Р Е Ш Е Н И Е № 205 С о ф и я 27 април 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 06 а п р и л 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1313/2011 година. Делото е образувано по жалба на защитника на подсъдимия П. И. В. от[населено място], област София срещу решение № 31/03.02.2011 г. по ВНОХД № 407/2010 г., постановено от Великотърновския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изложените в жалбата оплаквания се поддържат в касационното производство от подсъдимия и процесуалните му представители адв.М.М. и адв.Т.М. от САК. Частните обвинители В. Й. И. и В. Г. И., редовно призовани, не се явяват в третоинстанционното производство, като чрез повереника си адв.И. Х. от САК молят жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 4 от 28.01.2010 г., постановена по НОХД № 727/2009 г. на Окръжен съд – Ловеч подсъдимият П. И. В. от[населено място], област София е признат за виновен в това на 14.10.2009 г. в Л., при управляване на МПС – лекотоварен автомобил “Ф. Транзит” с рег.№ С-62-50-ВХ, собственост на фирма “П.”-ООД-София, да е нарушил правилата за движение и по непредпазливост да е причинил смъртта на Й. Х. И. от същия град и на основание чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, което е отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, както и е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година, считан от влизане на присъдата в законна сила. Уважени са предявените от пострадалите В. Й.И. и В. Г. И. – съответно дъщеря и бивша съпруга на починалия пешеходец, граждански искове за сумата от 30 000 лв на всяка една от тях, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането им – 14.10.2009 г. до окончателното им изплащане, като исковете в останалите им части до пълните предявени размери от по 50 000 лв са отхвърлени като неоснователни. Отхвърлени са обаче исковите им претенции за по 1000 лв причинени имуществени вреди от престъплението, като неоснователни. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по делото разноски и дължимата се държавна такса върху уважения размер на исковете. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия В. с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, постановяване при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отменяването й и оправдаването му по предявеното обвинение. Тя е била обжалвана и от повереника на частните обвинителки и граждански ищци с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание с искане за изменяването й и завишаване размера на наказанието като кумулативно предвидена санкция, без приложението на чл.66, ал.1 от НК, както и на размера на присъдените им обезщетения, включително и като се уважат претенциите им за възстановяване разноските им по погребението на близкия им роднина, със законните последици от това, включително присъждане на направените от тях разноски по делото. С решение № 99/27.04.2010 г. по ВНОХД № 81/2010 г. Великотърновския апелативен съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда заради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила още на даосъдебното производство и делото е било върнато за ново разглеждане на прокурора за отстраняването им. По внесен на 14.09.2010 г. нов обвинителен акт и образувано НОХД № 523/2010 г. на Окръжен съд-Ловеч, с присъда № 28/18.10.2010 г. подс.В. отново е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, считан от влизане на присъдата в законна сила, както и е лишен съгласно чл.343г от НК от правото му по чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 1 година от влизане на присъдата в законна сила. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски, включително и от частните обвинителки В.И. и В.И., които не са предявили граждански искове при новото разглеждане на делото. Така постановената втора поред осъдителна присъда е била обжалвана от повереника на частното обвинение с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, както и от защитника на последния с подновяване на оплакванията му за необоснованост, незаконосъобразност и постановяване при допуснати отново съществени нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствената съвкупност и неправилно приложение на материалния закон с двупосочни искания – първите – за завишаване на размера на двете кумулативно наложени наказания с отмяна приложението на чл.66, ал.1 от НК, а от страна на защитата – за отмяна на присъдата, без да се конкретизира друго искане във връзка с предявеното обвинение. С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, обжалваната присъда е потвърдена изцяло. В касационната жалба от името на подсъдимия защитникът му адв.М.М. от САК поддържа наново оплакванията си за наличие на съществени процесуални нарушения в дейността на въззивния съд, довело до ограничаване на правото на защита на подзащитния му и до неправилно приложение на материалния закон, като се прави искане за отменяване на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В пренията пред касационната инстанция адв.М. доразвива оплакванията около касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и конкретизира искането за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира касационната жалба за подадена в законния срок, от лице, имащо право на такава и срещу акт на апелативен съд, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК, като по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Упреците към въззивния съд да се е отнесъл тенденциозно към доводите във въззивната жалба на защитника на подсъдимия не отчитат съображенията, изложени в пространните и прецизно изложени мотиви на съдебния му акт. В тях съдът не просто се е съгласил с приетите за установени факти с годни доказателствени средства, включително и компетентно изготвени и защитени от експертите заключения на А. и СМЕ, но и е дал отговор на всички доводи на жалбоподателите срещу правилността на първоинстанционната присъда. Безспорно е, че 82-годишният пешеходец Й.И. е бил повален на пътното платно на 14.10.2009 г. (а не 2010 г. – фактическа грешка на въззивния съд) от контакта му с микробуса, управляван от подс.В., което последният си е обяснил със засягане с огледалото на управляваното от него МПС. Експертът-медик, на база констатациите си от аутопсията на пострадалия, починал 3 часа след ПТП, е уточнила мястото на първия контакт на тялото му с МПС, последващото падане и причинените при него и от натиска на предната броня фатални увреждания, които не е могло да бъдат преодолени за краткото време при проведената в болничното заведение терапия. Тези изводи са били ползвани от специалистът-автоинженер, който е обосновал своите, и този за механизма на ПТП, с които всички страни са се съгласили. Няма претенции от която и да е страна към правилността и обосноваността на експертните заключения, както и каквито и да е данни за друго развитие на пътния инцидент. Дали пострадалият е имал проблеми със зрението е без всякакво значение, щом като той е бил на пътното платно, предприел е пресичането му по продължение на тротоара, бил е опасност за движението на водача В. и той не се е съобразил с нея, поради което оплакването за отказ да се събере като доказателство медицинският му картон губи своята стойност и ни най-малко не ограничава правото на защитата на последния. Тези факти от самото начало са му били предявени и по тях той се е защитавал, като друг е въпросът за правната им трактовка като нарушени норми на ЗДвП. Наведените най-общо доводи за неспазване на принципите в чл.12, чл.13, чл.107, ал.3 от НПК са в явен конфликт с убедителните съображения на съдилищата по изведените от тях, с помощта и на експертните заключения, факти за станалото ПТП, причинените на пешеходеца увреждания и пряката им причинна връзка със смъртта му, както и причинната връзка между допуснатото от водача нарушение на правилата за движение с ПТП и съставомерния вредоносен резултат. Друг е въпросът дали е било необходимо връщането на делото за ново разглеждане на прокурора, но това е преодоляно при новото му разглеждане в съда. ВКС намира, че в случая въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК в необходимата пълнота, проверил е процесуалната надлежност и достоверност на доказателствената маса и е отговорил на развитите пред него доводи от страните, като убедително е очертал фактическата рамка на обвинението, поради което не може да се приеме оплакването за проблеми при формиране на вътрешното му убеждение и опорочаване изводите му по разкриване на обективната истина по делото. Не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и няма как да се удовлетвори искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. При бланкетната разпоредба на чл.343, ал.1 вр.чл.342 ал.1 от НК проблемът с правилното приложение на материалния закон при престъпленията по транспорта винаги е бил с правилното посочване на нарушеното правило за движение по ЗДвП. Първоначалният обвинителен акт е визирал такова на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП и то не е било лишено от фактология, но въззивният съд тогава е предпочел общата разпоредба на чл.25, ал.1 от ЗДвП, подкрепена и от настоящия въззивен състав. В случая, водачът В. не просто е създал опасност за пешеходеца, но го е ударил с управляваното от него МПС, като не се е съобразил с него като пресичащ пътното платно, а и още преди това като опасност за движението му, на която е могъл адекватно да отреагира и му даде възможност да премине. Безспорно е, че той от път без предимство е искал да завие наляво и се включи в пътя с предимство, че пешеходецът е бил видим за него, забелязал го е, но не е проконтролирал поведението му на пътя и не се е съобразил с предприетото от него пресичане, тъй като е следил за идващите отдясно нему ППС, които пропуснал. Не се спори, че И. е пресичал перпендикулярно на пътя, по протежение на тротоара и това е една възможност, очертана от законодателя като проекция за движението му, с която останалите участници в движението следва да се съобразят. Пропуснато от обвинението и съдилищата е едно свързано с чл.25, ал.1 от ЗДвП правило – на чл.119, ал.4 от ЗДвП – че “водачите на завиващите нерелсови ППС са длъжни да пропуснат пешеходците”, т.е. освен движещите се с предимство ППС, предимство пред тях имат и пешеходците, движещи се в права посока, а за водача В. пешеходецът И. е бил такъв. Именно с това негово право той не се е съобразил, а и с положението му на пътя и като го е повалил на пътя, по описания от експертите механизъм, той е причинил непредпазливо уврежданията му, от които 3 часа след това той е починал. Да се говори за проблеми при лечението му в този период е най-малкото несериозно, при така установените тежки увреждания на този възрастен човек, безспорно получени при удара му от превозното средство, управлявано от жалбоподателя. Поради това законосъобразен е изводът на съда за съставомерност на деянието му като престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” от НК и законът, който е следвало да бъде приложен, е приложен правилно. Не е налице и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Очакванията за справедливост на жалбоподателя в становището на ВКС не са обвързани с оплакване за явна несправедливост на наложеното му кумулативно наказание, а то в пълна степен отговаря на вярно оценените обстоятелства относно обществената опасност на деянието и на допусналия ПТП водач, поради което няма основания за коментар около справедливостта на наложената му санкция, която е законосъобразно отмерена. ВКС намира, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба на защитника на подсъдимия – без уважение. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31 от 03.02.2011 г., постановено по ВНОХД № 407/2010 г. от В. апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :