, но неправилно е отхвърлил иска с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на втората ответница-приобретател на апартамента.
За да отхвърли иска по чл. 108 ЗС въззивният съд е посочил, че договорът за покупко-продажба между двете ответници не е нищожен, а относително недействителен и по силата на закона няма действие по отношение на неучаствалия в нея съпруг. Сделката е сключена на 16.04.2002 г., а искът е предявен на 29.08.2008 г., а с гласни доказателства е прието за установено, че втората ответница е владяла имота непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от пет години със съзнание и демонстрирайки собственически права върху апартамента.
Решението по иска с правно основание чл. 108 ЗС е неправилно.
То е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано с признаването за добросъвестно владение по отношение на имот, придобит на нищожно правно основание.
С влязло в сила съдебно решение е признато за установено, че ответницата-приобретател владее апартамента на нищожно правно основание, поради което тя не може да се позовава на добросъвестно владение за придобиване на правото на собственост върху процесния апартамент /в този смисъл т. 10 ППлВС № 6/27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. и установената съдебна практика/.
По този иск въззивното решение следва да се отмени и ВКС следва да постанови решение по съществото на спора при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС за собственост върху процесния апартамент.
Правилно въззивният съд е обезсилил като процесуално недопустимо решението на районния съд, с което съдът е отхвърлил иск на Ц. И. М. против втората ответница И. М. Г. за признаване нищожност на договора за покупко-продажба на апартамента на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, сключен между нея и първата ответница Т. И. М.. Правилно въззивният съд е констатирал, че по този иск районният съд се е произнесъл с решение, с което искът е уважен, като сключения между двете ответници договор е признат за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и постановеното по този иск решение на районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция втората ответница следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на сумата 600.00 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивното решение на Г. окръжен съд № 221/4.12.2009 г. по гр. д. № 278/2009 г., с което е потвърдено решение на Районен съд-Севлиево № 163/2.07.2009 г. по гр. д. № 588/2008 г. в частта, с която е отхвърлен иска на Ц. И. М. против И. М. Г. с правно основание чл. 108 ЗС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. М. Г. ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица], вх. „Д”, ет. 7, ап. 20 да отстъпи собствеността и предаде на Ц. И. М. ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица] владението върху апартамент № 20, находящ се на седмия етаж, вх. „Д”, [улица],[населено място], състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня-тоалетна, коридор и една тераса, със застроена площ от 62.46 кв. м., при граници: изток-двор, запад-стълбище и асансьор, север- ап. на Р. С. Ч., юг-ап. на Д. А. Д., маза № 20 с полезна площ от 3.53 кв. м., при граници: изток-маза на Д. А. Д., запад-маза на Р. С. Ч., север-коридор, юг-маза от вх. „Г”, заедно с прилежащите 0.702% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж в УПИ І, кв. ІІІ по плана на[населено място].
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И. М. Г. да заплати на Ц. И. М. разноски по делото в размер на 600.00 лв.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: