О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 367 Гр. София, 10.06.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1056/2021 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба на РХ КОМОДИТИС ЕООД /н/, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 38 от 27.01.2021 г., постановено по в.т.д.№ 2377/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 446 от 05.03.2020 г. по т.д.№ 791/2019 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-12 състав. С последното, по предявен иск от ГЛЕНКОР АГРИКАЛЧЪР РУМЪНИЯ ООД срещу касатора и Д. А. П. /който не е подал касационна жалба срещу въззивното решение и спрямо него същото е влязло в законна сила/ и при участието на синдика на ответното дружество - в открито производство по несъстоятелност в хода на процеса, съгласно чл.637 ал.3 т.1 ТЗ, е прието за установено, на основание чл.422 ал.1 вр. чл.124 ГПК, че двамата ответници солидарно дължат на ищеца сумата от 221 125 евро въз основа на запис на заповед от 10.08.2018 г. с падеж – 15.09.2018 г., издаден от РХ КОМОДИТИС ЕООД и авалиран от Д. А. П., ведно със законната лихва за забава, считано от 26.09.2018 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се съдържат оплаквания за недопустимост, материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебния акт. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК приложното поле на исканото касационно обжалване е основано на хипотезите на чл.280 ал.2 предл.2 ГПК /вероятна недопустимост на въззивното решение/ и на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: Дължи ли въззивният съд произнасяне в мотивите на съдебния акт по всички доводи, искания и възражения, които имат значение за решението по делото, сторени с въззивната жалба. Както в изложението, така и в касационната жалба доводите за недопустимост се основават на факта, че записът на заповед е с гаранционен характер, а преди предявяването на иска по чл.422 ГПК ищецът е завел пред АС на БТПП иск за реално изпълнение по каузалното правоотношение. В резултат на горното се твърди, че по-късно заведеният иск и постановеното по него решение са недопустими, на основание чл.126 ал.1 ГПК, с позоваване на решение по т.д.№ 96/2012 г. на ІІ т.о. и доводи за идентичност на казусите. По формулирания правен въпрос релевантните оплаквания са, че съдът не е взел предвид възражението на синдика, че вземането, обезпечено със записа на заповед, вече е включено в списъка с приети вземания в производството по несъстоятелност, поради което за ищеца не само липсва интерес от повторното му признаване по исков ред, но и така би се обогатил неоснователно /респ. отново се отнасят до допустимостта на иска/. Също така въззивният съд не се е произнесъл по оплакването в жалбата относно допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения /страните не са уведомени за постъпилото становище на синдика, не им е предоставена възможност да се запознаят с него и да дадат отговор/. Насрещната страна - ГЛЕНКОР АГРИКАЛЧЪР РУМЪНИЯ ООД, с писмен отговор, подаден чрез процесуален пълномощник, изразява становище за недопустимост на касационната жалба, за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата по същество. Синдикът на дружеството – касатор В. И. Г. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.287 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280 ГПК и материалите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в срока по чл.283 ГПК. Неоснователно е възражението на ответника по касация, че жалбата е нередовна, тъй като не е подписана от синдика на дружеството, респективно е ненадлежно подадена от пълномощник на управителя на дружеството в несъстоятелност. В случая синдикът има качество на самостоятелна страна в производството, длъжникът действа чрез управителните си органи, независимо, че са лишени от правомощия, а възобновеното по реда на чл.637 ал.3 ТЗ производство замества това по чл.694 ТЗ, в този смисъл е и трайната практика на ВКС, вкл. по чл.290 ГПК – вж. решение от 09.01.2020 г. на ВКС по т.д.№ 3135/2018 г. на ІІ т.о. По спора за допустимостта на иска /при данни, че по каузалното правоотношение, част от което е било обезпечено със записа на заповед от 10.08.2018 г., е било заведено МАД № 6/2018 г. по описа на Арбитражния съд при БТПП; че с решение от 25.06.2019 г. по т.д.н. № 2175/2018 г. на СГС, ТО, VІ-13 състав по отношение на ответника е открито производство по несъстоятелност, а с решение от 15.10.2019 г. същият е обявен в несъстоятелност; че съдът по несъстоятелността се е произнесъл по реда на чл.692 ТЗ, като вземането по каузалното правоотношение е включено в списъка с приети вземания, а вземането по записа на заповед стои в списъка с неприети такива/, съставът на въззивния съд е намерил за приложима практиката на ВКС, според която принципно е допустимо уважаване на менителничната и каузалната претенция при условие, че няма плащане /погасяване на дълга/, като за връзката между менителничен и каузален дълг е от значение, дали към момента на постановяване на съдебния акт съществува каузалното задължение, което се обезпечава с ценната книга. Съдебното предявяване и приемане на вземането по каузалното правоотношение не е равнозначно на реализирането му, поради което е ирелевантно за изхода на спора по менителничния иск. В случай, че след даване ход на устните състезания при постановено влязло в сила решение по чл.422 ГПК, с което се установява вземането по записа на заповед, настъпи погасяване /пълно или частично/ на обезпеченото с него каузално вземане, защитата на длъжника – издател е посредством оспорване на вземането по менителничния ефект по реда на чл.439 ГПК. С оглед конкретните обстоятелства по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение намира, че решението, постановено спрямо РХ КОМОДИТИС ЕООД /н/, следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 предл. 2 ГПК, за извършване проверка относно допустимостта на постановения съдебен акт. Касаторът не дължи предварително внасяне на държавна такса за разглеждане на жалбата му, по арг. от чл.694 ал.7 ТЗ. Така мотивиран, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 38 от 27.01.2021 г., постановено по в.т.д.№ 2377/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, по отношение на касатора РХ КОМОДИТИС ЕООД /н/ и ответника по касация ГЛЕНКОР АГРИКАЛЧЪР РУМЪНИЯ ООД. ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочването му в публично съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: